В тази глава авторът продължава да предупреждава срещу грешки в служенето, и сега предупреждава срещу схващането, според което главното в служенето не е действието, а намерението и вътрешната нагласа на човека.
От момента, в който Моше слезе и донесе Тора на земята, тя вече не е на небесата. И за да не започне някой велик човек, който има голямо духовно прозрение, да разсъждава: „Нали аз познавам тайните и значенията на заповедите във висшите сили и светове, и трябва – според корена на моята душа, или според корена на нечия друга душа – да престъпя някоя заповед, или да се откажа от някой детайл от установеното действие, да го извършвам без някой детайл, определен от мъдреците, или в неправилното време.“
Затова в края на Тора е казано: „И не се издигна вече пророк като Моше“ (Дварим 34:10), и както казват мъдреците: „‘Ето заповедите’ (Ваикра 27:34) — вече няма право нито един пророк да въвежда нещо ново“ (Шабат 104а). Затова в Тора последователно са подредени пасажите: „Всичко, което ти заповядвам… не прибавяй към него и не отнемай от него…“, тоест дори „ако се появи между вас пророк…“ — ако добави или премахне заповеди — „не слушайте думите на този пророк. Следвайте Господа, вашия Бог…“
Дори цар Хизкияу, когато видял с дух на святост, че от него ще произлязат недостойни синове, и затова не се оженил (Брахот 10а), с намерението да не умножава злото по света — въпреки че действал заради Небето, в крайна сметка при него дошъл пророк Йешая с Божие слово и му казал (Млахим Бет 20:1): „Ще умреш… няма да живееш“ — тоест няма да имаш дял в бъдещия свят, защото си пренебрегнал заповедта да се плодиш и размножаваш. Не му помогнали всички праведни дела, защото решил да се освободи от една от заповедите на Тора, дадена чрез Моше, макар че наистина видял с духовното си прозрение, че от него ще излязат нечестивци, и всичко, което направил, било само въздържане от активно действие.
Защото смисълът на заповедите не е бил напълно разкрит на никого в света, дори и на нашия учител Моше, мир на него — единствено на Адам, първия човек, преди грехопадението. И това е онова „вино, което се пази в гроздовете от шестте дни на сътворението“ (Брахот 34б), и това е светлината, която е била в света в първия ден, с която Адам можел да вижда целия свят от край до край (Хагига 12а)…
Защото Светата Тора произхожда от най-висшия източник, превъзхождащ всички постижения, и как е възможно човешкото разбиране да има право да променя нейните закони и определените времена според силата на собственото си разбиране и постижение? Както и отговорил пророк Йешаяу на цар Хизкияу: „Какво ти е до тайните на Милостивия?! Трябва да правиш това, което ти е заповядано. А Светият, благословен да е Той, ще направи това, което намери за добре.“
И все пак, когато е имало пророчество в Израел, пророкът е имал право да извърши или да нареди нещо, което противоречи на Тора като временно указание, и дори да престъпи Божия заповед – подобно на пророк Илия на планината Кармел и подобни случаи.
Но именно това е заповядано в Тора на Моше: „Пророк измежду теб, от братята ти, като мен ще ти издигне Господ, твоят Бог – него слушайте“ (Дварим 18), защото тези думи са заповед и предупреждение да се следват думите на пророка, дори ако той пророкува от името на Създателя да се престъпи някоя заповед, когато е необходимо в дадения момент, както ни учат мъдреците (Йевамот 90б), с изключение на идолопоклонството.
Но във всички случаи той няма право да въвежда нещо ново завинаги. Например Естер, която е една от седемте пророчици (Мегила 14а), когато изпратила на мъдреците молба „запишете ме за поколенията“, те ѝ отговорили: „Не съм ли ти писал вече три пъти?“ (Мишлей 22:20), докато не намерили намек за това в Писанието (Мегила 7а). Същото се отнася и за ханукалните свещи – несъмнено са намерили намек за тях в Писанието, виж Мидраш, който цитира Рамбан в глава „Беаалотха“ от името на рабейну Нисим Гаон.
Откакто, поради нашите грехове, пророчеството е напуснало Израел, дори ако се съберат всички мъдреци на Израел, които познават тайната на сътворението на света и тайната на Колесницата, и със своето дълбоко прозрение и чистота на разума искат да променят някой детайл на заповедта или определеното за нея време, ние няма да ги послушаме. Дори и за Гласа от небето (Бат Кол) е казано в Гемара (Бава Меция 59б): „Не е вече на небесата.“
И все пак по времето на мъдреците от Талмуда, мъдреците имаха право да установяват нови равински заповеди, когато намираха за тях намек в Тора – като свещите за Ханука и други подобни, както и да въвеждат нови забрани, като осемнадесетте неща (Шабат 13б) и други подобни.
Но когато беше завършен свещеният Талмуд, за нас остана само да пазим
и спазваме всичко, както е написано в Светата Тора – писмената и устната, според всичките ѝ правила и закони, времена, подробности и детайли, без да се отклоняваме от тях в нищо.
И когато човек от Израел ги изпълни, както подобава, дори да няма при това специални намерения и изобщо да не знае никакви смисли на заповедите и тайни, вложени в тях, въпреки това заповедите ще бъдат изпълнени, и чрез тях ще се поправят висшите светове, и ще се умножи в тях святостта и светлината – във всяка заповед в нейното време, според нейния източник и идея, и ще бъде дадена сила на Бога, благословено да е Името Му. Защото така е установил Създателят в природата на световете, че те да бъдат управлявани чрез действията на хората, и всяка заповед се издига сама по себе си и предизвиква своето особено въздействие.
А този, когото Господ е удостоил да познае тайните на нашата свята Тора, които са ни оставили светите мъдреци на Талмуда, като раби Шимон бар Йохай, неговите сподвижници и ученици, както и онези, които изучават тяхното наследство в по-късните поколения – като нашия свят учител, божият човек Аризал, които са ни просветили с някои от смислите и идеите на заповедите – всичко това е само за да може всеки да разсъждава според своя разум и постижение, каква висота достигат всички подробности на неговите действия, думи и мисли, и на всички негови дела – във висшите светове, във висшите и нисшите сили, и това ще го пробуди да изпълнява всички заповеди и всички дела на служение към Твореца, благословено да е Името Му, с най-голяма точност, със страх и трепет, с голяма любов, святост и чистота на сърцето – и чрез това ще поправи още повече висшите светове, отколкото ако изпълнява заповедта без святост и чистота на помислите.
Но най-важното във всички заповеди, без което те не се считат за изпълнени, са подробностите на действието.
Коментар
В тази глава авторът продължава да предупреждава срещу грешки в служението, и сега предупреждава срещу възгледа, според който главното в служението не е действието, а намерението и вътрешната нагласа на човека, и затова той може да променя заповедите според корена на своята душа или дори да върши „нарушение в името на Небето“ – виж в Праким (глави след Третите врати).
Този спор – кое е по-главно, действието при заповедите или намерението и вътрешната нагласа – е пряко свързан със спора дали центърът на служението е поправянето на човека, или поправянето на световете. При служене за поправяне на човека, което без съмнение също е желано от Всевишния, насочването на мислите на човека е главното. Защото реалността на всеки обект започва от Хохма (Мъдрост), и изграждането на човека става чрез намерението и мъдростта, които влага в делата си.
Обаче авторът вече е подчертал в предишната глава, че основното служение на човека е поправянето на световете, и дори служенето за самоусъвършенстване трябва да бъде на фона на поправянето на световете, които са много по-големи и по-важни от индивидуалната реалност на човека.
Затова най-главното в служението е действието, а не вътрешната нагласа (кавана). Защото насочеността на мислите на човека се отнася до неговата лична реалност, а делата на заповедите засягат място, което е много над частните граници на човека.
В продължението на главата авторът казва, че нямаме никакво право да променяме какъвто и да е детайл от заповедта, защото смислите на заповедите не са разкрити дори на Моше. Но дори когато тези смисли бъдат разкрити, ще може ли тогава да се променят думите на Тора?
Същината е, че смислите на заповедите засягат такива дълбини, в които няма ограничения, и затова са непостижими – всяко постижение слага граница, а смислите на Тора нямат граници.
Затова, когато се разкрият смислите на Тора, може би ще видим, че нещата, които сега ни изглеждат противоречащи на Торa в нашите граници, всъщност съответстват на Тора, макар че в нашия свят всичко изглежда различно.
[1] При даряването на Тора волята на Всевишния се е спуснала на земята и се е разкрила в нашия свят (виж по-нататък Врата 4, глава 27).
[2] Виж още за това по-нататък в глава 7, реч 8.
[3] Хизкияу не просто се е въздържал от изпълнението на заповедта, а действително е искал да се освободи от нея — смятал е, че според корена на своята душа може да достигне съвършенство и без изпълнение на заповедта да се плодява и размножава.
[4] И за това е казано: „това не е видяло човешко око, освен Теб, Боже“, както е написано в Гемара, и виж във Врата четвърти, края на глава 24.
[5] Виж четвърти врата, глава 28.
[6] Тоест вино, което се намира в своя източник, вътре в зърната на гроздето, и по никакъв начин не е попаднало в съд. Това е алегория за лика на Тората, който по никакъв начин не влиза в постижението на човека.
[7] Тора забранява да се принасят жертви извън Йерусалимския Храм, но Елияу принася такава на планината Кармел като временно указание.
[8] Тора, Пророци и Писания. И не може нищо да се добавя към тях.
[9] Когато водачите на всичките дванадесет колена принесли своите жертви, а от коляното Леви не била принесена жертва… казал Всевишният на Моше: кажи на Аарон и му кажи: ще има друга Ханука (обновяване на олтара), при която ще се палят свещи, и Аз ще направя чудеса на избавление за синовете на Израел чрез твоите синове, и тази Ханука ще се нарича на тяхното име, и това е Ханука на дома на Хашмонаите.
[10] Мъдреците чули Глас от Небето, който указвал детайли относно изпълнението на определена заповед, но отказали да го слушат, казвайки: „Не е на небесата тя (Тора)“. Моше я свалил от небето на земята и сега тя се намира в ръцете на Мъдреците на Тора, които взимат решения за детайлите на изпълнението на заповедите.
[11] Понеже основното служение е поправянето на световете, затова и при изпълнението на заповедите най-важно е действието, а не намерението.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com