Главната цел на Творението се състои в разкриването на абсолютното единство на Всевишния. В Бъдещия свят ще стане ясно, че дори злото и гневът са били скрито добро, водещо света към съвършенство.
„За Твоето име и за спомена за Теб жадува душата ми“[1] – това е жаждата за Бъдещия свят“[2].
„Когато доведат човека на съд, го питат: …надяваше ли се на спасение?“ (Шабат 31а). Това е съд за същността на човека, за неговото „съм“ – очакването на въздаяние (на света на единение със Създателя) свидетелства за същността на човека, който е достоен за онзи свят.
И така мъдреците са постановили всеки ден в молитвата да се произнася: „На Твоето спасение се надявахме всеки ден“. А в молитвата по нусах „Сфарад“ се казва: „и очакваме спасение“.
Досега говорихме за простия смисъл на нещата, а сега ще разгледаме това по-дълбоко.
Разкриването на единството на Всевишния – цел на Творението
По-горе приведохме думите на Рамхал за дълбочината на целта на Творението – за това, че тя е разкриването на Неговото единство. Подробно ще се заемем с тази тема в десетата Основа. А тук ще приведем само основните моменти: „Създателят, благословен да е Той, е искал да разкрие Своето единство, да покаже, че „Аз съм първият и Аз съм последният“ и че проклятието при всички случаи ще се превърне в благословия, а всяко зло ще се превърне в добро. Това е смисълът на казаното: „Ще Ти благодаря за това, че ми се гневеше“. Оттук следва познаването на сфирот, които се завръщат към Висшето единство на Безкрайния (Ейн-Соф), благословен да е Той. И това знание почти не е разпространено в нашето поколение. А всъщност това е основата на вярата на Израел – да се познава единството на Създателя, благословен да е Той“ (Край на книгата „Питхей Хохма ве-Даат“).
Така го определя Рамхал: „Единството на Ейн-Соф (Безкрайния), благословен да е Той – тоест че съществува само Неговото желание, а всички останали желания съществуват само чрез Него. Затова единствено Той притежава властта и никое друго желание [няма сила]. А смисълът на познаването на това е да се разбере как всичко създадено и случващо се в света произтича от Висшето желание. И как всичко това се управлява по правилния път от единия Б-г, благословен да е Той, за да може, направлявайки всичко, да го доведе до пълно съвършенство накрая“ („138 врати на мъдростта“, врата 1). От това произтича сътворяването на цялата система на злото, за да се покаже, че „всичко, което в началото е зло, не произтича от друга власт, която би могла да съществува срещу Него, а в крайна сметка също ще бъде добро. И тогава ще стане очевидно, че няма никаква власт освен Него“ (пак там, 2).
Към тази цел – разкриването на единството на Всевишния – се движи цялото Творение през всички хиляди години на своето съществуване и действие. Това е денят, за който е казано: „И Всевишният ще бъде цар над цялата земя; в онзи ден Всевишният ще бъде един и Неговото име – едно“ (Захария 14:9). А нима днес Той не е един?! Раби Аха бар-Ханина е казал: този свят не прилича на бъдещия свят. В този свят, чувайки добри новини, човек казва: „благословен е Добрият и Носещият добро“, а чувайки лоши новини, казва: „благословен е Истинният съдия“. А в бъдещия свят – винаги: „благословен е Добрият и Носещият добро“ (това е същността на онова, което по-рано приведохме от името на Рамхал: „Ще Ти благодаря за това, че ми се гневеше“). „И Неговото име – едно“ – какво означава „едно“? Нима днес името Му не е едно?! Рав Нахман бар-Ицхак е казал: този свят не прилича на бъдещия свят. В този свят [името на Всевишния] се пише יהו“ה, а се чете אדנ“י (Адонай), но в бъдещия свят всичко ще бъде еднакво – ще се пише יהו“ה и ще се чете יהו“ה“ (Псахим 50а).
Именно това е въздаянието, на което се надяваме, и чрез него ще бъдат осъществени всичките три намерения в Творението. В това се състои целта на възкресението на мъртвите: цялото Творение ще бъде изправено (усъвършенствано) чрез разкриването на Неговото единство и на славата на Неговото име.
И както казва за това Лешем: „А същността е в това, че дълбочината на понятието възкресение на мъртвите не е просто надежда, отнасяща се само за човека. Това е предназначено и неизбежно за всички сили, за абсолютно цялото Творение. Защото от деня на неговото основаване до края на дните на света, всички сили и техните влияния при възникването и битието на всички детайли, на всички съществуващи в цялото Творение, всички процеси, случили се с всекиго – всички техни сили във всеки детайл, действащи във всеки миг – на всичко това в бъдеще му предстои да се завърне, да се обнови, да възкръсне и да възникне наново по време на възкресението на мъртвите.
Възкресението на мъртвите ще се случи не само за човека, но и за всички детайли на силите на цялото Творение и управлението му през всички дни от съществуването на света. Всички те ще се обновят и ще се възродят наново по време на възкресението на мъртвите. Всички аспекти на възкресението на мъртвите при човека, който представлява „малък свят“ (микрокосмос), ще засегнат и целия „голям свят“ (макрокосмос) – във всички най-малки детайли за цялото време на съществуване на света… всичко това ще се пробуди, ще се изправи, ще възкръсне, ще се върне към съществуване, ще светне и ще засияе в часа на изправянето (тикун). Нито една от тези сили няма да изчезне или да се изгуби“ („Лешем“, Деа, 2:2).
И всичко ще се върне по местата си[3]
„Нито една от тези сили няма да изчезне или да се изгуби“. Няма да се появи никаква „пустота“ в разкриването на Неговата Слава и дори злото ще преобърне природата си и ще се разкрие като нещо изключително добро, като най-доброто в Творението („Берешит Раба“ 9). Това ще бъде разкриване на Неговата слава и единство чрез сътворяването на злото. Ереста на всеки, който не вярва в това, засяга самия корен на Творението – единия Създател, Който е абсолютно добро и твори добро. И ние тепърва ще обясним всичко това в Основата „Единство“.
По време на възкресението всичко ще светне и ще засияе с най-достойната светлина на съвършенството на Творението. В това е коренът на всичко и целта: изпълнението на желанието на Всевишния – разкриването на славата на Неговото царство и единство. И именно това е съвършеното благо на Бъдещия свят, както вече обяснихме.
„Три са периодите от време: начало, край и настояще. За сътворението на света е написано: „В началото“ (Берешит – може да се прочете като бара шеш – „сътвори шест“); това е намек, че шестте първи дни на Творението са включвали в себе си всички шест хиляди години (всички шест хиляди години от съществуването на света – Рош ха-Шана 31а). Затова онзи, който познава точно всички шест дни на Творението, може да узнае какво ще се случи във всеки един миг от шестте хиляди години. А „краят на дните“ – това са идните времена, когато всички неща ще се върнат към своя източник. Както е написано, че Всевишният ще пречисти целия свят в края на дните. Затова това се нарича „завръщане“ – поради това, че нещата ще се върнат към източниците си“ („Ликутей Агро“ към „Сифра де-Цниюта“).
„И да се удостоим, и да доживеем, и да видим добро и благословение в годините от дните на Машиах и в Бъдещия свят, „За да Ти пее хвала душата ми и да не млъква!“ (Псалми 30:13)“. Тези думи умиротворяват душата на всеки, който има душа!
[1] Исая / Йешаяу 26:8.
[2] „Берешит Раба“ 98:20.
[3] „Зоар“, „Сифра де-Цниюта“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com