И възнесе се призив от тяхната работа до Всемогъщия.
Шмот, 2
Откъс от книгата на равин Шимшон Пинкус „Врата на молитвата” (с леки съкращения)
За предците се казва: „Те тичаха да вършат Неговата воля, като коне, извън силите си, от страх да не затънат в грехове, сякаш от огън, бягайки от всичко, което може да попречи на близостта с Всемогъщия.
Можем да постъпваме по-лесно. Трябва да помислим за какво се молим и да се молим с цялата си духовна сила. Например, ние молим: „Очисти истински сърцето ми пред Тебе“. Това означава, че без такова пречистване няма живот, то е по-ценно от всички съкровища на света и без него има само път към бездната на подземния свят, а по-лошо не може да бъде! Ако някой, не дай си Боже, разбере, че е неизлечимо болен, сигурно ще крещи и ще плаче не по-малко! Когато се молим с молитва: „Възстановете нашия Храм както преди“, човек трябва да помисли колко болка и страдание донесе загубата на Храма на еврейския народ. Всичките ни сили не стигат, за да го изразим.
Талмудът (Синедрион, 68) казва, че р. Акива на погребението на р Елиезер се разплакал, раздрал дрехите си, разранил кожата си така, че потекло кръв. В коментарите към Талмуда се пита: „Според закона е забранено да се скърби за починалия до такава степен!?“ И той обяснява: „Когато става дума за загуба на Тора, може!“ Р. Хаим Шмулевиц коментира тези редове: „Ако някой от вашите близки е починал и човек се тревожи прекалено много за него, това е недостойно. Ние сме деца на Баща, който ни обича и Той е близо до всички и всеки е ценен за Него. Но когато със смъртта на учителя част от Тора изчезна и животът стана по-блед, по-далеч от Истината, няма утеха за това.” Трябва да разберем скръбта и отчуждението на равин Акива, който толкова скърбеше за загубата на великия учител по Тора. На колко от нас пусти и нищожни ни липсва разбирането на Тора, защото след разрушаването на нашия свещен Храм загубихме високото си духовно ниво. И колко належаща е молитвата за неговото възстановяване сега! Въпреки че това ниво на молитва е високо за нас, все пак е възможно да успеем в него. Нека се опитаме да почувстваме душевната болка поради разрушаването на Храма и да призовем Б-г за помощ от дълбините на сърцата си.
Равин Хаим от Воложин пише, че успехът в ученето зависи от уменията. Същото е и в молитвата. Ако постигнете необходимото разбиране и почувствате необходимостта от това, за което молите, за момент вложете цялата си сила в тази молба и кажете: „Имам нужда само от едно нещо: близост към Теб, Б-же!“ и когато се приближете до Създателя на света, ще изживеете прекрасни моменти на усещане на Неговата любов и получаване на помощ отгоре. И към тези моменти може да добавите още един, а след това още един и още един, докато молитвата и близостта с Б-г станат познати и лесни.
Източник- toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com