За единството на народа на Израел и възможността за обединяването им в едно цяло, в зависимост от нивото на служба на Всевишния.
Израел е един народ
Оттук стигаме до разбирането на определението, според което Израел се нарича „един народ“, а народите по света са „многобройни и разделени“: „Ние знаем, че Създателят е един, а сътворените са много, и колкото повече създадените са отстранени от Твореца, така те се умножават и с приближаването им намаляват на брой. Когато има много клони и един корен, тогава колкото по-отдалечени са клоните от корена, толкова повече са… Затова има много злодеи, според отдалечеността им от Твореца, и малко са праведните, според с тяхната близост…” (Рабейну Там, Сефер аЯшар).
„Поради близостта им до Първоосновата“ и затова провидението над тях е от Всевишния, без посредници, които свидетелстват за разстояние. Друг оттенък на значението ни се разкрива в стиха: „Господ не те пожела поради множеството ти между всички народи, а те избра, защото ти си най-малкият от всички народи“ (Второзаконие 7:7). „Защото ти си най-малкият” е разкритие за вашата близост до желанието и волята на Всевишния.
„Но едно име, Авайе, е специално избрано за Израел и това е тайната на стиха (Дварим 14) „И Авайе (Господ) те избра да бъдеш специален народ за Него измежду всички народи, които са по лицето на земята”… И това се казва (Михей 4 ): „Защото всички народи ще отидат всеки в името на своя бог, но ние ще отидем в името на Авайе (Господ)” (Шаарей Ора 5 ). Народите по света са се придържали към най-висшите духовни сили на природата, чийто корен е в името Елоким, и им се покланят. Следователно коренът на тяхното съществуване е установен в тези висши покровители и по този начин те се отдалечиха от Единния корен, който дава съществуване на всичко, и станаха по същество разделени. Израел се е вкопчил в Източника на всички сили, в Този, който дава съществуване – и следователно провидението над тях идва от собственото четирибуквено име Авайе: „… и ние ще отидем с името Авайе.“ Обмислете всичко това внимателно.
Поправянето на нациите по света и възможността за тяхното обединение и присъединяване към откровението за единството на Всевишния може да се случи чрез Израел, както Рамхал обяснява в Маамар аХохма: „Израел, макар и съставен от много индивиди, се нарича един народ. И те са достойни светлината на Всевишния да бъде усилена в тях (както е обяснено по-горе, че „Неговата светлина се усилва само в обединяващия обект, тъй като Господ е един).“ Но народите са многобройни и напълно разделени и не се коригират от единството, като по този начин остават далеч от поправянето. И тяхната корекция е само в това да се привържат към Израел и тогава, въпреки че от страна на себе си те са многобройни, от страна на Израел те отново ще се обединят и ще се върнат в категорията на единството и тогава ще бъдат достойни да получат определено сияние от светлината на Единството. Ето какво се казва в молитвата: „И всички те ще станат един сноп, за да вършат Твоята воля с цялото си сърце“, тоест като много клони, съединени в един сноп.
Планината Хорев
„Нарича се планината Синай, но защо се нарича (също) Хорев? Защото хурва (унищожение) се спусна върху нея за идолопоклонниците” (Шабат 89).
„Святият, благословен да бъде Той, направи голямо добро за всички народи, като забави присъдата срещу тях до момента на даването на Тора и като обиколи с Тора всички тях, за да я приемат. И ако я бяха приели тогава, пак щяха да имат възможност да се издигнат от ниското ниво. Но тъй като те не искаха, тяхната присъда беше завършена и портата беше затворена пред тях с резе, което не можеше да се отвори; и за всеки човек от тези „клонове” остава само едно: сам да приеме юдаизма и по собствен избор да влезе под дървото на нашия баща Авраам” (Пътят на Твореца, пак там).
Това е разрушението, което се стовари върху тях. И е ясно, че провидението по отношение на тях е общо, а не индивидуално. Но по отношение на Израел е съвсем различно:
Само вас познах
„И това ни е обещал Творецът чрез Своя пророк: че няма да се изгубим и Той няма да ни унищожи напълно, и никога няма да престанем да бъдем благочестив народ, и както е невъзможно Всевишният да престане да съществува, също така е невъзможно да изчезнем от света. Защото това е, което Той каза (Малахия 3:6): „Аз, Господ, не съм се променил и вие, синове на Яков, не сте загинали.” (Рамбам, Послание до Йемен). Това обещание е в основата на провидението, наказващо Израел до пълната степен на закона и всичко това, за да не загубят това свое ниво: „благочестив народ сред народите“.
„Святият, благословен да е Той, каза: Аз ще ги накарам да страдат в този свят, за да им дам сила в бъдещия свят… писано е: „Само вас познавам от всичките семейства на земята, затова ще изкарам от теб всичките ти грехове.” Някой, който има гняв, си го изкарва върху неговият любимец?! Този въпрос беше зададен на еретиците от равин Авау. „Той им каза: Ще ви дам една алегория за това: на един човек му дължаха двама, той обичаше единият и мразеше другият. Той събираше малко по малко от любимият си, а от ненавистника на един път. Така Всемогъщият изземва от Израел всичките им грехове на този свят, за да бъдат възнаградени в деня на Страшния съд. От идолопоклонниците Той не изисква нищо, за да ги изгони от Бъдещия свят” (Авода Зара 4, Раши).
„Познание“ означава близост, това специално провидение над Израел, осигуряващо неговото вечно съществуване. То изразява тяхното най-високо духовно ниво и непоколебимата им отдаденост на Тора и коригирането на цялата вселена.
Този въпрос е изяснен в съответствие с обясненото в предишната глава: има два аспекта на индивидуалното провидение.
1.Следване на съда, а съдът се провежда главно по отношение на изпълнението на Тора и нейните 613 заповеди и техните последствия за съществуването на света и довеждането му до пълно поправяне, с цел да бъдем достойни за Бъдещия свят – всеки според нивото си. 2. Следвайки придържането към разума, с цел надзор над праведните отвъд границите на законите на природата, което също е свързано с Тора.
Седемте заповеди на синовете на Ной са минимумът, който е необходим за запазването на човешкото общество. И надзорът върху тези, които ги изпълняват, е природен, в името на продължаването на съществуването на човешкия род.
Провидение над Израел
„И затова казаха: Израел няма съдба и хороскоп. Това означава, че положителните и отрицателните събития в техния живот не се случват по естествена причина и не поради естествения ход на събитията, а зависят от служенето на Всемогъщия или от бунта” (Рамбам, Послание за възкресението на мъртвите).
Рамбам обяснява по-нататък: „Обяснението на всичко е следното: Всемогъщият ни даде Тора, тя е Дървото на живота и всеки, който изпълнява всичко написано в нея и го познава напълно и правилно, получава живот с нея в света, в пряка зависимост от величието на неговите дела и степента на неговата мъдрост. Създателят ни обеща в Тора, че ако я изпълним с радост и доволство и постоянно се занимаваме с нейната мъдрост, Той ще премахне от нас всички неща, които ни пречат да я изпълним, като болести, война, глад и други подобни, и ще ни изпрати всичко, което допринася за изпълнението на Тора, като храна, мир, сребро и злато. За да не прекарваме всичките си дни в грижи за нуждите на тялото, а да сме свободни да изучаваме мъдростта и да изпълняваме заповедите, за да бъдем достойни за живот в Бъдещия свят. Ето какво се казва в Тора след обещанието за земни благословения на Израел: „И ние ще бъдем възнаградени с правда, ако ревностно спазваме всички тези заповеди” (Дварим, 6:25)” (Закони на покаянието, глава 9).
Доколкото Израел е приобщен в Тора, те ще бъдат издигнати над случайността и над естествения ход на събитията. Това е индивидуално провидение, „следващо разума“.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com