Как мъдростта на Тора разглежда стремежа към удоволствия, позитивното мислене и човешкото предназначение
В съвременния свят често срещаме популярни психологически съвети, които насърчават човека да прави само онова, което му носи удоволствие, да поддържа постоянно позитивно мислене и да визуализира себе си като вече постигнал всички цели. Този подход повдига важен въпрос за хората, стремящи се да живеят според Тора: съвместими ли са тези идеи с еврейската мъдрост? Има ли противоречие между психологията и духовния път, очертан от Твореца?
Отговаря рав Реувен Куклин
Не съм толкова запознат с психологията, че да пиша какво в нея противоречи на казаното в Тора, а какво – не. Още повече, че в самата психология има безбройно количество направления, системи и методи; едни твърдят едно, други – друго.
Разбира се, всеки човек трябва да постъпва преди всичко в съответствие с това, което е казано в Тора. Тя е дарена от Твореца на света, а кой може да бъде по-добър психолог от Владетеля на света, Който е създал човека и го води?
Ако е така, то за да отговорим на въпроса какво човек трябва да прави в живота си, как да живее, следва да изясним какво е казано по този въпрос от мъдреците на Израел.
Рамхал (раби Моше-Хаим Луцато) започва своята книга „Месилат Йешарим“ с думите, че всеки човек трябва да знае в какво се състоят неговите задължения в този свят, тоест заради какво се намира в този свят и към какво да насочва „своя взор и своите стремежи“ във всичко, което прави.
И какви са задълженията на човека в този свят?
Рамхал продължава: „Нашите мъдреци – да бъде благословена паметта им! – учат, че човекът е сътворен само за да се наслаждава на Всевишния, на Неговата светлина. Това е истинското, изтънчено наслаждение, най-великото от всички, каквито могат да съществуват. И истинското място на това наслаждение е Бъдещият свят, защото само той е създаден и пригоден за това. Обаче пътят за постигане на това средоточие на нашите желания минава през нашия свят [този, в който сега пребиваваме]. Казаха мъдреците (Авот 4:16): «Нашият свят е подобен на коридор пред Бъдещия свят». А средствата, които довеждат човека до тази цел, са заповедите, за които ни е заповядал Милосърдният (благословено да бъде Името Му!), и мястото на изпълнение на заповедите е само в нашия свят. Затова именно тук идва човекът първоначално, за да може с помощта на средствата, достъпни за него, да достигне до приготвеното място, тоест Бъдещия свят, и да вкуси там доброто, придобито с помощта на споменатите средства. Казаха мъдреците (Ерувин 22а): «Днес да ги изпълняваш [заповедите], а утре да получиш награда за тях».“
И в продължение казва Рамхал: „Оттук научаваме, че главното, заради което човекът съществува в този свят, е изпълнението на заповедите, служенето и умението да устои в изпитанието. А всички удоволствия на този свят трябва да се разглеждат само като помощ [в постигането на главната цел; те са необходими], за да бъде той умиротворен, спокоен и да може да се съсредоточи върху възложеното му служене“.“
От тези думи на Рамхал научаваме, че човекът не бива да търси във всичко, което прави, само удоволствия. Удоволствията са само за да облекчат задачата на човека – да изпълнява възложеното му.
Написано е в книгата на Йов (5:7): „човекът се ражда за (тежък) труд“. Тоест трудът трябва да съставлява основната част от живота на човека. И само благодарение на такъв труд човекът може да достигне истинско удовлетворение и радост в живота си (а депресията в повечето случаи произтича от липсата на дейност, и предполагам, че този факт е добре известен на психолозите). Казаха нашите мъдреци (Бава Меция 38а): „Човекът предпочита своята мярка (кав) зърно пред девет мерки на ближния“. Тоест, след като човекът се е трудил усилено, за да получи малко количество зърно, тази мярка зърно му е по-скъпа от девет мерки, за получаването на които не е полагал усилия. И така е във всяка сфера от живота на човека: той истински се радва само на това, към което е приложил сили.
И всеки, който не е лишен от разбиране, вижда, че всички удоволствия на света не са истински. Дори ако отначало човекът мисли, че някое удоволствие е необикновено голямо, след като го изпита веднъж-два пъти, той вече не го усеща толкова силно и продължава да се стреми към него само по навик.
Напротив, човекът, който постоянно търси удоволствия, е най-нещастният на земята, защото удоволствията приличат на солена вода: на човека му се струва, че утолява жаждата, но в действителност само я увеличава. Такъв човек цял живот търси истинско наслаждение и не го намира, и е постоянно раздразнен и разочарован.
От друга страна, на човека, който не търси удоволствия, му е значително по-леко; той приема всичко, което му се случва, с радост. Казаха мъдреците (Авот 6:4): «Такъв е пътят на [изучаващия] Тора: хляб със сол яж, и вода пий с мярка, и на земята спи, но се труди в изучаването на Тора. И ако постъпваш така, то „щастлив си ти, и благо ще ти бъде“ – „щастлив си ти“ – в този свят, „и благо ще ти бъде“ – в Бъдещия свят». Раби Хаим от Воложин обяснява, че в тази мишна се подразбира: нищо не трябва да пречи на човека в неговата работа, и ако има само хляб със сол и вода с мярка – нека ги яде и пие.
Нека обърнем внимание на думите, които използва мишната: «благо ще ти бъде» – в Бъдещия свят. Тоест, този свят не е създаден, за да дарява на човека истинско наслаждение, виж по-горе думите на Рамхал. Но и в този свят може да има «добро усещане». Затова в мишната е казано: «щастлив си ти» – в този свят, тоест усещане за щастие може да има и в този свят, човекът може да бъде щастлив в този свят.
Кой може да бъде щастлив в този свят? Човекът, който чрез своите действия се приближава към възвишената цел, и никакви материални условия не му пречат в това. [1]
Относно позитивното мислене – няма съмнение, че то е необходимо за човека. Казаха мъдреците (Пиркей Авот 4:11): «Кой е истински богат? Този, който се радва на онова, което има». И Тора предписва да възприемаме заобикалящите ни хора «позитивно» (виж Раши към Ваикра 19:15).
[1] А някои психолози вярват, че търсенето на смисъла на живота носи на човек истинско щастие, вижте книгата на Виктор Френкел „Човек в търсене на смисъл“.
Автор – рав Реувен Куклин