Степента на нашето бъдещо благо и участието ни в предстоящото избавление зависят пряко от силата на вярата ни в безграничните възможности на Създателя и в Неговото единство.
Според силата на вярата в бъдещото избавление човек ще се удостои с него
„Казано е в Талмуда (Сота 48б): „Раби Елиезер е казал: Какво означава написаното: „Кой презира деня на малките неща?“ (Зехария 4:10) – какво кара трапезата на праведниците в Бъдещия свят да бъде оскъдна? – „Малкото“, което е в тях, тоест това, че не са вярвали достатъчно във Всевишния.“
И ти трябва да знаеш и да разбереш, че главното във вярата на човека във Всевишния е убеждението, че всичко е по Неговите сили. И затова, когато настъпи времето, в което Той, Благословеният, ще дари човека с добро, ще му даде според степента, в която човекът е вярвал в Него. Но когато човек не вярва в Него, той сякаш омаловажава Неговата сила и възможности. И поради това в бъдеще, когато настъпи времето Всевишният да разкрие Своята сила и могъщество, този човек също ще ги познае само в степента, в която е вярвал. И разбери това добре.“ (Маарал, Натив ха-Емуна, 2).
Затова еретикът, който отрича възкресението на мъртвите, няма да се удостои с него. „Учат: той отрича възкресението на мъртвите, затова няма да има дял във възкресението на мъртвите“ (Санхедрин 90а).
Цялата същност на еретика представлява празнина в разкриването на Единството. Неговото битие противоречи на волята на Създателя. Той прави собственото си съществуване лишено от утвърждаване на истината и именно чрез него ще се разкрие, че „няма пространство, в което да отсъства разкриването на Неговото единство“.
В това се състои дълбокият смисъл на присъдата: „С отсичане ще бъде отсечен“, произнесена над битието на еретика, който отрича вярата в разкриването на Единството. Той смята, че злото и лъжата са вечни, сякаш притежават собствено, независимо битие. Той отрича единението на цялото Творение с неговия корен – тогава откъде би могъл да има живот в онзи свят? Размислете внимателно върху това.
Тази Основа е фундаментът на служенето на човека
„Истинският подтик, който откриваме у благочестивите, положили немалко усилия, за да го развият в себе си, е служенето единствено заради умножаването на славата на Всевишния, благословен да е Той.
Когато човек укрепне в любовта си към Него, той ще жадува и ще копнее за Неговото величие и ще страда, когато това величие бъде накърнявано. Тогава целта на неговото служене ще бъде именно тази – поне в нещата, които зависят от него, славата на Всевишния да се умножава…“
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com