Цялото наше служене и спазване на заповеди се изгражда само на аспекта „от наша страна“ — в рамките на постижимия за нас свят, където съществува различие между местата и обстоятелствата. От гледна точка на Всевишния, който изпълва всичко равномерно и абсолютно, няма разлики, но на нас ни е забранено да се опитваме да постигнем този скрит аспект.
Всички принципи на свещената Тора, нейните предупреждения и всички предписващи и забраняващи заповеди, следват аспекта, съответстващ на нашето постижение. В съответствие с този аспект съществува, несъмнено, разделение и различие между местата: например, на чисти места е позволено и ние дори сме задължени да размишляваме над думите на Тора, а на нечисти места е забранено дори да се мисли за Тора. Същото се отнася и за всички други задължения, получени от нас от устата на Всевишния в свещената Тора. И без този аспект „от наша страна“ — изобщо няма място за Тора и заповеди.
И макар в действителност от гледна точка на Б-га, постигащ Своята същност, Той изпълва всичко напълно равномерно, без никаква преграда и без каквото и да е разделение и различие между местата напълно, а всичко е само просто единство, точно както преди сътворението, но ние не можем и не ни е дадено право изобщо да размишляваме над този внушаващ трепет въпрос, да се опитваме да разберем и постигнем как Единният Господар изпълва всичко, и всички места, с просто единство и напълно равномерно. Както е писал Рокеах, „непостижимото за теб — не изследвай“. За това е казано и в началото на барайтите на Сефер Йецира, че нашето постижение на Създателя е само в това, че Той е сътворил всичко[1]. И в друга барайта: „…а ако сърцето ти побягне — върни се на мястото си, защото за това е казано (Йехезкел 1:14): “а живите същества се движеха напред и назад, като проблясъци на мълнии”. Обяснението е следното: когато помислиш в сърцето си за Твореца на света, какъв е Той и как е Неговото пребиваване на всяко място и Неговите действия, — “загради устата си от думи, и сърцето си от размишления” — отстрани тази мисъл от сърцето си; “а ако сърцето ти побягне” към тази мисъл, побързай и не размишлявай над нея, а се върни към единството на Мястото на света — Всевишния, към Неговото служене и към страха пред Него. И за това е сключен завет, да не се мисли за Неговата Божественост, която нито един мъдрец не е способен да познае“. Край на цитата.
И всички многобройни ангелски войнства във висините питат: „къде е мястото на славата Му“[2], защото те не могат да постигнат същността на понятието „място на света“, което обсъждахме по-горе. За това са казали и Учителите (Хагига, 13): „Щом ангелите казват “благословена е славата на Г-спода от мястото Му” — значи, Неговото място никой не знае“. А нашият учител Моше страстно е желаел да постигне „мястото на славата Му“, и е казал: „Моля Те, покажи ми славата Си“ (Шмот 33:18), но не му е било дадено.
И само Самият Всевишни, постигащ Своята същност, знае същността на този потаен и съкровен въпрос, „скритото — е за Г-спода, нашия Б-г“ (Дварим 29:28).
На нас ни е позволено да размишляваме само за това, което е разрешено — „а откритото — е за нас и за синовете ни“ — нашето постижение и различаване, в аспекта „от наша страна“. А „от наша гледна точка“ Всевишният се нарича „обкръжаващ всички светове“, тъй като въпреки всичко казано по-горе Той е съкратил по Своята проста воля Своята Слава, за да се представят на постижението реални световете, силите и отново сътворените същества. И затова ние трябва да знаем и да установим в сърцето си твърда и непоколебима вяра в това, че от наша гледна точка, без всякакво съмнение, съществува различаване на различни места и обстоятелства по отношение на Закона, както писах по-горе, и това е основата на вярата и коренът на цялата Тора и заповеди.
Това е една от причините, поради която след първата фраза на Шма „Слушай, Израел, Г-спод — е нашият Б-г, Г-спод е Един“, се произнася фразата „Благословено да е името на славата на Неговото Царство вовеки веков“. Както ще обясним по-нататък, в глава 11, същността на провъзгласяването на Единството в първата фраза, в думата „Един“ се състои в мисълта, че Единният Господар — е един във всички светове и творения, просто единство в буквалния смисъл на думата, и всички те се считат за нищо, и няма нищо освен Него напълно. Но за да не започнем да размишляваме, не дай Б-г, за същността на тази концепция, каква е тя и що е, затова веднага произнасяме „благословено да е името на славата на Неговото Царство вовеки веков“. В тази фраза, както ще обясним, се има предвид аспектът от страната на нашето постижение, в който се представя реалността на световете и отново създадените по волята на Всевишния творения, и те се нуждаят от благословение от Него, и Той царува над тях. Това е и „благословено да е Името на славата на Неговото царство“. (Затова първата фраза на Шма се нарича в Зоар „висше единство“, а фразата „благословено да е името на славата на Неговото Царство“ — „низше единство“, и това сега е обяснено).
Коментари
В тази глава авторът подчертава, че нашето служене е само в аспекта „от наша страна“, който е постижим за нас, и само в съответствие с него има място за Тора и заповеди. А в аспекта „от страната на Всевишния“ няма място за служене. До този извод той стига въз основа на своето тълкуване на концепцията „обкръжаващ всички светове и изпълващ всички светове“. Както е известно, тук авторът опонира на хасидските учители, които са обяснявали този въпрос по друг начин, и от своето обяснение са правили далечни изводи относно пътищата на служене.
В книгите на хасидските учители концепцията „обкръжаващ всички светове и изпълващ всички светове“ се обяснява по противоположен начин в сравнение с тълкуването на автора. „Изпълващ всички светове“ — това е аспектът, според който Всевишният изпълва целия свят и му дава живот, подобно на това, както душата изпълва тялото. А „обкръжаващ всички светове“ — това е аспектът, по който Всевишният обкръжава целия свят напълно равномерно, като кръг, обкръжаващ точка. (виж Тания, 48-52).
Това не е просто спор за определения, но става дума за принципно различие в разбирането на същността на скрития от нас аспект. Авторът на Тания подчертава, че въпреки цимцум, Всевишният изпълва всички светове. А авторът на Нефеш аХаим обяснява обратното: макар Всевишният да изпълва всички светове напълно равномерно, това по удивителен начин е скрито от нас.
Тази разлика поражда също и спор относно пътищата на служене. Според думите на автора на Тания, има място за опити да се пробие скриването, и да се приближи аспектът, който е над нас, към областта на нашето служене. А великите хора могат в своето служене да достигнат „самоанулиране“, тоест да се издигнат и да постигнат този факт, че целият свят се анулира и се превръща в нищо в сравнение с божествената искра, която го изпълва. Но според думите на автора на Нефеш аХаим, аспектът „изпълващ всички светове“ е неимоверно висок и напълно, абсолютно скрит от нас. Затова е напълно ясно, че никакво възвишено служене няма да позволи да се съотнесе с този аспект. А цялото ни служене — е само в аспекта „от наша страна“, според който Всевишният сякаш е скрил Себе Си, е намалил Своето присъствие и е дал място за сътворените.
[1] Нашето отношение към Твореца — е само от страната на това, че Той е сътворил световете. Но никой от сътворените не може дори да започне да мисли за Него от Негова гледна точка. [2] Цитат от Кдуша, произнасяна при повторение на кантора на основната молитва — Шмоне-Есре.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com