Нефеш аХаим 44. Трета врата. Глава 4

Авторът обяснява изказването на Зоар, че Всевишният изпълва всички светове равномерно, но в същото време в различните светове нивото на Неговото разкриване се отличава. Това се обяснява с факта, че от Негова страна световете изобщо не съществуват като отделни същности, а от наша страна има разлика между нивата на святост.

За да подредим всичко на местата му, ще обясним изказването на свещения Зоар, което е разяснено в Ец Хаим, че Всевишният изпълва всички светове абсолютно равномерно.

Но ние виждаме, че дори във висшите светове всеки свят се отличава и отделя от другия в различни аспекти по отношение на свързването на Всевишния с всеки свят. Както е казано в предисловието към Тикуним: „десетте сфирот на Ацилут – Царят е в тях[1], Той и Неговата същност са едно в тях, Той и техният живот са едно в тях, което не е така в десетте сфирот на света Брия[2], където те и Той не са едно“. И виж Ец Хаим, където е написано, че Безкрайният (Ейн Соф), благословен да е Той, в аспекта на Неговото облекло и разпространение във всички светове, се докосва и прилепва само към света Ацилут, а не в световете Брия, Йецира и Асия, и затова оттам (от Брия) нататък се променя тяхната същност. Ец Хаим пише, че целият свят Ацилут, дори аспектът на съдовете в него, се нарича пълна божественост, което не е така по отношение на световете БИА.

Също така там се обяснява същностната разлика между Ацилут и трите свята БИА по отношение на божествеността. И по подобен начин много детайлни разлики в аспектите на световете се разясняват в целия Зоар и писанията на Аризал. И виж в края на книгата на р. Хаим Витал Арба Меот Шекел Кесеф относно предварителното знание на Всевишния за действията на човека, че Аризал е разделял в този контекст между различните светове.

Нещо повече, ние намираме няколко стиха от Писанието, като „Б-г Всевишни“ (Берешит 14:19), „Седящият на Небесата“ (Псалми 2:4), които, ако не бяха написани, не би могло да се каже такова нещо.

И също така Мъдреците изброиха „десет святости“ и „три лагера“, чиято святост се различаваше във възходящ ред.

Но истинската същност на този въпрос[3] – наведи ухото си и обърни сърцето си, и ще вървиш уверено.

Разяснява се на няколко места в Зоар, че Единният Владетел, Безкрайният, благословен да е Той, изпълва всички светове и обкръжава всички светове. А именно, че „от Негова гледна точка“ се нарича „изпълва всички светове“, а „от наша гледна точка“, както ни е заповядано в свещената Тора относно нашето поведение в Тора и заповедите, и според нашето постижение в усещанията, Той се нарича „обкръжаващ всички светове“. А аспектът „изпълващ всички светове“ е скрит за нас.

Същността е в това, че несъмнено е вярно, че от Негова страна дори сега, след като Той отново е сътворил световете по Своята воля, Той изпълва всички тези светове, и места, и творения напълно равномерно и в просто единство, и „няма никой освен Него“ в буквалния смисъл на думата, както писах по-горе въз основа на преки цитати от Писанието и от името на Рокеах. И както Учителите ни наредиха да произнасяме преди молитвата фразата „Ти си същият, който беше преди сътворението на света, и Ти си същият (т.е. не си се променил) и след сътворението на света“. С други думи, макар и вече да са сътворени светове по Неговата проста воля, заедно с това няма никаква промяна и обновление, и никаква преграда заради тях в същността на Неговото просто единство, и Той и сега е същият, който и преди сътворението, когато всичко е било изпълнено със същността на Безкрайния, дори на мястото, където сега стоят световете.

Обърнете внимание на думите на свещения рабейну Шмуел, бащата на раби Йеуда аХасид, в Химна на Единството, който той е написал: „Няма край и няма среда, която да разделя между Теб“… „Обкръжаващ всичко и изпълващ всичко, и в битието на всичко Ти си във всичко“.

Именно в този смисъл Мъдреците са оприличили съединението на Всевишния със световете на съединението на душата с тялото: „Както душата е свята в тялото, така и Всевишният е свят в Своя свят“ (Ваикра Раба, край на гл.4). Има се предвид, че както душата, макар и да се разпространява във всички органи на тялото, както чисти, така и пълни с мръсотия, нечистота и скверна, и заедно с това те не заслоняват нейната чистота, и нейната святост и чистота остават на място; така и Всевишният изпълва всичко, и всички места, чисти и осветени и тези, които не са чисти, въпреки това те по никакъв начин не преграждат, и не водят до никаква промяна в святостта на Неговата същност и Неговото просто единство. И за това е написано (Малахи 3:6): „Аз, Г-спод, не се промених“.

Бележка на автора. И в съответствие с това, което ще обясним по-нататък (гл.11) относно разликата между двете имена – Авайе (Г-спод) и Елоким (Б-г), че името Елоким сочи към аспекта от наша гледна точка, а собственото име Авайе сочи към аспекта от Негова гледна точка, и затова е казано „Аз, Г-спод (Авайе) не се промених“. И виж в Тикуним „Четирите букви, които са Авайе, те не се променят на никое място… промените се случват в одеянията на тялото, а в Него няма никаква промяна, и за това е написано “Аз, Г-спод, не се промених”.

И както е казано в Тикуней Зоар (97): “и целият Израел, които са приели от Него Тора, те Го правят Единен в нея, и във всички букви и свети имена Негови, и във всички лагери висши и низши, които са създадени от тях, във всички творения, висши и низши, и над всички Един, и под всички и вътре във всички и извън всички Той е Един… По този начин Той е вътре във всички светове, както и извън всички светове, не се е променил”.

Коментари.

В трите предишни глави авторът накратко обяснява изказването на Мъдреците за това, че „Светия, благословен да е Той – е мястото на света“ в прост и в задълбочен смисъл. Тук той пристъпва към по-подробно обяснение.

В началото авторът привежда противоречие, което, на пръв поглед, присъства в думите на Мъдреците. От една страна, те казват, че Всевишният изпълва всички светове напълно равномерно, а от друга, съществуват различни нива в присъединяването Му към света. Оттук той извежда, че има два аспекта: от Негова страна Той изпълва всички светове напълно равномерно, така че може да се каже, че изобщо няма никакви светове, а от наша страна – Той обкръжава всички светове, и има разлика в местата и различни нива на Неговото разкриване. (По този въпрос има спор между Нефеш аХаим и хасидските учители. Те тълкуват израза „изпълва всички светове“ подобно на изпълването на тялото с душа, виж по-нататък в коментарите към гл.6).

Просто казано, може да се разбере разграничението между тези два аспекта като две гледни точки. От гледна точка на Всевишния, светът не съществува, а от наша гледна точка светът е пълноценна реалност. Но такова разбиране е напълно невярно. И двата аспекта – от наша страна и от Негова страна – са пълноценна реалност, която има отношение към нашия свят. Но тази реалност, че Всевишният изпълва целия свят, е скрита и не се възприема от нас, и само Той знае нейната същност, затова тя и се нарича „от Негова страна“. А реалността на света е разкрита и осезаема за нас.

Тази дихотомия съответства и е паралелна на друга: за знанието на Всевишния и свободата на избора. От една страна, Всевишният знае предварително всичко, което ще се случи, и как човек ще постъпи. От друга – човек има свобода на избора. И двете твърдения са истинни и присъстват в реалността едновременно.

[1] Това е светът на качествата на Всевишния, Неговите Имена. Целият свят Ацилут е пълна божественост. И макар ние да не можем да разберем, как Безкрайният се присъединява към света, който е ограничен по определение, все пак, има свят, към който Всевишният се присъединява така, че той напълно се анулира по отношение на Него, и целият този свят е божественост.

[2] Брия – това е свят, който стои „отвън“ (бар=отвън), и там Всевишният не се присъединява към света по такъв начин, че той целият да е божественост. Затова всеки, който отнася божествеността към някакъв обект дори в света Брия, да не говорим за материалния свят, нарушава забраната за идолопоклонство.

[3] Противоречието между твърдението, че Всевишният изпълва всички светове абсолютно равномерно, и различните нива на святост на световете и връзката на Всевишния с тях.

Автор – Равин Хаим от Воложин

Източник – toldot.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *