„И евреите стенеха от бремето на работата и викаха…“
Шмот, 2
Откъс от книгата на равин Шимшон Пинкус „Врата на молитвата” (с леки съкращения)
Викът е израз на пълно объркване на сърцето от осъзнаване на ужаса, който не може да бъде изразен. И човек крещи несвързано, викайки за помощ. Този вид молитва се нарича викане. Книгата „Зоар” казва, че това е най-мощната и най-близка молитва до Б-г. Тя никога не оства без отговор. И се казва: „В какво се изразяват призива и вика? Призивът е молитва. Във вика няма думи. Но тя е по-силна от всички други видове молитви, тъй като идва от дълбините на сърцето и затова е по-ценна от всички останали за Всевишния.” Талмудът казва, че когато Всемогъщият съобщил на пророк Шмуел, че вече няма да бъде цар, той „викал към Б-г цяла нощ“, защото няма молитва, по-силна от викането. Тя е толкова велика, че може да промени присъдата на Б-г, тъй като се явява директно пред трона на правосъдието и царува и в двата свята. Именно с вика човек покорява този и бъдещите светове.
Използването на този вид молитва обаче не означава да викате с все сили, така че всички около вас да чуят. Основното нещо е да си представите в ума цялата трагедия на нашето положение в този свят, където по чудо може да бъдете спасени от реалните опасности … И тогава в душата ви се пробужда призив към Бог и вие се втурвате бързо да Го „известите” за всичките скърби. Но засега това е само молитвен призив.
Молитвеният вик е още по-силен. Нека си представим следната сцена: човек върви по улицата и изведнъж пред него се появява фигура на бандит с нож в ръка. Минувачът се ужасява, но след това забелязва, светлините на патрулна кола. Виждайки я, той крещи с всичка сила: „Помощ!!! Спасете ме!!!!“ Забелязвайки, че не го чуват и че опасността е толкова близо, той, събрал всичките си сили, вика без думи.
Така че преди Б-г има два вида призива: зов и вик. Целият ни живот е пълен с опасни ситуации и затова от време на време трябва да прибягваме и до двата вида молитва. Няма по-светли и по-правдиви моменти в живота на човек от тези, когато призовава Всевишния. Не е необходимо да се молим без думи, защото е известно, че пророк Елияху е викал: „Отговори ми, Б-же, отговори!“ Основното нещо е да не избирате всяка дума, за самоизразяване. Понякога от душевна болка нямаме сили да говорим и се молим, а понякога от чувство на откъснатост и осъзнаване, че спасението е толкова далеч! Това е като човек, който търси съкровище под земята. Той копае все по-дълбоко, но не намира съкровището и продължава. По-късно усеща, че земята е толкова твърда, че не може да в пробие нито с лопата, нито с кирка. Зарязва работата си, нещастен! Той дори не подозира, че е намерил съкровище, защото диамантът е най-твърдият камък! Така е и при нас. Нямаме думи и се отчайваме. Но всъщност пред нас има едно съкровище: най-съкровенната молитва. Молитвата без думи. И трябва да викаме!…
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com