Някои пояснения по темата за познанието на първите дни преди Сътворението на света, а също и за идеята за „цимцум“
Затова анализът и изследването на същността на концепцията за цимцум са забранени, както е писал Аризал и както споменах по-горе. Защото не ни е разрешено да познаваме, да размишляваме и да постигаме същността на въпроса за „мястото на света“, по какъв начин всичко е изпълнено само с простото единство на Всевишния и няма нищо друго освен Него, съвършено и напълно от Негова гледна точка.
И всъщност, това се включва в забраната да се изследва „какво е било преди творението“, която нашите Учители са научили от стиха в Тора (Второзаконие 4:32) „Защото попитай за първите дни, от деня, когато Б-г сътвори човека…“, а не питаш ти за това, което е по-горе, по-долу, преди и след.
А Аризал, на когото е било разрешено да разкрие удивителни, дълбоки и възвишени тайни, вече е пояснил, че вътрешният смисъл на думите на Тора „за първите дни, от деня, когато сътвори Б-г човека…“ – това е светът на Адам Кадмон. И по повод на Адам Кадмон е писал, че не ни е разрешено да говорим и да изследваме същността на неговото вътрешно съдържание, а само светлините, които излизат от него, и то само за светлините самех-гимел в него и нататък, а не за светлините айн-бет в него. Още повече не ни е разрешено да размишляваме за същността на концепцията цимцум такава, каквато е тя от гледна точка на Всевишния. И само по повод на кав, тоест на стъпаловидното каскадно развитие на световете според нашето възприятие, той привежда най-дълбоки и най-широки обяснения. А по повод на цимцум той говори мимоходом и не обсъжда подробно неговата същност. Аризал разкрива само съществуването на дадената концепция – за мъдреца, който разбира самостоятелно.
Защото несъмнено е достойно за човека с право сърце и мъдрост, посвещаващ всичките си дни на изучаването на Тора и заповедите, верен на Б-га с душата си, да знае в общ вид за съществуването на тази концепция, предизвикваща свещен трепет. Че Единният Господар, благословено да е името Му, изпълва всичко, и няма нищо, освен Него. За да разпали с това чистотата на светостта на мисълта си за молитвено служение, да обърне сърцето си с благоговение, страх и трепет към Мястото – Мястото на света (А „Мястото на света“ е именно смисълът на концепцията цимцум, и тя е обяснена по-горе).
Както са казали Учителите, че молещият се трябва да обърне сърцето си към Мястото. И също са казали (Авот 2:13): „Когато се молиш, не прави молитвата си рутина, а милосърдие и молби пред Мястото“; и както е казал раби Елиезер на своите ученици: „знайте, пред Кого се молите“.
И също при обявяването на Единството по време на четенето на първата фраза от „Шма, Исраел“, при думата „Един“, истинският служител на Всевишния следва да има предвид в светостта на мисълта си, че Всевишният от Своя страна е един в прекия смисъл на думата; дори с всички сътворени – просто единство, както преди творението, както ще обясним по-нататък. И да трепери и да се страхува да престъпи една от Неговите заповеди, защото цялата земя е пълна с Неговата слава, както казва Писанието (Йеремия 23:24): „Може ли човек да се скрие в скривалища и Аз да не го видя?! Та нали небето и земята Аз изпълвам“. Нещо подобно е казал и цар Давид (Псалми 16:8): „Винаги поставям Г-спод пред себе си“.
С тази концепция е свързано и понятието „оскверняване на Името на Всевишния“ (хилул аШем), където и да се споменава то. Нещо подобно на това, както обяснява Зоар стиха „оскверняващият (мехалелеа) нея (съботата) – със смърт ще умре“: мехалелеа от думата халал, пустота, опустошение и освобождаване на място. Така и тук, творящият хилул аШем, оскверняващият Името на Всевишния, показва, сякаш мястото, където стои, е пусто, свободно от Всевишния, и той не се опасява да престъпва Неговите заповеди. Нещо подобно са казали Учителите: „Всеки, който извършва престъпление тайно, сякаш избутва краката на Шхина“.
(Казаното по-горе ни помага да разберем отговора на сложен въпрос, и всеки мъдър по сърце ще се удиви, откъде Аризал е намерил разрешение изобщо да говори и да споменава концепцията цимцум, ако размишляването за нея е забранено? Но в съответствие с нашето обяснение на концепцията цимцум, тя се отнася до всяко място и до всяко време, дори до нашия свят, и затова хората, които Всевишният призовава, следва да знаят за съществуването на тази концепция, предизвикваща свещен трепет, поради гореизброените причини[1]. Също и Рая Меемна, и Тикуним, и светият рабейну Шмуел, автор на Песента на Единството, и Рокеах, които са споменавали тази концепция с намек, за разбиращите, – поради тези гореспоменати причини).
Но бъди много предпазлив и пази душата си, и не забравяй казаното по-горе, че за концепцията цимцум се говори само за да се възприема даденият въпрос със знание на сърцето, в общи линии, и в съответствие с интелектуалните възможности на всеки, но по никакъв начин не за изследване и размишление за същността на дадената концепция.
И също така бъди много предпазлив, за да не те повлече сърцето да се държиш на практика в съответствие с тази концепция, предизвикваща благоговение. Защото това може лесно да породи действия в различни области, противоречащи на законите и основите на нашата свята Тора, за която е казано, че тя няма да бъде променена.
И както е казало Писанието (Второзаконие 4:39) „Знай днес и вложи в сърцето си, че Г-спод е Б-г, на небесата горе, и на земята долу, няма повече [нищо]“. Именно „в сърцето си“, тоест само в разбирането на сърцето и в мярата на сърцето, и нещо подобно са казали и за молитвата – „ще насочи сърцето си към Мястото“.
Коментари
В тази глава авторът обяснява, че макар аспектът „от Негова страна“ да е скрит от нас и нашето служение да не се основава на него, ние можем да го имаме предвид в молитвата Шмоне Есре и в думата Ехад при четенето на Шма, като по този начин усилваме в себе си богобоязливостта и благоговението.
Размишлението за това, че молитвеното служение се извършва пред Единния Творец, Който изпълва всичко и няма нищо освен Него – разпалва мисълта и води до правилна интенция. В предишните врати се обясняваше, че в своята молитва човек възвисява себе си и всички светове от една степен към друга, така че ги анулира по отношение на най-високата степен, Малхут на Ацилут. Тук обаче молещият се се издига още по-високо и сякаш напълно анулира себе си и всички светове, защото той насочва мисълта си към аспекта „от Негова страна“, според който световете сякаш не съществуват. И макар цялата същност на молитвата да е да донесе благодат и енергия за съществуване, както се обяснява във втората врата, а в аспекта „от Негова страна“ Той изпълва всичко и светът сякаш не съществува, – въпреки това, когато човек донася благословение в света, той следва да поразмисли над това, че това благословение идва от неограничен източник.
[1] За да се възвиси молитвата, за по-добро разбиране на Единството по време на четенето на Шма и първата му фраза „Слушай, Израилю, Г-спод е наш Б-г, Г-спод е Един“, и за предотвратяване на греха.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com