Във всеки човек са заложени основите на вярата – дълбоки знания, идващи от висшия източник на душата. Тези истини, според учението на Малбим и рабейну Там, са дадени на човека от Създателя като част от неговата вътрешна природа.
Основата на осъзнаването на вярата е присъща на всеки човек
Основите на вярата са заложени в душата на всяко създание: „… има истини, заложени в природата на душата, те са ѝ дадени като наследство от самия източник на нейното възникване… тези истински знания… са заложени в самата душа от нейния висш корен. Тяхната основа е във висините на святостта, от самото начало, те са дадени на душата от справедливите дела на Създателя, Който дарява истинските знания, заложени в самия корен – че в действителност съществува една непостижима същност, която твори всичко, наблюдава, въздава и наказва. А самата душа е дъщеря на Б-га, съществуваща вечно. Божествените прозрения не могат да бъдат постигнати чрез изследване и опит, те са дух в човека, заложен в душата му от самия корен“. (Малбим, Йов 32:10, 36:1-7).
Така обяснява и рабейну Там в „Сефер а-Яшар“: „Всички знания са заложени в душата… защото душата на човека, със своя разум и мъдрост, познава Всевишния“ (Петите врата).
Както на всеки човек е дадено „просто съзнание“, с което човекът се отличава от животното; както неговото съзнание постига реалността на собствения му живот спрямо самия него и заобикалящото го творение, така във всеки човек е заложено и съзнание, чрез което той може да съзре факта за съществуването на Създателя и да осъзнае основите на вярата. Човекът има съзнание, способно да осъзнае истинската реалност на своя живот – отношенията си със Създателя, благословен да е Той. Тези знания са заложени в душата от нейния висш корен – „частицата, дошла от Б-г свише“.
С израстването на съзнанието, расте и се задълбочава вярата
Подобно на това, както „човекът се нарича човек поради факта, че има съзнание“ (Виленският Гаон), предимството на един човек пред друг се състои именно в неговото съзнание. Същото важи и за вярата – тя е толкова по-силна, колкото по-силно е съзнанието. Нали вярата е „вярност на човека към истинската реалност“ – към Създателя, благословен да е Той. Тази вярност расте заедно със съзнанието, заедно с постигането и осъзнаването – чрез човешката мъдрост и разбиране на факта за съществуването на Създателя и на останалите Основи на вярата. Когато тези знания проникнат в сърцето на човека, когато те обхванат цялото му битие в неговото възприятие за живота, те „изграждат“ неговата вяра.
По този начин вярата се укрепва в сърцето на човека и се превръща в самото осъзнаване на живота му. „Същността на съзнанието е познанието, както е в думите: ‘Познай Б-га на баща си’“ (Довер цедек 37). Както обяснихме, това е способността на съзнанието да свързва осмисляното възприятие със самата същност на човека в неговото усещане за живота. И благодарение на това, човекът действително става верен в сърцето си, с истинско постоянство.
Ако човек разбере и осмисли всичко това ще се удостои с необикновено извисяване
Оттук преминаваме към обяснението на още едно значение на понятието „вяра“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com