Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Тора трябва да бъде изучавана от всички. Жените също са задължени да познават Галаха и да разбират ежедневните практически аспекти на юдаизма.
В наше време, дори при отсъствието на Храма, царете и пророците, остават множество закони на Тората, върху които се гради самото съществуване на нашия народ. Това са заповедите, свързани с отношенията между хората. Именно тези закони и заповеди поддържат всяка общност и целия свят като цяло. Срещаме се с тях всеки ден, защото постоянно общуваме с хора, уреждаме финансови и имуществено-правни въпроси.
Някои хора наричат тези закони етика, като ги възприемат като нещо общочовешко и естествено, заложено във всеки от нас. Но Тора ги излага именно с цел човек да се научи да постъпва правилно, а не да разчита всеки път единствено на своята интуиция. Омразата и отмъщението, причиняването на вреда, проклинането, измамата, бягството от отговорност и отказът да се помогне на ближния, лицемерието и подмазването, опитите да се попречи на друг, стремежът към завладяване на чуждо имущество, незаконните финансови операции, клеветите – всички тези неща са забранени от Тора.
Съществуват също така и повелителни заповеди: поздрав и сбогуване, задължението да съдим ближния в негова полза, да го оправдаваме, да прощаваме, да обичаме ближния си, да почитаме родителите, да уважаваме мъдреците, възрастните, левитите и коените.
Въпреки че законите, свързани с подялбата на имущество, са подробно разгледани в „Шулхан Арух“, основните заповеди, касаещи отношенията между хората, са останали наследство от други книги. Това е довело до неправилни изводи и възприятия. Всичко, което не е записано в „Шулхан Арух“, хората автоматично възприемат като „незадължително“. По този начин тези заповеди започнали да се разглеждат като препоръки само за праведници и изключително благочестиви хора.
Всъщност всички тези заповеди са били дадени на планината Синай и не можем да си позволим да си затворим очите за това.
Виленският Гаон е писал: „Нашето служене на Всевишния напълно зависи от това, доколко сме усъвършенствали своите душевни качества. Те са пряко свързани със заповедите и са основният показател за нашата връзка с Твореца. Източникът на всички нарушения и грехове са нашите лоши качества, затова всички наши усилия трябва да бъдат насочени към постигането на духовно съвършенство. Само това ще помогне на човека да придобие всичко необходимо. Ако човек не приеме тази идея, животът му губи смисъл…“
Не може да се оспори значението на законите, които осигуряват нормалното съжителство между хората. Мъдреците казват по този въпрос: „Всеки, който спазва тези заповеди, ще получи награда не само в бъдещия свят, но и в този материален свят, защото само така ще може да живее в съгласие със своите близки и роднини, избягвайки конфликти и раздразнения.“
Незнанието на законите и нежеланието да ги изучаваме води до множество нарушения. Понякога причината за отказа от тези заповеди е погрешното разбиране на начина на тяхното изпълнение или идеализирането им, когато съзнанието ни представя нещо невъзможно за осъществяване. Някои правила изглеждат така, сякаш изискват върховна чистота на човешката душа. Това може да наведе някои хора на мисълта, че е невъзможно да се спазват ежедневно и навсякъде.
Тази книга е написана на достъпен и ясен език, за да може всеки лесно да усвои материала и да го преговаря. В нея са представени само онези правила и закони, които всеки може да прилага в живота си, без да има задълбочени познания по всички тънкости на халаха[1]. Освен това са включени само въпроси, свързани с практическите и обичайни житейски ситуации.
(Ако читателят иска да знае на кои източници в Тора се основаваме, може да се обърне към пълното издание на „Мишпатей а-Шалом“ или към книгата „Емет Кне“.)
В Тора е написано („Шмот“, 19): „Така говори на Дома на Яаков и кажи на Дома на Израел“. Коментаторите обясняват, че първото обръщение е насочено към жените. Моше получил заповед първо да разкаже на жените за основните закони и постановления на Тора. Именно жената (както обяснява един от ранните коментатори, Рабейну Йона) изгражда фундамента и истинската опора на еврейския дом.
Жените изпращат децата в училище и се грижат да учат добре, посрещат ги у дома и им разказват вдъхновяващи истории. Те следят децата да не се занимават с безполезни неща и развиват в тях специален трепет пред Небесата и богобоязненост. Светлината и топлината на Тора се предават от поколение на поколение именно благодарение на скромните и праведни жени.
Жената не е задължена да изучава Тора, но това не означава, че от нея не се изискват знания и развитие. Мъдреците от предишните поколения вече са обърнали внимание на неправилното отношение към този въпрос и неведнъж са подчертавали в своите книги, че жената също трябва да знае всичко, свързано с алахата и основните понятия, без които не би могла да изгради живота си и да поддържа огъня на вярата. Затова читателят няма да се изненада, когато чуе как жена произнася благословение за изучаването на Тора.
Известно е, че рав Йосеф Хаим Зоненфелд, равинът на свещения град Йерусалим, всеки ден отделял по половин час, за да изучава първата част на книгата „Шулхан Арух“ със своята съпруга. (Ако беше искал просто да ѝ отдели време, вероятно би избрал друга книга или друго занимание.)
Никой евреин не е освободен от заповедта да се учи и да постига Божествената мъдрост. Няма значение дали е богат или беден, здрав или болен, защото в Тора без никакви разделения е казано: „Занимавай се с това {изучаването на Тора} и денем, и нощем“. Но най-важното не е само обучението. Наблягаме преди всичко на прилагането на наученото, както е написано в трактата „Авот“: „Главното в обучението е практическата страна“. Човек трябва да разполага с материал, представен под формата на ясни практически указания. Именно такава се стремихме да направим нашата книга.
У евреите, които не са запознати с традицията или са се отдалечили от нея по една или друга причина, връзката им с предците и Тора остава жива. Дори ако са напуснали своя народ, въстанали са или са предали своите братя, те не могат да изтрият от себе си името „Израел“ или да се освободят от задължението да спазват заповедите.
Но тъй като те имат различен алахически статус и изповядват други ценности, понякога губят привилегията да бъдат възприемани на онова ниво, за което се говори в Тора. Човек, който не следва законите на Тора, не винаги се нарича „брат“ или „ближен“, към когото трябва да се отнасяме по определен начин, включвайки във взаимоотношенията всички тънкости на Божествената мъдрост.
Всичко в този свят се разбира според вътрешните ни промени, и онзи, който не се намира на съответното ниво или не приема основните Божествени истини, не винаги може да очаква отношение към себе си като към царски потомък. В същото време Тора в никакъв случай не говори за вражда или борба с евреите, които са я напуснали, защото във всеки човек има частица от Божественото и към него трябва да се подхожда с уважение. Тора само показва, че усъвършенстването на общността и междуличностните отношения зависи изцяло от нас самите.
[1] Алаха — конкретни, практически закони на Тора.
[2] Трактат от Мишна, посветен изключително на еврейската етика.
Източник – toldot.com