Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
1.Умението да спечелите благоразположението на друг човек не винаги се разглежда в юдаизма като положително качество. Ако някой види как друг човек извършва неправедно дело и се престори, че одобрява действията му, освен че не е изпълнил заповедта за „тохаха“ (порицание, увещание), той също така нарушава и забраната на Тора.
В книгата „Бемидбар“ (35:33) е казано: „Не осквернявайте земята…“ (тук думата „осквернявайте“ на иврит е „хануфа“, което означава ласкателство, лицемерие, подмазвачество). Един от ранните коментатори, Хизкуни, обяснява, че Тора говори за нечестивци, които живеят сред нас. Забранено е по какъвто и да е начин да се подкрепят или да се прави впечатление, че действията им се приемат с одобрение. Устната традиция ни е оставила много изречения, в които мъдреците критикуват „хануфа“ и предупреждават за тежките последици от нея.
— Човек, в когото има „хануфа“ (т.е. ласкател и подмазвач), привлича Божествения гняв в този свят.
— Молитвата му не се приема.
— Поради него Шхина (Божественото присъствие) напуска еврейския народ, а душата му слиза в Гееном (Ада).
— Онзи, който се стреми да угоди на злодей, в крайна сметка ще пострада от него (или от неговите потомци).
Известно е, че по време на управлението на цар Агрипас (който не е получил властта си по законен път) еврейският народ е претърпял голяма загуба, като е изгубил своите водещи мъдреци. Това се случило, когато Агрипас публично чел откъс от Тора и стигнал до мястото, където се казва, че чужденец не може да бъде еврейски цар. От очите му потекли сълзи, защото, макар майка му да била еврейка, по закона той не можел да бъде цар.
Мъдреците започнали да го успокояват, казвайки: „Брат си ни, брат си ни“. Именно заради тази постъпка дошло наказанието, защото те реагирали с одобрение на делото му. Дори и да са го направили от страх, всички пострадали, защото страх трябва да има само от Твореца.
Нашите мъдреци дават три обяснения за тази ситуация:
Рабейну Йона [1] счита, че дори ако има опасност за живота, не бива да се угодничи пред злодей и да се ласкае. Както е казано („Дварим“, 1:17): „…и не се бойте от човек…“
Обаче Баалей Тосафот твърдят, че ако животът е застрашен, е позволено да се престориш (или да кажеш), че си съгласен с действията на злодея. В случая с Агрипас обаче не е имало сериозна опасност.
Друг ранен коментатор, „Йереим“, смята, че няма забрана да се мълчи, наблюдавайки постъпките на злодей, ако има опасност за живота. Но по времето на Агрипас мъдреците мълчали по друга причина: те не искали да загубят своето положение и да развалят отношенията си с царя, което е забранено.
2.Забранено е да се говори с уважение за злодей и да се възхваляват неговите дела не само в негово присъствие, но и пред други хора. Освен това е недопустимо да се поддържат приятелски отношения с него, да му се оказва уважение или да се помага за неговото издигане.
Понякога престъпниците успяват да завземат властта и да заемат особено положение в обществото. В такъв случай е позволено да се държите като останалите, за да избегнете конфликт – например при поздрави и официални срещи. Но категорично е забранено по какъвто и да е начин да се показва съгласие с делата на злодеите.
3.Ласкателството е забранено, когато става дума за злодеи. Ако обаче то не подкрепя злото, а може да донесе полза, тогава е позволено. Например, когато е необходимо да се изгладят отношенията със съпругата или когато длъжник се опитва да предразположи кредитора си, за да не бъде прекалено взискателен към него. Позволено е също така да се проявява особено уважение към богати хора, ако човек се надява да получи от тях някаква подкрепа. Забраната за „хануфа“ не се отнася за отношението на ученик към учител.
4. Много е важно да се говорят приятни думи на деца, ученици и приятели, за да бъдат предразположени – така впоследствие те ще приемат наставления или упреци по-лесно. Това се отнася и за всеки човек, ако има надежда, че чрез похвали той ще започне да спазва повече заповеди и добри дела. В противен случай, ако му се говори със строг тон или гняв, той може да отхвърли думите. Повечето хора са готови да слушат съвети, само когато те са поднесени по нежен и приятелски начин.
Рав Яаков, ръководител на ешива, организирал вечер в памет на дядото на Ричи Коен, който бил починал година по-рано. Ричи бил един от важните и богати членове на общността, многократно дарявал големи суми за нуждите на ешивата. Важния гост пристигнал неочаквано рано и се отправил на утринна молитва в ешивата. В този ден четели свитъка на Тора, но рав Яаков не му предоставил възможността да бъде първият, който ще се качи при него.
Бащата на Ричи бил коен, но майка му се омъжила за него след развод с първия си съпруг, което Тора забранява. В такъв случай коенът няма право да бъде първи при свитъка на Тора. Рав Яаков знаел това и вместо това му предложил да извърши „отварянето на арона“ (специален шкаф за съхранение на свитъците на Тора в синагогата).
„Сега е моментът да поискате от Бог всичко, от което имате нужда“ – казал главата на ешивата.
Когато Ричи се приближил до арона, равинът забелязал, че той се бръсне с ножче (което Тора забранява) – лъскавите му бузи го издали. Въпреки това, моментът не бил подходящ да го споменава, а и било неизвестно как гостът би реагирал на подобно забележка.
След молитвата започнала празничната трапеза. На масата ръководителят на ешивата, рав Яаков, произнесъл реч, в която възхвалил дядото на богаташа. Той разказал, че покойният отделял много време за учене, а накрая добавил:
„Нямам никакво съмнение, че усилията на дядото са помогнали и на внука. Благодарение на неговата отдаденост и духовна работа, внукът стана един от онези, благодарение на които ешивите процъфтяват дори по време на изгнание.“
Рав Яаков не нарушил забраната на Тора. Той бил далеч от ласкателството и по никакъв начин не показал, че одобрява начина на живот, който води Ричи. Напротив, отделил му внимание и се опитал да изгради лична връзка с него, но само с цел да го приближи към традициите на предците му.
5. Позволено е да се хвали човек, когато не е в негово присъствие. Но се счита за неприлично да се прекалява с похвалите пред него, за да не изглежда като ласкателство. Мъдреците остро осъждат ласкателството, защото то е противоположно на истината, която може да се види с очите, затова трябва да се избягва. Понякога дори самите мъдреци се стараят да се предпазят от подозрения, че ласкаят някого.
6. Когато става дума за злодей, когото е позволено да се ненавижда, не бива да се поддържа привидна добронамереност към него, докато в сърцето се таи омраза. Напротив, отношението към него трябва да бъде искрено и явно.
7. Трябва да се избягва всякаква близост със злодеи, дори когато става дума за изпълнение на заповед или бизнес, за да не се попадне под тяхното влияние. Още повече трябва да се стои далеч от онези, които подстрекават към раздори в общността или дори само одобряват забранени действия.
[1] Раби Йона от Герона, един от известните коментатори на Талмуда от средновековието.
Източник – toldot.com