Месилат Йешарим 34. За съставните части на благочестието. 4. За любовта

Пътят на дълбокото познание на Твореца, на привързването към Него и на разкриването на Неговата воля в този свят започва с нашия праотец Авраам.

„Когато този „могъщ“[1] порасна, той започна със собствения си разум да изследва света, макар че още беше дете. Денем и нощем размишляваше и се удивляваше: как е възможно тази небесна сфера непрестанно да се движи и кой я движи? Защото тя не може сама да се задвижва. Нямаше учител, нито някой, който да му покаже нещо. Беше заобиколен от обикновени хора, идолопоклонници в Ур Халдейски. Баща му, майка му, целият народ – всички бяха идолопоклонници, а и той се покланяше заедно с тях. Но сърцето му непрестанно търсеше и се стремеше да разбере, докато не откри пътя на истината и не застана на правия път на правилното разсъждение. Така той позна, че има един-единствен Б-г, че именно Той движи небесната сфера, че Той е сътворил всичко и че освен Него няма друг Б-г във всичко съществуващо.“ (Рамбам, Закони за идолопоклонството 1:3)

Пътят, по който Авраам позна Твореца на света, беше пътят на размишлението върху Творението, пътят на философското изследване. Най-великият измежду великите достигна чрез силата на своя разум до осъзнаването на битието на Твореца. Но това не беше върхът на неговата вяра. Творецът го удостои с нещо много по-висше – той достигна степента на пророк. „Владетелят на двореца се показа пред него“ – така той се удостои с пълнотата на пророческото откровение.

Така Творецът, благословен да е Той, разкри на Авраам: „Излез изпод властта на своята съдба.“ С други думи: остави своето знание за звездите и изобщо цялата несигурна наука за природата. (Кузари, Маамар 4:207)

В този миг той излезе изпод властта на природния ред – „Излез изпод властта на своята съдба“, както обяснява Талмудът в трактат Шабат (156а). Така той се издигна, за да живее под личното провидение на самия Творец – провидение, което се проявява чрез чудеса.

Той се удостои да стане праотец на народ, управляван от това Провидение – народ, удостоен с чудеса и знамения, чрез които Творецът им се разкри и чрез които те познаха Тринадесетте Основи на вярата.

„И ако някое общество или отделен човек бъде угоден на Г-спода и Той извърши за него чудо, променяйки естествения ред и законите на природата, тогава на всички ще стане ясно колко несъстоятелни са тези възгледи. Защото необикновеното чудо свидетелства, че в света има Б-г, Който го обновява, Който „знае“, Който „наблюдава“ и Който „може“. А ако това чудо предварително бъде предсказано от пророк, то ще потвърди и истинността на пророчеството – „Защото Г-спод говори с човека“ (Дварим 5:21), „И разкрива Своята тайна на Своите слуги, пророците“. Така се потвърждава и истинността на цялата Тора.“ (Рамбан, края на глава Бо).

Разкриването на чудесата е основата, върху която се утвърждават вярата и нейните Основи в съзнанието на целия народ, както ще обясним в следващата глава.

[1] Именно така – „Ейтан“, което в превод означава „непоколебим“, „твърд“ или „устойчив“ – Рамбам нарича тук Авраам. Това ни препраща към Псалмите и към тълкуването на този псалом в Талмуда. В Псалом 89:1-3 е казано: „(1) Поучение на Ейтан а-Езрахи. (2) За милостите на Г-спода ще пея вечно, от поколение на поколение с устата си ще възвестявам Твоята вярност. (3) Защото казах: милостта ще бъде изградена навеки; на небесата Ти утвърди Своята вярност.“ А Талмудът казва, че Ейтан а-Езрахи е Авраам (Бава Батра 15а), наречен „баща на вярващите“ (Шир а-Ширим 4:8), защото той е първият вярващ, както е казано за него: „И той повярва във Всевишния…“ (Берешит 15:6). Разбира се, според простия смисъл на текста „Ейтан а-Езрахи“ (איתן האזרחי) е един от петимата поети – Ейтан, син на Зерах, от потомците на Йехуда. Но Талмудът обяснява, че тук се съдържа намек за самия Авраам. Думата „Ейтан“ буквално означава „непоколебим“, „твърд“, „устойчив“, а „а-Езрахи“ – „източен“. Тук това се разбира в смисъл на „сияещ от изток като слънцето“, тоест източникът на вярата, първият, който разкри присъствието на Всевишния в света и повярва в Него, както в прекия, така и в преносния смисъл – първият сред непоколебимите.

Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)

Източник – toldot.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *