Една от заповедите – да вярваме и да познаваме Всевишния. Един от пътищата за постигане на тази вяра – размишленията. По този начин вярата съдържа в себе си, включително, и рационален аспект.
В тази глава ще обясним, че едно от задълженията на вярващия, в изпълнение на заповедта да вярва: „И ще познаеш в онзи ден, и ще разбереш с цялото си сърце, че Господ – Той е Бог, на небесата горе и на земята долу, няма друг“ (Дварим 4:39) – това е размишлението за Сътворението от гледна точка на вярата. С други думи, това е размишление, имащо за цел да разкрие силата на Създателя и чудесата на мъдростта на Неговото творение във всяко създание на този свят. И както обяснихме, такъв вид разбиране може да доведе човека до разкриване на доказателства за битието и единството на Всевишния.
Обаче не следва да се основава на това зданието на вярата, защото такъв фундамент не е достатъчен за утвърждаване на вярата, съгласно нашето обяснение на смисъла на вярата. И това не може да стане фундамент за останалите Основи.
Напротив, фундаментът на вярата – това са разкритията извън рамките на природата – чудесата, именно в тях се разкрива Създателят на народа на Израил. Именно на тези разкрития е основан погледът на вярващия върху сътворението на самата природа.
Задължението за размишления за природата въз основа на вярата
„На въпроса дали сме длъжни да размишляваме върху Творението ще отговоря, че човек е длъжен да размишлява върху творенията и чрез тях да стига до доказателства за мъдростта на Твореца. Това е наше задължение както според разума, така и според Писмената и Устната Тора.“ (Ховот а-левавот, Шаар а-бхина, 2)
Целта на това размишление е да доведе човека до вяра, както обяснява самият автор на „Ховот а-левавот“:
„Защото размишлението върху явната мъдрост, разкрита в творенията на Твореца, благословен да е Той, е най-краткият път към утвърждаването на Неговото съществуване и най-сигурният начин човек да достигне до познание за Неговото истинско единство.“ (Въведение към Шаар а-бхина)
Всъщност, ако човек не е поробен от материалните си желания, съзерцаването на Творението само по себе си е най-ясното свидетелство за Твореца. Както казва авторът:
„Представи си, че някой разлее мастило върху гладък лист хартия. От това никога няма да се получи подреден текст, написан в четливи редове, какъвто оставя перото. И ако някой ни покаже смислено написан текст, който очевидно не би могъл да се появи без помощта на перо, а започне да твърди, че мастилото просто се е разляло върху листа и буквите сами са се образували, веднага ще го обявим за лъжец. Невъзможно е дори да си представим подобно нещо без разумен замисъл.
Ако това е очевидно за всички, когато става дума за обикновени букви, как тогава може някой да твърди, че неща, които са несравнимо по-сложни, по-съвършени и по-мъдро устроени, са възникнали сами, без замисъл, без безкрайна мъдрост и без могъща сила?
Всичко, което казахме като доказателство за съществуването на Твореца, благословен да е Той, въз основа на Неговите дела, е напълно достатъчно за всеки, който е способен да разбере и да признае истината. Това е достатъчно и като отговор на онези, които твърдят, че светът е вечен, за да бъдат опровергани техните думи.“ (Шаар а-ихуд, 6)
По-нататък авторът на „Ховот а-левавот“ подробно разглежда съзерцаването на всички части на Творението: неживата природа, растенията, животните, всяко според неговата природа. След това говори за човека, за удивителния строеж на тялото му, за устройството и действието на неговите органи, за мъдростта, вложена в цялото му същество. Всички тези размишления водят човека до вяра в Твореца на всичко съществуващо.
Подобно пише и Рамбам в „Закони за Основите на Тора“: „Този Съществуващ е Владетелят на света и Господарят на цялата земя. Той управлява вселената със сила, която е безкрайна и неизчерпаема, сила, която никога не престава.“
За вярващия всичко това е очевидно. Защото същността на заповедта за вярата е човек да изгради в душата си устойчива и ясна представа, както вече обяснихме. Именно към това водят тези размишления. Те превръщат вярата в жива действителност, която вярващият преживява във всеки свой поглед към света.
Такова съзерцание води човека до признаването на единството на Твореца, защото цялото Творение представлява едно удивително единство. Всяка негова част е необходима и допълва останалите. Осъзнаването на това единство води до признанието, че цялото мироздание е изградено според предварителен замисъл и е насочено към една единствена цел – разкриването на славата на Твореца.
Вярата не може да се основава на размишления
Размишленията върху Творението не могат да бъдат основа на вярата, защото и те се извършват чрез разума и се основават на подобия. Следователно и те имат всички недостатъци, за които вече говорихме във връзка с философските разсъждения. И сами виждаме, че много учени, занимаващи се с природните науки, отричат дори Първата Основа на вярата, повече, отколкото повечето философи са я отричали.
Освен това до вяра в повечето Основи не може да се достигне чрез размишления върху Творението, както вече казахме по повод философските изследвания. Как чрез тях може да се достигне до Основите, свързани с пророчеството и Тората? До разбирането за наградата и наказанието? До Машиаха и възкресението на мъртвите? И дори ако в общи линии е ясно, че Творецът има воля по отношение на Своите творения, откъде бихме могли да знаем каква е тя?
Освен това вярата, придобита чрез подобни размишления, не избавя вярващия от съмненията, когато види какво става в света. Както пише за това Рамбан:
„Има неща, които причиняват болка на сърцата и смущават мислите. Именно заради тях мнозина през поколенията са стигнали до пълно отрицание. Когато човек види изопачено правосъдие, праведник, на когото му е зле, и злодей, на когото му е добре. Защото ще попитат: „Защо еди-кой си успява?“ и „Защо еди-кой си изглеждаше праведен, а загина?“. В това е коренът на бунта сред всички народи и езици. По този въпрос се оформиха две основни становища. Имаше такива, които отричаха провидението на Всевишния, но не и Неговото знание. Защото всяко знание е достойнство и съвършенство на онзи, който знае, а всички съвършенства принадлежат на Б-г. Единствено Неговото провидение те отричаха, като казваха, че поради нищожността на човека в сравнение с Неговото величие Той изобщо не му обръща внимание. Други пък твърдяха следното: не подобава на Мъдрия, Съвършения и Всемогъщия да върши зло или да не му попречи. Затова предпочетоха да отрекат знанието на Всевишния, като заявиха, че Той не познава низшите творения, а щом няма знание, няма и провидение.“ (Въведение към книгата Йов)
И дори вярата в първите Основи не може да се основава на размишления върху Творението, както пише за това и Рамбан: „Казано е: „Тората на Всевишния е съвършена, възвръща душата; свидетелството на Всевишния е вярно, умъдрява простодушния“ (Псалми 19:8). След като каза, че „небесата разказват за славата на Б-г“, той се връща към възхвалата на Тора и казва, че тя разкрива величието на Всевишния повече от небесата, повече от слънцето, луната и звездите, споменати по-горе в началото на псалма. Това трябва да се разбира така: Давид започва с думите, че небесата разказват за славата на Всевишния, защото движението на небесата е постоянно и вечно. Понеже всяко движение се нуждае от Първодвигател, небесата ни възвестяват славата на Всевишния, тоест възвестяват, че съществува Б-г, Който ги движи със Своята Б-жествена сила. Това е очевидно и е доказателството, до което философите достигат единствено чрез своите изследвания. И когато говори за свидетелството на небесата и слънцето, казва: „Няма говор…“ (ст. 4) и „По цялата земя се разнася техният глас…“ (ст. 5), чак до думите: „Нищо не е скрито от неговата топлина“ (ст. 7). След това казва: „Тора на Всевишния е съвършена, възвръща душата…“, тоест това са ясни свидетелства за славата на Всевишния, защото всичко това е дело на Неговите ръце. Но Тора е още по-съвършена от това: тя „възвръща душата“ и „умъдрява простодушния“, тоест освобождава сърцето от всички съмнения — както сърцето на мъдреците, така и сърцето на онези, които не разбират движението на небесата и устройството на звездните системи. Затова именно в този псалом Тора е особено възвеличена.“ (Торат а-Шем тмима).
Именно Тора разрешава всички съмнения. Разкриването на Тора е надеждната основа, върху която се гради вярата, както ще обясним по-нататък в четвъртата глава.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com