Изборът между вяра и безверие се основава на обективната истина или лъжа, докато изборът между „добро“ и „зло“ зависи от субективни оценки.
Рамбам в „Море Невухим“ обяснява, че преди греха на Адам той е възприемал само истина и лъжа, а след това – и добро и зло като съществуващи възможности.
Както беше казано по-горе, определени аспекти на вярата лежат в плоскостта на избора на човека и затова към тях може да бъде приложено понятието „заповед“. Важно е да се подчертае, че, избирайки между вяра и безверие[1], ние избираме между истина и лъжа, докато във всяка друга област изборът на човека се колебае между категориите „добро“ и „лошо“.
Нека се опитаме да обясним казаното по-горе. „Добро“ и „лошо“ са критерии за субективна оценка на отношението на човека към едно или друго състояние[2]. Докато категориите „истина“ и „лъжа“ не са оценка, отразяваща отношението на човека към нещо, а обективна констатация на факт. Рамбам в „Море Невухим“ (част 1, глава 2) привежда следния пример: „По отношение на твърдение от типа: „видимата част на небосвода има сферична форма, а видимата част на земната повърхност е плоска“ не може да се каже „добро“ или „лошо“, може да се каже само, че това е „истина“ или „лъжа“[3].
Продължавайки тази тема, Рамбам (пак там) обяснява разликата между избора, който е имал Адам а-ришон [първият човек] преди извършването на греха и след него. Първоначално, поради святостта и духовната чистота на душата си, той разбирал, че всичко, което противоречи на волята на Всевишния, няма същност, следователно е „лъжа“; и съществува само това, което е в хармония с Неговото желание, и само това е „истина“.
На това ниво за Адам а-ришон не са съществували понятията „добро“ и „зло“ като такива[4]. Но след извършването на престъплението у него се е появил избор между „добро“ и „зло“, което има право на съществуване, макар и да е зло[5].
Естествено е, че съществуват множество нива на избор между „добро“ и „зло“, дори когато се избира истинското „добро“ като такова[6]. Възможно е човек да избира „доброто“ по съображения, свързани с неговото положение в този свят – за да си осигури стабилен и безопасен статус, позволяващ му да избегне наказание свише. Възможен е избор на „доброто“, за да получи дял в Бъдещия свят. И има такъв, който избира „доброто“ само защото то е добро като такова, а „злото“ е зло като такова, а не поради съображения за изгода.
Въпреки това, дори след греха с Дървото на познанието за добро и зло, остава категория, в която изборът продължава да бъде избор между истина и лъжа. Става дума за вярата и осъзнаването. Тук изборът лежи, според определението на Рамбам (пак там), между „вяра в лъжливи представи и истинска вяра“[7].
[1] Казано по-точно: избирайки между това да насочим разума си към постигането на онези аспекти, които водят към вяра, или да се откажем от това.
[2] Например човек стои пред избор: дали да пресече [в нарушение на правилата за движение] улицата на червен светофар или не. Той знае, че е лошо да го направи, но не защото постъпката е лоша сама по себе си, а защото тя може да се обърне в нещо лошо за този, който я извършва – опасност за живота, глоба и т.н. Аналогично на това, да не пресичаш на червен светофар е добро, защото от това печели този, който постъпва така – безопасно е, не заплашва с глоба и т.н. По този начин категориите „добро“ и „лошо“ се определят от това доколко те подхождат или не подхождат на човека. Нещо повече, понятието „добро“ не отрича съществуването на онова, което е „лошо“. Така човек може да пресече на червен светофар, макар да знае, че това е лошо.
[3] За разлика от категориите „добро – лошо“, категорията „истина“ отхвърля съществуването на категорията „лъжа“. Защото ако констатираме факта, че видимата част на небосвода има сферична форма, вече е невъзможно да кажем например, че е плоска.
[4] С други думи, единствената форма на добро е била истината, т.е. онова, което е в хармония с желанието на Твореца, а всичко, което е влизало в противоречие с Неговата воля, е било „лъжа“ или „зло“, което не може да съществува.
[5] С други думи, на това ниво се появява разлика между добро и истина, както и между зло и лъжа. Понятието „добро“ придобива значението „правилно“, а „зло“ означава „отвратително“. Тоест истината, която по-рано се е възприемала като единствена възможност на битието, става само „правилна“ форма на поведение, но по принцип е възможно и другояче. Аналогично на това, лъжата, която преди престъплението на първия човек просто не е имала даденост, става „зло“, нещо отвратително, но въпреки това съществуващо (Михтав ми-Елияу 2:139). Допълнително обяснение на тази тема може да се намери в книгата „Нефеш а-Хаим“ (1:6). Виж също Михтав ми-Елияу 2:137-139.
[6] В системата на избора между добро и зло човек никога не избира злото. Нека разгледаме това с примера на пушач, който се опитва да спре да пуши. От една страна, той осъзнава, че пушенето е лошо [иначе дори не би се опитвал да спре]. От друга страна, в момента, когато у него възникне неудържимо желание да пуши, той започва да измисля различни оправдания защо може да го направи: една цигара няма да навреди и т.н., и в крайна сметка отново започва да пуши. Тоест човек първо превръща „злото“ в „добро“ и едва тогава го избира. [На желаещите подробно да се запознаят с тази много сложна тема може да се препоръча книгата „Михтав ми-Елияу“ (1:111)]. В случая става дума за ситуация, в която се избира истинско, а не привидно „добро“.
[7] С други думи, човекът, избрал „вярата, основана на осъзнаването на истината“, с това лишава от каквото и да било право на съществуване всичко, което противоречи на тази вяра. В този въпрос е невъзможен плурализъм, допускащ спектър от мнения, защото всичко, което противоречи на истината, е лъжа, която няма право на съществуване.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com