Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Съществува голяма разлика между човек, който напълно е изоставил традицията, и този, който по някаква причина нарушава някои заповеди на Тора.
1.В юдаизма понятията религия и националност са тясно свързани. Роден като евреин, човек завинаги остава част от своя народ. Дори ако напълно е изоставил традициите на предците си или е приел друга религия, той запазва същите задължения, а постъпките му влияят върху съдбата на целия еврейски народ. Мъдреците сравняват това с пътници на кораб – ако някой пробие дупка в дъното на кораба (дори в своята каюта), това ще навреди на всички останали.
Докато на неевреин (независимо от националността му) е разрешено да приеме юдаизма, евреинът не може да се откаже от своята еврейска принадлежност. Следователно върху него продължават да важат всички заповеди и забрани. Затова, например, когато се развежда с еврейската си съпруга, обикновено е задължен да ѝ даде разводно писмо (гет).
През 1911 г. в Русия започва шумен съдебен процес – „делото Бейлис“. Евреинът Мендел Бейлис е обвинен в убийството на християнско дете с цел използване на кръвта му за приготвяне на маца. Делото предизвиква силен отзвук сред световното еврейство, защото става очевидно, че заедно с Бейлис на подсъдимата скамейка е поставен целият еврейски народ.
Около две и половина години Бейлис е държан под арест. През това време в съда се натрупват множество писма и документи с антисемитско съдържание.
В крайна сметка съдиите не успяват да представят съществени доказателства в подкрепа на обвинението, но се разгаря спор около някои изказвания от Талмуда. В съда с възмущение са цитирани пасажи, които, според обвинителите, внушават, че юдаизмът оправдава насилието. Едно от най-противоречивите изказвания, което предизвиква реакция сред съдиите, е фраза от мъдреците на Талмуда относно това кой може да бъде наречен човек. Дословно тя може да се преведе така: „Евреите се наричат човек, а неевреите не се наричат човек“.
Много лидери на еврейския свят следят внимателно случващото се в съда. Когато рав Меир Шапира научава за това обвинение, той веднага изпраща писмо, в което дава категоричен отговор на този „въпрос“:
„Всички евреи са свързани помежду си и носят отговорност един за друг. Действията на един евреин влияят на всички останали, затова Тора винаги ги разглежда като едно цяло и нарича целия народ с думата „човек“. Ако сега обвиняха неевреин в подобно убийство, никой, освен неговите роднини, нямаше да стане и да следи отблизо случващото се в съда. А вашият процес се наблюдава от цялото световно еврейство, като мнозина се опитват да помогнат. Затова в Талмуда се казва, че неевреите се наричат „хора“, но не „човек“, т.е. не като единен народ.“
29 ноември – 29 май
2.Има голяма разлика между човек, който напълно е изоставил традицията, и този, който по някаква причина нарушава някои заповеди на Тора. Например, този, който напълно се е отказал от традицията, не може да бъде шойхет (заколвач на добитък) или търговец на вино (ако го докосне и то не е запечатано по определен начин).
Човек, който напълно се е дистанцирал от заповедите и еврейските традиции, не може да бъде доверено лице и да носи отговорност за процеси, които играят важна роля в духовното развитие на еврейския народ.
Навсякъде, където в Тора е написано „амитеха“ (твой близък) или „ахиха“ (твой брат), това означава, че заповедта, за която става дума в дадения откъс, не сте задължени да спазвате спрямо човек, който не е свързан с традицията. Например, заповедта да съдите човека в най-добрата светлина се отнася именно за тези, които следват еврейската традиция. Същото важи и за заповедта да се връща изгубена вещ или за забраната да се дават пари назаем с лихва.
Различните закони имат свои особености и детайли, затова не могат да бъдат приравнявани един с друг. Всеки закон трябва да се изучава внимателно, а при необходимост – да се консултирате с компетентен равин.
3.Когато народът на Израел живееше в мир на своята земя и имаше пълна власт, хората, които се опитваха да го подтикнат към идолопоклонство, можеха да бъдат осъждани на смърт (въпреки че такива случаи бяха изключително редки). Същото важеше и за онези, които се опитваха да настроят местните управници срещу еврейския народ или предаваха евреи на властите.
Хазон Иш обяснява, че това е било възможно само във времена, когато всички са могли ясно да видят чудесата, които се случват, и как Всевишният се разкрива пред еврейския народ. Днес, когато Божественото и духовното са скрити от хората, трябва да се действа по съвсем различен начин – като се излъчват светлина и любов. Войната срещу такива хора може да доведе до още по-голяма агресия.
4.Ако е известно, че някой от учениците може да окаже лошо влияние върху останалите, необходимо е да се създаде известна защита или да му се предложи друго място за обучение. В същото време трябва да се положат всички усилия, за да му се помогне да се възстанови и да подобри поведението си.
5.Човек, който постоянно нарушава законите на Тора – краде, мами, ограбва и не реагира на молби и предупреждения – не се счита за „близък“, на когото сте задължени да помагате чрез цдака, да му връщате изгубени вещи и т.н. Това обаче не се отнася за човек, който понякога нарушава заповедите поради невъзможността да устои на своите желания, например, когато види некошерна храна, но въпреки това вярва в Бога и истинността на Тора.
Веднъж от дома на рав Гедалия Деслер, ученик на известния Алтер от Келм, изчезнала сребърна чаша. Подозрението паднало върху едно бедно момче, което по това време прислужвало в къщата. Когато го разпитали, то се разплакало и си признало. Разказало, че спешно се нуждаело от пари и било принудено да вземе чашата и да я заложи, но възнамерявало да я върне веднага щом може. Рав Гедалия не разказал на никого за случилото се. Помолил момчето временно да си намери работа на друго място, но продължил да поддържа връзка с него и да му помага финансово.
Минали години. В Русия настъпили тежки времена. Започнала революцията. Рав Гедалия бил арестуван, защото държал печатна преса у дома, а според новите закони такова нарушение се наказвало със смърт. Съпругата му веднага се обърнала към различни високопоставени лица в Петроград, за да се опита да го спаси, но задачата била трудна. Докато обикаляла коридорите на различни учреждения, случайно срещнала бедното момче, което дотогава вече заемало важен пост. Тя го разпознала и му разказала какво се е случило със съпруга ѝ. Младият мъж, без да се замисли, тръгнал да търси рав Гедалия. Успял да се договори с началника на затвора да отбележи в документите, че затворникът вече е екзекутиран. След това помогнал на равина и цялото му семейство да избягат в чужбина.
30 ноември – 30 май
6.Човек, който познава законите на Тора и съзнателно (и нарочно) нарушава заповедите, не е задължително да бъде откупен от плен. На такъв човек е позволено да се дават пари с лихва, но е забранено да се вземат пари назаем от него с лихва.
Съществува мнение, че дори даването на пари с лихва на такъв човек е забранено. Тора позволява да не се изпълняват спрямо него заповедите, в които е казано „твой ближен“ (амитеха), но неговото имущество е друго нещо, тъй като то принадлежи и на децата му, които може би ще се върнат към пътя на Тора. Поради това в този случай е по-добре да се спазва по-строго отношение.
Ако обаче става въпрос за човек, който не е настроен срещу юдаизма, а просто не може да се справи със своите желания (например относно некошерната храна), тогава е забранено да му се дават пари с лихва. Същото важи и за „тинок ше-нишба“ (буквално: „пленено дете“ – човек, който от раждането си не е запознат със заповедите и еврейската традиция).
7.Хазон Иш казва, че има евреи, които са израснали в нееврейска среда и не са били запознати с еврейската традиция. Въпреки това, според еврейския закон те остават евреи и спрямо тях трябва да се изпълняват всички посочени по-горе заповеди.
Ако в даден момент на някого му разкажат за законите на Тора, опитат се да му обяснят към кой народ принадлежи и го запознаят с историята на еврейския народ, тогава неговият статус се променя: ако без никаква причина не пожелае да предприеме нищо, той вече се приравнява на хората, които съзнателно нарушават Тора.
8.Човек, който нарушава постановленията на общността или заповедите поради своите страсти, може да се присъединява към минян (да бъде част от десетимата евреи, необходими за извършване на обществена молитва и т.н.), с изключение на молитвата Биркат а-Мазон. А този, който публично (в присъствието на десетима евреи) нарушава Шабат или се покланя на идоли, не може да бъде включен в минян. Това се отнася и за евреите, които не приемат законите на писмената и устната Тора.
Мъдреците ни предупреждават да не общуваме с недобри хора и да не се заселваме близо до тях, както е казано: „Отдалечи се от лошия съсед и не се сближавай със злодеи“ (Авот, 1:7). Това е свързано с факта, че по своята природа обкръжението влияе на човека, независимо колко праведен и чист е той.
1 декември — 31 май
[1] Благословението след трапезата. Всеки може да го произнесе самостоятелно, но за по-тържествено четене се използва зимун — покана. За зимун е необходимо участие в трапезата на поне трима души.
Източник – toldot.com