Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
История за това как един възрастен равин едва не бил обвинен в кражба на старинна монета. За съмненията и тяхното разрешение.
1. Трябва да се стараем да се държим така, че да не предизвикваме у другите хора никакви подозрения и лоши мисли. Хората невинаги могат да оценят правилно ситуацията и прибързаните им заключения могат да доведат до нарушаване на заповедта „Съди справедливо“. (Задължението да съдим другите от добра страна също произтича от тази заповед. Това се учи от стиха в книгата „Бемидбар“ (32:22): „И ще бъдете чисти пред Бога и народа на Израел“.) Ако се налага да постъпим по начин, който несъмнено ще породи въпроси и подозрения, необходимо е да обясним причината за това поведение. Не бива също да пропускаме възможността да предупредим за това предварително.
2. Този закон не е ограничен нито от време, нито от място. Както мъжете, така и жените винаги трябва да спазват тези правила и да възпитават децата си в същия дух.
3. Също така е важно да се избягват дори такива действия, които могат да породят дори сянка на съмнение.
***
Веднъж синът на Хафец Хаим подал молба за равинска длъжност в един град. В същото време друг учен в Тора също кандидатствал за същото място и изпратил на Хафец Хаим молба да напише препоръчително писмо до градската общност. Той не знаел, че синът на Хафец Хаим също претендира за тази длъжност.
Щом разбрал за това, Хафец Хаим започнал да търси друго място за сина си. Той си помислил, че когато вторият кандидат разбере за намеренията на сина му, може да реши, че Хафец Хаим, след като е научил от него за свободната позиция, веднага е изпратил там сина си, за да изпревари другите кандидати.
***
Рав Авраам Софер (авторът на респонсите „Ктав Софер“) бил поканен на събрание на равини, където присъствали най-известните познавачи на Тора от Унгария. На тази среща рав Авраам разказал за необикновена и много ценна монета, която се предавала в неговото семейство от поколение на поколение. Той споделил, че тази монета била в обращение по времето на Втория храм.
„Доколкото ми е известно — добавил той, — никой друг не притежава такава монета.“
Рав Софер извадил монетата, и всички присъстващи имали възможност да я разгледат, като я предавали от ръка на ръка. В един момент обаче монетата неочаквано изчезнала. Равините започнали да се питат един друг къде е изчезнала. В залата се усетило напрежение.
След известно време един от мъдреците станал и се обърнал към всички:
„Нямам съмнение, че всички тук са порядъчни и кошерни евреи, и напълно е възможно някой просто случайно да е объркал тази монета със своя.“
Присъстващите проверили джобовете си, но никой не открил изчезналата монета. Тогава било предложено друго, макар и трудно за приемане решение: „Нека всеки провери джобовете на своя съсед.“
Един възрастен равин, известен със своята ученост и праведност, категорично възразил на това предложение и помолил просто да изчакат петнадесет минути.
Когато времето изтекло, а монетата все още не била намерена, той помолил за още една отсрочка. Времето минавало, а сянката на подозрението незабележимо започнала да се спуска над този равин. След още петнадесет минути той станал, със сълзи на очи се обърнал към всички и отново помолил да изчакат още петнадесет минути.
И изведнъж, за всеобщо изумление, се появил шамашът (помощникът на рав Софер) и радостно съобщил, че е намерил монетата: докато прибирал покривките, тя изпаднала от една от гънките.
Това било радостна новина, но сега всички искали да чуят обяснението на равина, който настоявал да се изчака с търсенето. Откъде е знаел какво се е случило и защо не се съгласил да позволи проверка на джобовете си?
Мъдрецът станал и се обърнал към всички в залата:
— Преди да дойда тази вечер, взех със себе си монета от времето на Втория храм, за да я покажа на присъстващите. Бях убеден, че никой друг в света не притежава такава монета. Но се оказа, че има още една, и когато всички започнаха да я разглеждат, реших да не вадя своята.
А сега си представете как се почувствах, когато предложиха всеки да провери джобовете на съседа си. Всички биха ме взели за крадец. Затова помолих да изчакаме, надявайки се, че монетата ще се намери, а сам започнах да се моля на Всевишния да ме избави от този срам в края на живота ми. И ето, молитвата ми беше чута…
7 септември – 7 март
4. Не бива да разказвате на другите хора за своите нарушения на заповедите „между човека и Всевишния“. Но ако виждате, че подозренията падат върху някой друг, можете да разкриете истината и да обясните какво всъщност се е случило. Освен това е позволено дори да признаете нещо, което никога не сте правили, с цел да снемете подозренията от друг човек, но това вече попада в категорията на „мерките на хасидут“ (поведение, надхвърлящо строгите изисквания на закона).
Веднъж Рабан Гамлиел повикал няколко мъдреци, за да решат дали да добавят месец към текущата година[1] (тоест дали годината да бъде високосна или обикновена). Той поканил само седем души, но с изненада установил, че в залата има осем.
— Нека излезе този, който е влязъл без разрешение — казал Рабан Гамлиел.
Тогава станал Шмуел а-Катан и казал:
— Аз влязох без разрешение. Но не за да участвам в заседанието, а само за да се поуча от мъдростта ви.
Рабан Гамлиел му позволил да остане, като казал, че за човек като него подобни заседания трябва винаги да бъдат отворени. Освен това пояснил, че според алахата единственият проблем е, че утвърждаването на допълнителния месец може да бъде извършено само от онези, които са поканени да го направят.
В действителност, човекът, който бил влязъл без покана, бил друг, но Шмуел а-Катан го спасил от позора.
***
Веднъж, докато раби Йеуда а-Наси седял и преподавал Тора на своите ученици, усетил миризма на чесън. Той бил изключително чувствителен към силните миризми и това му пречело да се съсредоточи. Учениците знаели това и обикновено избягвали да ядат чесън или нещо подобно преди урок.
— Нека излезе този, който е ял чесън — казал раби.
Тогава станал раби Хия и напуснал залата. Виждайки това, един по един всички ученици също станали и излезли след него.
На следващия ден синът на раби срещнал раби Хия и го попитал дали наистина той е „нарушителят“.
— Да не се случи подобно нещо сред народа на Израел — отговорил раби Хия. (С други думи, това не бил той, но излязъл, за да предпази от срам онзи, който бил ял чесън.)
5. Ако човек е съгрешил пред Всевишния тайно от другите, той не бива да разказва за това — защото трябва да се срамува от стореното. Ако го разкрива, това може да изглежда така, сякаш не смята греха си за особено тежък.
Но ако нарушението е станало пред очите на другите, човекът е длъжен да се разкае публично пред онези, които са станали свидетели, за да не изглежда, че такова поведение е допустимо.
6. Ако се опитвате да повлияете на свой приятел, за да го предпазите от нарушения, е позволено да споменете неговите предишни грешки и неуспехи (в разумна степен).
Но е забранено да споделяте греховете на друг човек пред Всевишния по време на молитва, защото Той обича онези, които съдят ближния си с добросърдечност.
В наше време се смята, че не всеки има правото да укорява и критикува ближния си. Основният критерий е доколко самият човек е далеч от подобни нарушения и доколко другият е готов да приеме думите му и да се замисли — виж глава 13 за заповедта „тохаха“ (порицание).
8 септември – 8 март
[1] Тора повелява Песах да се празнува през пролетта. Но тъй като годината, съставена от 12 лунни месеца, е с 10–11 дни по-къса от слънчевата година, на всеки няколко години, по решение на най-мъдрите равини на поколението, към годината се добавял допълнителен месец — втори Адар. Така разликата между лунния и слънчевия календар се компенсирала.
Източник – toldot.com