Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
1. Когато някой от народа на Израел се намира в опасност, трябва да се направи всичко възможно, за да бъде спасен, както е написано („Ваикра“, 19:16): „Не стой на кръвта на своя ближен“. Този, който може да помогне, но не прави нищо, нарушава забраната на Тора. Например, ако човек види, че някой се дави, че го преследват разбойници или че е заплашен от диво животно, той е длъжен да го спаси, ако има възможност. Същото се отнася и за ситуация, в която човек научи за готвещо се нападение.
2.Заповедта да се спасява ближният се отнася както за мъжете, така и за жените. Длъжни сме да помагаме не само на здрав и възрастен човек, но и на дете, старец, болен или човек с умствени увреждания.
Веднъж рав Шалом Швадрон тръгнал със сина си на лекар. По пътя срещнали известния рав Айзек Шер (главата на ешива „Слободка“), който ги попитал накъде са се запътили. Когато чул, че отиват на лекар, той попитал: „Защо?“ Рав Швадрон обяснил, че синът му е болен. Въпросът се повторил, а рав Шалом отново спокойно обяснил. Когато рав Шер повторил въпроса няколко пъти, рав Швадрон в един момент замълчал, без да разбира какво се случва.
Тогава рав Айзек казал: „Животните също се грижат за своето потомство. Те осигуряват на малките си всичко необходимо и ги защитават. Но има разлика между човека и животното. Когато водиш сина си на лекар, трябва да помниш, че не помагаш само на своя син, а и на един от синовете на народа на Израел. Така всеки евреин трябва да се грижи за децата си – не от животински инстинкт, а с разбирането, че самата Тора заповядва да помагаме на другите!“
3.Някои познавачи на еврейския закон смятат, че когато животът на човек е в явна опасност, трябва да се действа, дори ако тези, които се притичват на помощ, могат да се окажат в потенциално опасна за живота ситуация. Но мъдреците от по-късните поколения постановили, че ако самият спасител действително попадне в обстановка, при която съществува вероятност за заплаха на живота му, той е освободен от задължението да спаси друг човек.
При аварии или злополуки трябва да се действа бързо, но не бива да се изпада в паника, защото тя също неведнъж е водила до фатални последици. В подобни ситуации е важно да се прецени ситуацията, да се обмисли всичко възможно най-бързо и едва тогава да се предприемат действия.
Веднъж в град Воложин избухнал пожар. Когато пристигнали пожарникарите, главата на Воложинската ешива, рав Хаим Соловейчик, започнал да им помага и действал изключително бързо. Неговата задача била да търси деца, които в паниката изгубили родителите си. Той хващал тези малчугани, разпръснати из съседните улици, вдигал ги и тичал обратно. Двама носел на раменете си, един държал в ръце, а още едно дете тичало след него. Той ги предавал на родителите им и отново се втурвал в търсене.
Изведнъж всички забелязали, че рав Хаим е изчезнал. „Отдавна не сме го виждали. Да не се е случило нещо?“ – започнали да питат разтревожено. Някои тръгнали да го търсят, но в този момент той се намирал на най-опасното място. Видели го, когато вече изскачал от пламъците с две деца на ръце. Оказало се, че докато минавал покрай горяща къща, чул детски плач и веднага се хвърлил на помощ.
4.Тора заповядва да се спаси ближният, дори ако за това трябва да се похарчат лични средства. Ако човек не може сам да направи всичко необходимо, трябва да наеме други хора или да се опита да се откупи. Ако преследваният има необходимата сума, той е длъжен след освобождението си да върне тези пари на онзи, който ги е платил вместо него. Същото се отнася и за човек, който е бил откупен от плен.
5.Ако някой бърза по улицата, за да успее да спаси ближния си, и при това счупи някакви вещи, принадлежащи на друг, той не е длъжен да възстанови щетите. Този закон е постановен от мъдреците, за да насърчи хората да помагат на другите.
6.Човек е длъжен да спаси друг, дори ако онзи вика: „Не ме спасявайте!“. Но в някои случаи, ако е имало особена причина, поради която не е искал чужда помощ, тогава той не може да бъде задължен да възстанови разходите, направени за неговото спасяване.
7.Някои познавачи на еврейския закон смятат, че тази заповед включва и забраната да се укрива информация или да се отказва свидетелстване, когато става въпрос за спасяване на чуждо имущество. Следователно, нарушаване на тази забрана има във всяка ситуация, когато човек е имал възможност да предпази някого от финансова загуба, но не го е направил.
8.Други мъдреци смятат, че тази заповед включва и повелята да спрете ближния си, когато той се готви да наруши някоя от заповедите на Тора.
9.Човек, който предава други евреи на властите или се опитва да ги отклони от истинската вяра, може да бъде спасен само ако се разкае и се откаже от подобни действия и възгледи.
10.Няма задължение да се спасява човек, който не обръща внимание на предупрежденията и продължава да нарушава заповедите.
11.Който не се опитва да помогне на пленници и не прави всичко възможно, за да ги изведе от затвора, нарушава не само заповедите „Не стой на кръвта на ближния си“ и „Обичай ближния си, както себе си“, но и още пет заповеди от Тора.
Източник – toldot.com