Писмо на великия познавач на Тора рав Моше Шапиро с благословена памет като предговор и препоръка към настоящата книга
Заповедта за вярата е онази основа, на която стои цялата Тора. Както е казано за това (Псалми 119:86): „Всички Твои заповеди са вяра…“. И така са казали нашите мъдреци, благословена да е паметта им (трактат Макот 24а): „Учил раби Симлай: шестстотин и тринайсет заповеди бяха казани [от Всевишния] на Мойсей, … дойде [пророк] Хавакук и ги установи на една[1], както е казано (Хавакук 2:4): “…и праведникът чрез вярата си ще живее”. И подобно на това казва Рамбан (краят на глава Бо): „Смисълът на всички заповеди е в това, да стигнем до вяра във Всевишния…“.
И тази заповед [за вярата] се изпълнява посредством вярата в Тринадесетте принципа, формулирани от Рамбам. Тези принципи са били приети като основа на вярата от мнозинството наши учители още преди повече от осемстотин години. И те са онзи крайъгълен камък, на който се крепи цялата даденост на света, както за това казва Рамбан (пак там, в продължението): „… и в това е смисълът на мирозданието, тъй като единствената причина за сътворението на света [която сме в състояние да постигнем] е в това човек да осъзнае [че има Творец] и да се изпълни с благодарност към Всевишния, Който го е създал…“.
Затова е напълно очевидно непреложното задължение за скрупульозно разясняване [на принципите на вярата], приемането [им] с цялото сърце, и установяването на правилен светоглед в съответствие с придобитите знания и представи. Но Сатаната се противи на това с всички сили, тъй като само изпълнявайки тази заповед [за вярата], ние можем да му се противопоставим. За това е казал и Раши, коментирайки казаното от цар Давид (Псалми 27:13): „Ако не вярвах във Всевишния, щяха да се вдигнат свидетелстващите лъжливо и да ме опозорят“. [виж също Раши към Брахот (4а), ד“ה לולא].
Затова, нека изразим благодарност към моя приятел, възвишения човек, рав а-гаон Еуд Раковски-Авицедек шлита, постигнал правилно и дълбоко разбиране, хармоничност на изложението, чистота и яснота в обяснението на дълбините на Тора. И онзи, който ще учи неговата книга с дълбоко разбиране, както изисква това Тора, ще постигне това, че вярата ще освети сърцето му с драгоценна светлина „и ще се събуди в него страстно желание да познае Всевишния“ (Рамбам, יסודות התורה, פרק ב’, הלכה ב’). Дай Боже, мнозина да започнат да търсят и да се умножи осъзнаването на дълбочината, истинността и красотата на вярата. И тогава ще се осъществи с нас казаното (Дварим 4:39): „И осъзнай днес, и положи в сърцето си, че Всевишният — [само] Той е Властелинът; [нито] на небесата горе, [нито] на земята долу няма повече [никой друг, освен Него]“. „Затова ние уповаваме на Теб, Всевишни, Властелине наш, [и се надяваме] да видим скоро великолепието на Твоето могъщество, [което ще се разкрие, за да] унищожи мерзостта [идолопоклонството] от лицето на земята…“ колкото се може по-бързо, [още] в наши дни!
Аз благославям рав а-гаон, автора на тази книга: нека ти даде Всевишният и още да добави сили да светиш и занапред със словата на Тора, за да могат благодарение на това мнозина да се удостоят [да се приближат към Всевишния].
С приятелство и с голяма любов,
Моше Шапиро.
[1] Заповедта за вярата е онази основа, на която стоят всички останали заповеди. С други думи, правилното изпълнение на заповедта за вярата води до изпълнението на всички останали заповеди (според коментара на Маарша).
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com