Всевишният контролира света и води всеки човек към заслужена награда. Истинската цел на творението се крие в Бъдещия свят, където душата се наслаждава на вечно единение със Създателя.
Провидение, награда и наказание, достойнство на възмездието – край и цел
В тази трета част на Основите на вярата се намират Основите, говорещи за знанието на Всевишния и Неговото провидение, за наградата и наказанието и за възкресението на мъртвите.
Към тези Основи се отнася коренът на ереста и коренът на бунта, както го обяснява Рамбан: „Това е коренът на бунта на всички бунтовници, на всички народи и езици. Те виждат в света лъжливо правосъдие – праведници, на които им е зле, и злодеи, на които им е добре.“ (Рамбан, въведение към книгата на Йов). Оттук са израснали ересите, отричащи знанието и провидението на Всевишния, както обяснява Рамбан на същото място.
Тук идват на помощ тези Основи на вярата: „И ние ще повярваме със здрава вяра в това, което казва Писанието: „Защото всички сърца изпитва Всевишният и всички помисли на ума разбира“. А след това ще пренесем това върху вярата в провидението и закрилата свише и ще повярваме в това, което казва стихът: „Велик в замисъла и могъщ в делата, Твоите очи са отворени към всички пътища на човешките синове, за да въздадеш на всекиго според пътищата му и според плодовете на делата му“ (Рамбан, въведение към книгата на Йов).
Виждайки в света изопачаване на правосъдието по отношение на народа на Израел, неговите страдания, как народът на Израел е унизен и се скита сред народите, тези вероотстъпници от различни видове са отричали идването на Машиах (Месията) за Израел, надеждата за избавление и обещанието за Бъдещия свят. И тук идват Основите на вярата, за да утвърдят предназначението на Израел, идването на Машиах и възкресението на мъртвите – „навеки ще наследят земята“.
И ние възнамеряваме да разширим нашето обяснение на тази изключително важна тема:
Важността на познаването на тези Основи на вярата
Тази тема първоначално ще бъде обяснена в най-прост вид, а след това – по-задълбочено. Първо ще приведем думите на Рамбан от въведението към книгата на Йов: „Каза авторът: очевидно и ясно е, че вярата в знанието на Всевишния, благословен да е Той, за низшите видове и обекти, и в Неговото провидение над тях в цялост и в детайли – това е най-важният фундамент на Тора на Моше, нашия учител. Защото еретикът, който заяви, че Създателят не познава низшите обекти и не бди над тях, отрича изцяло цялата Тора. Точно така и този, който отрича провидението и твърди, че Всевишният не бди над хората – дали вършат добро или зло, и ако ги сполети успех или нещастие, всичко това е просто случайност. И това им се случва не по волята на Всевишния и не преднамерено. Тези също нямат дял в Бъдещия свят и нямат никакви заслуги за праведност спрямо Тора и нейните заповеди и забрани. Защото Б-г няма да им въздаде и за добрите им дела, понеже те не са имали намерение да ги изпълняват. И още – те изобщо не вярват в провидението, защото пророчеството е велико провидение.
Но ние сме длъжни да вярваме, че Б-г познава всички творения, в цялост и в детайли, висшите и низшите, техните дела и мисли – минало, настояще и бъдеще. Защото Той ги твори и ги е произвел от абсолютното нищо в битие. И ние ще повярваме със здрава вяра в това, което казва Писанието: „Защото всички сърца изпитва Всевишният и всички помисли на ума разбира“. А след това ще пренесем това върху вярата в провидението и закрилата свише и ще повярваме в това, което казва стихът: „Велик в замисъла и могъщ в делата, Твоите очи са отворени към всички пътища на човешките синове, за да въздадеш на всекиго според пътищата му и според плодовете на делата му“.
А след това ще се осъществят в нас Тора и заповедите, защото след като вярваме, че Б-г знае и наблюдава, ние ще повярваме в пророчеството и ще повярваме, че Той, Благословеният, знае, наблюдава, дава заповеди и предупреждава. С други думи, Той ни е заповядал да вършим доброто и правото и ни е предпазил от злото. И Той ни пази и ще осъществи с нас всички благи цели, обозначени в Тора. И Той ще доведе върху престъпниците всички отмъщения, определени от Него.“
Рамбан обяснява, че тези знания са прости и непреложно произтичат от самата вяра в Създателя на света: „Защото всъщност на Този, Който е създал низшите създания, подобава да ги наблюдава. Та Той не ги е създал заради хаоса, нито случайно. А тъй като те са били сътворени преднамерено и по Негово желание, логично е, че на Него са Му угодни и определени техни постъпки, и намерението в създаването им не е било напразно, а ги е създал за Своя слава.“
Да разширим обяснението
„За Своя слава ги сътвори“. Както е обяснил Агра (Вилненският Гаон) относно формулировката на благословията: „Благият, създал слава за Своето име“. Всевишният, Който е добър и иска да донесе на създанията абсолютното добро като заслужена награда, а не като подарък и „хляб на срама“, „създаде слава за Своето име“ – създаде ситуация, в която творенията сякаш отдават слава на Неговото име и получават за това заслужена награда.“ (Обяснение на молитвата от раби Авраам, син на Агра).
Нека кажем някои прости неща. Ако човек попита дали вярата в това, че Всевишният е добър и единственото Му желание в Творението е да носи благо, е една от Основите на вярата, отговорът ще бъде „да“. А всеки, който отрича това, не само противоречи на множество стихове от Тора, но и отрича първата Основа – фундамента на всички Основи на вярата. Защото Създателят, благословен да е Той, е „Съвършен във всички категории на битието“, а доброто и носенето на благо са аспекти на съвършенството. А на нас ни е заповядано да следваме тези пътища. По същия начин ние свидетелстваме „Всевишният е един“, а Гемара обяснява, че „един“ означава, че Той е „абсолютно добър и носи добро“ (Псахим 50а).
Знанието за това лежи в самия фундамент на служенето „в Името“ (заради самия Бог): „Служещият от любов се занимава с Тора и заповеди, следва пътищата на мъдростта не заради каквото и да било на света. И не от страх от злото, нито за да получи добро, а върши истината поради това, че тя е истина. А крайното благо ще дойде благодарение на нея“ (Рамбам, Закони за разкаянието 10:2). Думите му на пръв поглед изглеждат удивителни: „Не за да получи добро, а върши истината поради това, че тя е истина. А крайното благо ще дойде благодарение на нея“.
Но именно в това е същността – знанието, че крайното благо ще дойде благодарение на истината; това е истина, която е длъжен да знае съвършеният човек, служещ „в Името“. Въпреки че това знание не е причината за служенето – защото съвършеният служи само от любов.
Така е написал и Ор ха-Хаим за стиха: „Слушай, Израилю, Господ, нашият Бог, Господ е един“ – „Смисълът на този стих е, че ние приемаме върху себе си Неговата Божественост и всичко, което е от Него; дори ако в реалността имаше много богове, ние пак бихме избрали само това име – Господ Бог. И това включва няколко детайла: любовта към доброто, любовта към Помагащия и Съпричастния. А също и това, че Той е един и няма друг бог освен Него“ (Ор ха-Хаим, Дварим 6:4).
Всички знания за това са знания за истините, лежащи във фундамента на любовта на Израел към техния Създател.
Защото съвършените по разум обичат именно „Съвършения във всички категории на битието“. И разбери това добре.
Така започва Рамхал своята книга, обясняваща стълбата, по която се изкачва служителят на Всевишния: „Основата на благочестието и източникът на цялостното служене е в това – за човека да се изяснят и да станат истина неговите задължения в света, това, към което трябва да насочва своя взор и своите стремежи във всичко, над което се труди през всичките дни на живота си.
Нашите мъдреци – да бъде благословена паметта им! – учат, че човекът е сътворен само за това, да се наслаждава на Всевишния, на Неговата светлина. Това е истинското, най-финото наслаждение, най-великото от всички, които изобщо могат да съществуват. И всъщност мястото на това наслаждение е Бъдещият свят, защото само той е създаден и пригоден за това“ (Месилат Йешарим 1).
„Цялостното служене“ е „Съвършеното служене“ – служенето „в Името“. В основата на това служене лежи знанието, че човек е сътворен заради получаването на добро – за да заслужи Бъдещия свят.
„В Името“ означава от любов, а любовта идва поради наслаждението от Всевишния. И разбери добре всичко това.
Знанието и вярата за Бъдещия свят – основа на служенето на Създателя
Първо, нека направим две въведения. Първото. Когато се говори за Бъдещия свят и възкресението на мъртвите, ние не обръщаме внимание на различията между различните мнения на коментаторите на Талмуда. Защото, както е писал за това Рамбан: „разликата между тях е само в терминологията и всички признават възкресението на мъртвите и това, че този период задължително ще настъпи – както в общи линии, така и в детайли, както вече обясних. С изключение на мнението на раби Моше, който е наложил ограничение върху времето на възкресението и връща всичко към света на душите, както споменахме по-горе. А ние смятаме, че възкръсналите от мъртвите ще живеят вечно – от времето на възкресението и Бъдещия свят, свят, който е безкраен“ (Край на книгата Шаар ха-гмул). (И ние подробно ще говорим за това в 13-ата основа). Ние говорим за целта, към която всичко се стреми – наричана „Бъдещ свят и възкресение на мъртвите“.
Второто. Когато говорим за възмездие за Тора и заповедите, ние имаме предвид Бъдещия свят. Тъй като награда за заповедта в този свят няма. А цялата награда, описана в Тора и отнасяща се до този свят, не е награда за заповедите, а само възможност и средства за служене на Всевишния за онзи, който ги изпълнява. Както подробно обяснява това Рамбам в девета глава на „Закони за разкаянието“. И дори епохата на Машиах не е награда, установена за заповедите, а само начало на избавлението и подготовка за Бъдещия свят, както казва Рамбам на същото място. А по отношение на наградата и наказанието в света на душите обяснихме по-рано, в началото на първия раздел на тези врати.
Същността на Бъдещия свят е свят на единение със Създателя: „Праведниците седят с корони на главите си и се наслаждават на сиянието на Божественото Присъствие (Шехина)“.
Знанието за това, че човечеството се движи към това единение, лежи във фундамента на човешкото служене, заради постигането на онова съвършенство, достойно за единение със Създателя. И съгласно обясненото по-рано – служенето, съвършенството и наградата са едно и също.
На знанието, че истинското съвършенство е само единението с Бога, се гради и цялото служене на Всевишния.
Известно е, че истинското единение е единението на разума, на света на душата – Хохма, Бина и Даат – с волята на Всевишния [1], която е Тора. Както обяснихме в първия раздел на тези врати, в трета глава. Известно е също, че за да се постигне единение с Него, е необходимо да Му се уподобим чрез единство на качествата – „следвай Неговите пътища“. За това е необходимо да се познава желанието на Всевишния и да се изпълнява, а това, както е известно, са Тора и нейните заповеди. Само благодарение на знанията за Създателя човек може да се удостои с Бъдещия свят – „короните на техните глави“.
Също така е известно, че за да се удостои с този висш аспект – „възкресението на мъртвите“, човек трябва да се изкачи по стъпалата към „Божия дом“, тоест да достигне качеството на святостта – съвършенството на човека. Когато човек достигне това качество, тялото също се присъединява към служенето на душата в съвършенство. И така човек се удостоява с възкресение от мъртвите – възкресение на тялото, защото както е казано: „святостта води до възкресение на мъртвите“.
Следователно образът на Бъдещия свят в душата на човека – вярата в Основата на наградата – е критично важен за самата основа на живота на вярващия, за формирането на „дома на неговата вечност“, на неговото „съм“. И както обяснява Рамбам: „Но крайното възмездие е Бъдещият свят. И именно той е целта. И затова мъдрецът, познал истината, се е обърнал към крайната цел, пропускайки всичко останало, и е казал: „Целият Израел има дял в Бъдещия свят“. И макар че това е желана цел, за този, който иска да служи от любов, не подобава да служи заради придобиването на Бъдещия свят, както разяснихме по-горе. А трябва да се служи така: ако човек вярва, че съществува мъдрост, и това е Тора, получена от пророците от Създателя, Който чрез тях е съобщил добрите качества (тоест заповедите) и лошите свойства (тоест престъпленията). И човекът, ако е праведен, трябва да върши добро и да избягва злото. И ако постъпва така, неговата човечност ще достигне до съвършенство и той ще се отдалечи от животинското. А когато стане съвършен човек, то по силата на природата на съвършения човек нищо няма да попречи на душата му да живее в духовно съществуване, а това именно е Бъдещият свят“ (Въведение към Тринадесетте Основи).
Изопаченият образ на Бъдещия свят говори за низост на душата и довежда човека до Геенома (Ада), както казва Рамбам: „Може би това благо ще ти се стори несериозно. И ще си въобразиш, че наградата за заповедта не е съвършенството на човека в пътищата на истината, а възможността да яде и пие хубава храна, да се съвкуплява с красиви образи, да се облича в копринени дрехи, да живее в шатри от слонова кост, да използва златни и сребърни съдове и други подобни. Така, както си го въобразяват ограничените араби, с техните лоши мисли, потънали в разврат. Но мъдреците, надарени със съзнание, са знаели, че всичко това са фантазии и глупост, от тях няма никаква полза. И те се смятат за голямо благо в този свят само поради това, че имаме тела, а всичко това е необходимо на тялото. А душата иска всичко това само защото е необходимо на тялото, за да получи то всичко нужно и да бъде здраво. А когато няма тяло, всичко това ще се окаже нищожно“ (Закони за разкаянието 8:6).
Така обяснява и Гемара: „Десет мерки разврат слязоха в света, девет от тях взеха арабите“ (Кидушин 49б). Дълбочината на низостта на тяхната нечистота се изразява именно в това. Те са превърнали смисъла на целия живот в движение към света на разврата. Със своята вяра те са осквернили света на святостта. И разбира се, техният живот в този свят напълно съответства на представата им за рая, създадена от низкото им въображение. Това е техният „вечен свят“.
- [1] „Желанието на Всевишния“ – това е сфира „Кетер“ („корона“), за която загатват „короните на главите на праведниците“ в цитирания по-рано и по-нататък мидраш (бележка на преводача).*
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com