Тора е „възпитателят“, който насочва човека към единение с Всевишния и разкрива дълбокия смисъл на Творението. Вярата в пророчеството на Моше и в Б-жествения произход на Тора се предава от поколение на поколение, а нейното отричане лишава човека от наследството на онези, които са стояли при Синай.
Целта на разкриването на Тора: „И ще узнаеш в онзи ден, и ще приемеш със сърцето си…“ – това е вярата
„И им заповяда, както е казано: „Да приемат (да осъзнаят) с цялото си сърце тази истина“, за да се вкорени тя в тях без никакво съмнение. Именно така, както я видяха – в пълна яснота. Именно това им каза Всевишният: „И ще узнаеш в онзи ден, и ще приемеш със сърцето си, че Г-спод, Той е Б-г горе на небето и долу на земята – няма друг“ (Дварим 4:39).“ (Рамхал, цитирано по-горе)
„Дойде Хавакук и сведе всичко до едно: „Праведният чрез вярата си ще живее“ (Хавакук 2:4).“ (Макот 24б)
„Да знаеш, че Г-спод, Той е Б-г – това е общото правило на цялата вяра, общото правило на цялата Тора, общото правило на горните и долните светове.“ (Зоар 2:161)
„Затова мъдреците казаха: бъди внимателен към леката заповед така, както и към тежката, защото всички те са скъпи и много възлюбени. Защото чрез тях човек признава Всевишния. Намерението на всички заповеди е да повярваме в нашия Б-г и да признаем, че Той е Творецът. Именно това е и целта на сътворението на света, защото нямаме друга цел в началото на Творението. Б-г, Всевишният, желае съществуването на долните светове единствено заради това човекът да признае, че Той е Владетелят, Който го е сътворил. И затова се възнасяме в молитва, затова се събираме в синагогите и затова общата молитва има такава заслуга – за да има място, където хората да се събират и да благодарят на Всевишния, че ги е сътворил, да известяват това на всички и да Му казват, че са Негови творения.“ (Рамбан, края на глава Бо)
„Заповедите са Б-жествени и всички те свидетелстват за необходимостта от съществуването на Б-г.“ (Въведение на рабейну Бахие към Тора)
Така свидетелства за себе си и самата Тора – нейното предназначение е било определено още преди сътворението на света: „И бях при Него майстор (אמון)“ (Мишлей 8:30). Това се отнася за Тора, която е наречена „майстор“. Мъдреците ни обясниха какво означава „майстор“: „майстор“ означава възпитател, както е казано: „Както אמון носи дете“ (Бемидбар 11). „אמון е този, който възпитава детето.“ (Раши, Арух)
Освен това същата тази дума – „אמון“ (която преведохме като „майстор“, а мъдреците тълкуват като „възпитател“), означава и „скрит“. Както е казано: „Облечените (אמונים) в коприна“ (Ейха 4:5), тоест облечени и покрити с коприна.
Освен това „אמון“ означава и „скривам“. Както е казано: „И той отглеждаше (אומן) Хадаса“ (Естер 2), тоест Мордехай я укриваше.
Освен това „אמון“ означава и нещо велико. Както е казано: „По-добра ли си ти от Но-Амон (אמון)?“ (Нахум 3:8). А мидрашът обяснява, че Но-Амон означава Александрия Великата (Но – Александрия, амон – велика) (Берешит Раба 1:1).
Тора е разкриването на вътрешния смисъл на Творението: „Той гледаше в Тора, когато сътворяваше света.“ Тя е „скрита“, защото разкриването на дълбокия смисъл на Творението не е постижение, до което човешкият разум може да достигне сам. Както обяснява Рамхал: „Всевишният скри Своето битие от обитателите на долния свят.“ Единствената възможност човек да познае Неговото съществуване и Неговата воля в Творението е чрез разкриването на Тора. Именно в постигането на Тора се намира истинското битие. А като приеме тази истина с цялото си сърце, тоест чрез вярата, човек се удостоява с единение с битието на Всевишния. А това единение е единение с вечността – животът в бъдещия свят.
Тора е „възпитателят“ – този, който показва пътя към това единение. Тора възпитава човека, за да може той да достигне тази цел – живота в бъдещия свят.
Тора разкрива на човека истинското знание – вътрешния смисъл на Творението: „Той им откри всички Свои тайни.“ Именно това са нещата, „скрити“ от човешкия разум, защото Той „пожела да скрие Своето присъствие в този свят от обитателите на долния свят“.[1]
Чрез постигането на тези велики разкривания човек се удостоява с величие: „За да ви въздигне над всички народи.“ Това е смисълът на думите: „Твоят народ – всички са праведници, ще наследят земята на живите“, и: „Праведният чрез вярата си ще живее.“
Това е Тора, наречена „вяра“ – целта на нейното разкриване е вярата.
И размисли добре върху това.
Свидетелството на Всевишния е вярно
Говорим за съвсем прости неща, а ще ги разгледаме по-задълбочено, когато стигнем до Осмата Основа. Самата Тора свидетелства за своята достоверност – тя е дадена от небесата! Всеки, който се удостои поне малко да осъзнае, поне малко да вкуси от мъдростта на Тора и от нейната дълбочина, вече не се нуждае от никакви обяснения. Дълбочината на Тора, нейният всеобхватен характер и нейната мъдрост я правят източник на всички мъдрости в този свят. Всичко се разкрива чрез „Маасе Меркава“, „Маасе Берешит“[2], чрез законите на Тора, нейната справедливост и нейните заповеди, чрез тяхното разкриване в четирите им равнища – простият смисъл, тълкуването, намекът и тайният смисъл. Също и чрез тайните на буквите на Тора, огласовките, кантилацията и коронките върху буквите ѝ. Широтата на законите на Тора и дълбочината на нейните тълкувания са безкрайно море. Тора се разкрива на всеки човек според степента на неговото постижение, но никой не може да я постигне напълно. Тора едновременно скрива и разкрива. И това е очевидно, защото Тора е най-висшето разкриване на волята на Всевишния.
Не ни е нужно по-надеждно свидетелство за Основите на вярата от самата Тора. Така и Рамбам извежда всяка една от своите Основи от стихове на Тора. (Виж също Раши, учениците на Рамбан, Яд Рама и Меири върху Мишна в началото на глава „Хелек“ (Санедрин): „Онзи, който твърди, че възкресението на мъртвите не е от Тора“.)
Тук говорим за разкриването на Тора при Синайското откровение като за основа на вярата и го обясняваме така:
По-горе обяснихме, че Тринадесетте Основи са истинската реалност, а вярата е изграждането в душата на човека, в неговото истинско съзнание, на ясен образ, чието опровержение е напълно невъзможно. Освен това важен аспект на вярата е верността към тази истина и привързаността към нея, дори до саможертва. При разкриването на Тора в Синайското откровение истината се разкри на народа на Израел. Това беше еднократно събитие, в което Всевишният „разкъса завесата“ – завесата на природата – и им показа истината, като им разкри онова, което човешкият разум не е способен да постигне сам – битието на Твореца и Неговата воля. Тогава Той им заповяда да осъзнаят и да утвърдят в сърцата си тези разкривания. И именно това е вярата.
Така се удостоихме да узнаем, че основата на осъзнаването на вярата е разкриването на Тора. Човешкият разум не е способен сам да разкрие истинската реалност. Единствено Тора разкрива истината. При Синайското откровение целият народ на Израел се издигна до степента на пророци и се удостои с осезаемо постижение на истината – „виждаха гласовете“. Така вярата се вкорени в сърцата им и им беше заповядано да я предадат на своите деца, от поколение на поколение.
Чудесата са външно разкриване, но не и постигане на дълбокия смисъл. А Тора е именно разкриването на дълбините, съвършеното разкриване на истинската реалност. Такова разкриване е степен на пророчество в осъзнаването на реалността на живота и то е основата на вярата.
Оттук можем да разберем дълбокия смисъл на думите на Рамбам, че вярата е утвърдена чрез разкриването на Тора при Синайското откровение.
„И Творецът, благословен да е Той, вече ни даде обещание, подобно на човек, който става поръчител за друг. За нас е достатъчно Неговото поръчителство. Той ни извести, че всички, които са стояли при Синайското откровение, ще вярват в пророчеството на Моше и във всичко, разкрито чрез това пророчество – те, техните деца и децата на техните деца, до вечни векове. Защото така каза Всевишният: „Ето, Аз идвам при теб в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с теб, и да вярват в теб завинаги“ (Шмот 19:9).
Затова съществува мнението, че всеки, който се отклонява от пътя на религията, даден в това откровение, не принадлежи към потомството на онези, които са стояли там. Затова и нашите мъдреци, благословена да е паметта им, казаха за всеки, който се съмнява в Тора на Всевишния: „Неговите бащи не са стояли на планината Синай.“ (Рамбам, Послание до Йемен)
Забележка:
Въз основа на това, което обяснихме тук, може да се разбере защо Мишна (в началото на глава „Хелек“) и Рамбам (Закони за разкаянието 3) говорят за вярата в Основите именно в отрицателна връзка с дела в бъдещия свят, тоест: „А ето кои нямат дял в бъдещия свят“. След като „целият Израел има дял в бъдещия свят“, защото всички те са потомци на онези, които са стояли при Синай, и е очевидно, че тяхната вяра в Основите е цялостна. „А ето кои нямат дял в бъдещия свят“ – това са онези, които сами са се изключили от народа на Израел. С отричането на Основите те показват, че не принадлежат към потомците на Израел.
[1] Думите на Рамхал от цитирания по-горе откъс.
[2] „Маасе Берешит“ в буквален превод означава „Делото на Началото“, където „Началото“ препраща към думите „В начало“ и към седемте дни на Творението. „Маасе Меркава“ трудно може да бъде преведено еднозначно на български. Най-близко по смисъл е „Делото на Колесницата“, но тук става дума за процеса на довеждане на света, сътворен през седемте дни на Творението, до неговото пълно съвършенство и единство, така че той вече да не скрива своя Творец, а напротив – да Го разкрива.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com