Днес разглеждаме седмичната глава „Лех Леха“ – едва третата глава от първата книга на Тора, книгата Битие (на иврит: Берешит). Тази глава се отличава коренно от предходните две, както по форма, така и по съдържание. Докато първите глави обхващат хилядолетия от сътворението на света до Потопа, „Лех Леха“ се фокусира върху сравнително кратък период – около 25 години от живота на Авраам и Сара.
Разказът започва с тяхното тръгване към земята Ханаан. В този момент Авраам е съвсем „млад“ – едва на 75 години, което по библейските мащаби е почти юношеска възраст, особено в сравнение с Ной, който е на 600 години по време на Потопа. Главата завършва с първия в историята ритуал на обрязването – символ на завета с Бога, когато Авраам е на 99 години. Макар коментаторите понякога да представят тази възраст като напреднала, за да подчертаят чудото на раждането на сина му, в библейски контекст това все още не е пределна старост.
Промяна в повествованието: От универсалното към личното
Най-съществената промяна, която „Лех Леха“ въвежда, е смяната на фокуса. Тора преминава от глобалната история на цялото човечество към съдбата на едно-единствено семейство – семейна сага, която ще положи основите на еврейския народ.
Въпреки това, универсализмът не изчезва. Личните изпитания и победи на Авраам и Сара се превръщат в архетипи на вярата, чието влияние отеква в цялото човечество. Неслучайно трите основни монотеистични религии се наричат „авраамически“. Фигурата на Авраам е универсален символ на баща на нацията и родоначалник – от Авраам Линкълн в САЩ до „Авраамовите споразумения“ в съвременната близкоизточна политика. Както отбелязва Томас Ман, всички сюжети на световната литература вече се съдържат в Петокнижието, а историята на Авраам е пример за личен разказ с универсално значение.
Смисълът, заложен в името
Името на главата, „Лех Леха“, буквално означава „Иди за себе си“ или „Иди към себе си“. Макар имената на главите в Тора често да са просто първите значими думи, традицията ги е натоварила с дълбок смисъл. „Лех Леха“ е едно от най-красивите и значещи заглавия. То символизира пътуване.
Това не е просто физическо пътешествие от долините на Месопотамия до пустините на Ханаан. Това е и:
- Път на себепознание: Авраам е представен като търсач. Подобно на Шестия Любавички Ребе, който в анкетна карта при ареста си написал като професия „боготърсачество“, основната дейност на Авраам е именно това.
- Човешка драма: Това е историята на мъж и жена, Авраам и Сара, които са женени отдавна, нямат деца и въпреки това се отправят към неизвестността. В древността такова пътуване е било равносилно на загуба на всичко – репутация, имущество и най-вече надежда за потомство, тъй като пътешествията са били изключително опасни и неблагоприятни за раждане и отглеждане на деца.
- Път на първопроходци: Авраам и Сара полагат основите и задават прецеденти, които ще оформят бъдещите поколения. Те тръгват по дълъг път, по който ние, техните потомци, продължаваме да вървим и днес.
Петте измерения на „Лех Леха“
Класическите коментари и Мидраш разглеждат тази глава в пет основни измерения:
- Исторически разказ: На най-базово ниво, това е историята на нашите праотци, чиито избори и учения преди около 4000 години са определили съществуването на еврейския народ. Авраам, Исаак и Яков са наречени „праотци“, за разлика от Адам или Ной, защото, както отбелязва Талмудът, те са направили съзнателен избор и са натрупали заслуги, на които бъдещите поколения (като Моисей) да се позовават.
- Източник на закони: В тази глава се утвърждава правото на еврейския народ върху земята на Израел чрез поредица от божествени обещания и завети. Нахманид (Рамбан) дори смята, че вечната борба за тази земя между потомците на Исаак (евреите) и потомците на Исмаил (арабите) произтича от факта,
че и двете страни имат наследствено право от Авраам. Тук е заповядано и обрязването – ключов символ на авраамическата идентичност. - Пророчески образ на бъдещето: „Заветът между разсечените части“ (Брит Бейн а-Бетарим) не само очертава границите на Обетованата земя, но и предсказва бъдещото изгнание (Галут) – състоянието на физическа и духовна отчужденост, което потомците на Авраам ще изпитат.
- Нравствен модел: Героите служат за пример. Верността на Авраам и Сара, които оставят всичко в името на Божия призив, е урок по упование. Същевременно, Авраам не разчита сляпо на чудеса – пристигайки в Египет, той предприема светска интрига, за да се спаси, показвайки, че вярата изисква и лични усилия („На Бога се надявай, но и сам си помагай“). Виждаме неговата морална принципност (ссората с Лот заради пасищата), но и семейната му вярност (когато рискува всичко, за да спаси същия този Лот от плен).
- Духовна матрица: Рамбам (Маймонид) и Рамбан (Нахманид) обясняват, че всичко, което се случва с Авраам, е прототип (модел) за това, което ще се случи с неговите потомци. „Делата на бащите са знак за синовете.“
Основният въпрос: Защо Тора мълчи за първите 75 години на Авраам?
След като установихме важността на Авраам, стигаме до централния въпрос, който Любавичкият Ребе разглежда в своя беседа, позовавайки се на Рамбан. От детството си знаем историите от Мидраш за малкия Авраам, който разбива идолите в магазина на баща си, и как е хвърлен в огнена пещ от цар Нимрод заради вярата си. Тези истории показват неговото ранно боготърсачество и смелост.
И все пак, Тора не споменава нито дума за това. Разказът започва рязко, когато Авраам е на 75 години, с Божията заповед: „Иди…“. Защо? Защо Тора пропуска тези толкова важни събития, които обясняват защо Бог избира именно Авраам?
Рамбан дава следното обяснение: Тора не е искала да навлиза в подробности за вярванията на идолопоклонниците, за да не им придава значение. Както не се разясняват подробно греховете на поколението на Вавилонската кула, така и тук Тора е лаконична.
Това обяснение обаче не е напълно задоволително. Една-единствена фраза, като например „Авраам беше праведен и се бореше със заблудите на своето време“, би била достатъчна, за да даде контекст. Мълчанието на Тора тук е „говорещо“ – то само по себе си носи послание.
Отговорът на Ребе: Същността на юдаизма
Ребе обяснява, че Тора умишлено пропуска тези истории, за да ни научи на фундаменталния принцип на юдаизма.
Преди заповедта „Лех Леха“, връзката на Авраам (и на праведниците преди него като Ной) с Бога е била път от човека към Бога. Тя се е основавала на интелектуално търсене, осъзнаване и лични усилия. Авраам сам, със своя разум, достига до идеята за единния Бог. Това е възхитително, но това все още не е юдаизъм.
Същността на юдаизма и това, което прави Авраам първия евреин, се ражда в момента на „Лех Леха“. Тогава пътят се обръща: от Бога към човека. Връзката вече не се инициира от човека, а от самия Творец. Това е избраничество – не като привилегия, а като избор за служба. Бог избира Авраам.
Тази разлика е фундаментална:
- Пътят „отдолу-нагоре“: Основан е на човешкия разум. Той е свързан със Седемте заповеди на потомците на Ной – логични и рационални закони (не убивай, не кради, създай съдебна система), чиято цел е да подредят и поправят света (Тикун Олам).
- Пътят „отгоре-надолу“: Основан е на божествена воля, която често е над човешкия разум. Той е свързан с 613-те заповеди, дадени на еврейския народ. Много от тях (наречени хуким) са напълно неразбираеми за логиката (напр. забраната за носене на вълна и лен заедно). Тяхната цел не е просто да поправят света, а да създадат връзка с Твореца. Думата „мицва“ (заповед) е етимологично свързана с арамейската дума цавта – връзка, съединение.
Практическият урок: „Ще направим и ще разберем“
Тази идея има огромно практическо приложение. Разпространено е схващането, че за да започне да спазва заповедите, човек първо трябва да учи, да разбере, да почувства. „Аз съм евреин в сърцето си“, казват мнозина, но не предприемат действия.
Историята на „Лех Леха“ отхвърля този подход. Тора не започва с възвишените качества на Авраам, с неговата смелост или интелект, за да не ни въведе в заблуждение, че те са най-важното. Вместо това, всичко започва с едно действие, с изпълнението на една привидно безсмислена заповед: „Иди…“. Авраам тръгва, без да знае къде и защо, просто защото Бог му е казал.
Това е началото на юдаизма: действието предхожда разбирането. Както еврейският народ при планината Синай казва: „Ще направим и [тогава] ще разберем“ (На’асе ве’нишма).
Основата на еврейското служение (авода) е простата вяра и готовността да се изпълни волята на Твореца, дори когато тя надхвърля нашето разбиране. Разбира се, ученето и осъзнаването са изключително важни, но те идват след или покрай действието, а не като предварително условие за него. Да бъдеш „прост с Господа, твоя Бог“ не означава да бъдеш празен или невеж, а да запазиш тази чиста, детска вяра и готовност за действие дори когато притежаваш дълбоки знания.
Седмичната глава „Лех Леха“ не е просто исторически разказ. Тя ни зарежда със силата да тръгнем по своя път, дори в неизвестното, водени от вярата, че този път ни е посочен отгоре. Тя ни учи, че първата крачка към Бога не е мисълта, а действието.
Съкратен препис от лекцията на Борух Горин
Източник – youtube.com