Книга, написана от рав Елияу от Вилно – Вилненския Гаон
Човек трябва много внимателно да следи децата му да вървят по пътищата на Всевишния, защото ако децата се развалят, бащата и майката ще бъдат строго наказани. Ако бащата-праведник има син-злодей, той ще бъде извикан от Ган Еден (рая) в Гееном (ада), за да види страданията на сина си. Но ако бащата наказва и наставлява сина си, синът ще изкупи баща си от Гееном и ще го доведе в Ган Еден.
Който се въздържа от наказание (включително физическо) на сина си и го оправдава в ситуация, когато той заслужава наказание, всъщност мрази сина си, защото в крайна сметка той ще се развали. Но който обича сина си, не само трябва да го наказва, ако той заслужава, но и да внимава в поведението му, за да не проявява дори малка склонност към грях, и да го наказва за това. Затова е казано (Макот 86): „Дори ако [синът] е възпитан, пак е заповед [да се наказва]“, за да няма у него никакви лоши склонности. Който обича повече, повече и наставлява.
Дъщерите също трябва да се учат постоянно да не произнасят клетви и проклятия, да не лъжат, да не раздуват кавги, да не клеветят и да не разпространяват слухове, както и да изпълняват всички заповеди. Ако не послушат – трябва да се наказват физически, без прекалена жалост. Освен това трябва да се наставляват да изучават книги по мусар (еврейска етика) в шабат и в свободното си време.
Когато човек наказва сина си, не трябва да го бие като враг, в гняв, за да си отмъсти за миналото, а само за да предупреди и предотврати подобно поведение в бъдеще, за да не извращава повече пътищата си.
Не бива да се наказва много наведнъж, а на малки части, според характера на всеки и обстоятелствата. Ако бащата види, че силно се разгневява на сина си, в такъв момент изобщо не трябва да го наказва.
Децата трябва да се наставляват с меки думи, с нравоучения, които докосват сърцето. Основното във възпитанието е изграждането на навици. Възпитанието на речта и добрите качества на характера изисква особено изграждането на навици, защото [може да се каже, че] навикът управлява всичко. Винаги е трудно да се започне, но после, както е написано (Притчи 20:14): „Когато си отиде, тогава ще бъде възхвален“ (т.е., когато напусне този свят, тогава ще бъде възхвален, макар че в началото е положил много труд и е страдал). Злият човек знае сам, че пътят му е лош и горчив, но му е трудно да го напусне. Затова най-важното е да се възпитава от ранна възраст: когато черупката на ореха още е зелена, тя се отстранява лесно.
Постоянството в ученето помага за поправянето на характера и извършването на добри дела. Още повече, ако човек учи от детството си, тогава ецер ара (лошото начало) няма власт над него впоследствие. За това е казано (Ктубот 50а): „Другарите му тичат след него, но не го достигат.“ Децата трябва да се възпитават от ранно детство да учат заради Небесата и да не се обръща внимание на онези, които казват, че на младия човек това не е нужно. Напротив, „възпитавай младежа според пътя му и дори когато остарее, няма да се отклони от него“ (Притчи 22:6) – това е основата на всичко.
Човек винаги трябва да се старае да посочи на другаря си неговите неправилни действия. Ако другарят се вслуша [в порицанието] и се поправи, тогава всички заповеди, които изпълни благодарение на това, ще донесат награда и на онзи, който го е упрекнал, сякаш сам ги е изпълнил. Ако обаче другарят не се вслуша, тогава той ще отнеме наградата и за доброто, което е извършил. За това е казано: „Който се удостои, получава своята част и частта на другаря си в Ган Еден, а нечестивият получава своята част и частта на другаря си в Гееном“ (Хагига 15а).
Има два вида упрекващи: едните говорят строго и сурово, срамейки слушателите, затова думите им не се приемат. Мъдрецът говори с добри и утешителни думи, приближавайки хората към Тора, както е казано за Аарон (Санхедрин 66). Но въпреки всичко, нечестивците се подчиняват само временно. Има и такива, които упрекват със строги думи, но не казват как да се поправи стореното зло. Мъдрецът обаче посочва как да се поправи и излекува болестта на душата. За това е написано: „Едни говорят сякаш с меч, но езикът на мъдрите носи изцеление“ (Притчи 12:18).
Автор – Равин Елияху миВилна Виленский Гаон
Източник – toldot.com