Месилат Йешарим 35. За съставните части на благочестието 5. Благочестие в мотивите на постъпките

Автор
Равин Моше Хаим Луцато РАМХАЛ (Рамхал)

Благочестивият човек трябва постоянно да изпитва истинска болка заради изгнанието и разрушението на Храма.

Досега обяснявахме проявленията на благочестието в постъпките и в начина на действие; сега ще обясним неговите проявления в намеренията [мотивите на постъпките]. Вече говорихме по-горе за понятията „в името на Небесата“ и „не в името на Небесата“ в различните им степени. Макар да не може да се каже, че са лоши мотивите на този, който в своето служене иска да пречисти душата си пред Създателя, за да се удостои да седне пред лицето Му заедно с праведниците и благочестивите, „да съзерцава красотата Му [на Тора], да посещава чертога Му“ [1] и да получи въздаяние в бъдещия свят, – но не може също да се каже, че подобни мотиви са най-добрите. Защото ако основата на човешките постъпки са собствените му нужди, то и служенето му е заради самия него. Истинският мотив, който намираме у благочестивите, които са се потрудили немалко, за да го развият в себе си, е служенето изключително в името на увеличаването на славата на Г-спода, благословен да е Той, когато човек се укрепи в своята любов към Него, ще жадува и копнее за Неговото величие и ще страда от накърняването [на това величие]. Тогава именно такава ще бъде целта на неговото служене – поне в нещата, които зависят от него, да се увеличава славата Му, благословен да е Той. И ще се стреми към това и останалите хора да се държат по същия начин. Ще съжалява и ще се съкрушава поради причината, че останалите омаловажават [славата на Всевишния], и още повече – ако самият той ѝ нанесе ущърб неволно, или по принуда, или поради слабостта на своята природа, защото е тежко да се избягва грехът постоянно, както е казано (Коелет 7:20): „Защото няма на земята [такъв] праведник, който да върши [само] добро и да не се препъне“.

Обясняват в „Тана двей Елияу“ (Елияу Раба, част 4): „Всеки мъдрец на Израил, в когото има истинска Тора и който страда за славата на Всевишния и славата на Израил през всичките си дни, копнее и се съкрушава за славата на Йерусалим и Храма, жадува за скорошно избавление и събиране [на нашия народ от] разсейването – ще се удостои в думите му да има свети дух…“. С това нашите мъдреци ни учат, че именно такъв е възвишеният [съвършен] мотив, абсолютно чужд на всякаква собствена изгода, така че целият му стремеж е единствено към славата на Всевишния и освещаването на Неговото име, благословеното – име, което се освещава в Неговите създания, когато те изпълняват волята Му. За това е казано (Зоар, Шмот 114б): „Кой е благочестив? Този, който дарява благо на своя Създател“.

Такъв благочестив, освен службата, която извършва, изпълнявайки заповедите с това намерение [в слава на Всевишния], трябва постоянно да изпитва истинска болка заради изгнанието и разрушението на Храма, защото [тези бедствия] намаляват славата Му, благословен да е Той. И жадува за избавление, защото с неговото идване ще се възвеличи името на Всевишния; за това говори [фрагментът от] „Тана двей Елияу“, приведен по-горе: „Жадува и съжалява за славата на Йерусалим… и постоянно се моли за освобождението на Израил и завръщането на величието на Б-жието име“.

Ако пък каже човек: „Кой съм аз и какво има в мен, че да се моля за [завръщането от] изгнанието и за Йерусалим? Нима заради моята молитва ще се съберат изгнаниците и ще израсне избавлението?“, то отговор на това намираме в думите на мъдреците (Санхедрин 37а): „Затова е бил създаден човекът единствен, за да може всеки да каже: заради мен е създаден светът!“. И вече само в това ще има радост за Всевишния, ако децата Му ще просят и ще се молят за това [за избавлението]. И дори ако Той не изпълни тяхната молба, защото още не е дошло времето или по всяка друга причина – те с това ще изпълнят своя дълг, и Светият, благословен да е Той, се радва на това.

За липсата на споменатия [аспект на служенето] се е съкрушавал пророкът (Йешаяу 59:16): „И видя [Г-спод], че няма човек, и замлъкна, защото няма кой да проси [в молитва]…“. И още е казал (там 63:5): „И погледнах Аз – и няма помощник, и замлъкнах Аз – и няма поддържащ…“. И още е казано (Ирмеяу 30:17): „…този Цион – няма кой да проси за него“, и обясняват нашите мъдреци (Сука 41а): „От това следва, че трябва да се проси“. Оттук произтича, че [молитвата и молбата] са наше задължение, и дори слабостта на нашите сили не ни освобождава от това. И още са учили (Авот 2:21): „Не на теб [предстои] да завършиш работата, [но] и не си свободен да се освободиш от нея“. И още е казал пророкът (Йешаяу 51:18): „Няма за нея [2] водач от синовете, от нея родени, и няма за нея подкрепа от всички синове, от нея отгледани“. И е казал (там 40:6): „…Всяка плът е като трева, и цялото им благо е като полски цвят“ [3]. Обясняват нашите мъдреци (Авода зара 2б): цялото благо, което правят, го правят за себе си, за своя полза и наслада. Нямат правилен, съвършен душевен стремеж, не просят за въздигането на славата и освобождението на Израил. А славата на Всевишния може да се възвиси само с освобождението на Израил и възвисяването на неговата слава, тъй като едното е неразривно свързано с другото [4], както е казано в „Тана двей Елияу“: „…съкрушава се за [падението на] славата на Всевишния и славата на Израил…“.

По този начин, във всичко това има две страни. Първата – необходимостта мотивът при изпълнението на всяка заповед и служене да бъде възвисяването на славата на Всевишния чрез това, че Неговите създания Му носят радост. И втората – душевната болка и молбата за възвисяването на тази слава, за да достигне тя съвършенство във въздигането на славата на Израил и неговото благоденствие.

[1] Псалми 27:4, превод според Раши и „Мецудат Давид“.

[2] За Йерусалим. На светия език думата ир („град“) е съществително от женски род.

[3] Като еднодневна трева, която изсъхва, без да остави следа; и като полски цвят, който, макар и красив, не дава плодове.

[4] Всевишният е избрал Израил сред всички народи и му е дал Тора, за да може той със своята мъдрост и праведност да служи за пример на другите народи и да свидетелства за нейното величие. Когато слабостта на самия Израил и противодействието на народите сякаш не позволяват да се осъществи замисълът на Всевишния, това осквернява Неговото име, сякаш отричайки Неговата мощ. Но в бъдеще (нека се случи скоро, в наши дни!) ще се възвиси славата на Израил (с праведност и мъдрост), прославяйки мощта на Всевишния.

Източник – toldot.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *