Тази седмица се изучава главата Лех Леха, която разказва историята на първия евреин – Авраам, и по-точно неговия път на личностно и духовно израстване. Главата започва с това, как Бог му казва да напусне мястото, наречено Харан, и да отиде в земята Кнаан. Авраам все още не знае накъде го води Всевишният, но впоследствие става ясно, че това е земята, която по-късно ще се нарича Израел.
Тези думи „Иди си“ имат дълбок вътрешен смисъл – иди и стани себе си, върви и изпълни мисията, заради която душата ти е дошла на този свят. Оттук започва пътят на Авраам – духовното му издигане и подготовката за мисията, която Бог му възлага.
Харан символизира ниско място – място на идолопоклонство, докато Израел е високо място, символ на духовно възвисяване. Затова пътят на Авраам може да бъде наречен път на възхождане – път на духовно развитие и изграждане на човека, когото Всевишният ще нарече баща на еврейския народ и на множество народи по земята.
Авраам издига жертвеници, които символизират връзката му с Бога. Първият жертвеник бележи момента, в който Авраам за първи път влиза във връзка с Източника на живота. Той усеща първата любов към Всевишния – любов, която произтича от осъзнаването, че Бог е източникът на самия живот. Тази любов обаче все още е на начален етап, тъй като е свързана с личната потребност от живот и добро.
С времето Авраам преминава през изпитания и трудности. Когато достига до Кнаан (Израел), той изгражда втори жертвеник и призовава имената на Бога. Това символизира нов етап – осъзнаването, че Божията същност е безкрайна, а в Неговите имена се крие знание, което ни е открито чрез откровение. Тук започва по-дълбокото му взаимоотношение с Всевишния.
По-късно Авраам слиза в Египет – акт, който се разглежда като „спускане заради възход“. Той излиза оттам с голямо богатство и започва нов етап в служението си на Бога. Връщайки се обратно в Израел, той отново призовава Божието име, вече като истински праведник, който казва: „Искам да вървя по Твоите пътища“. Това е пълното отдаване на мисията, която Бог му е поверил.
В началото хората се подиграват на Авраам, наричайки го „еври“ – този, който е преминал от другата страна на реката, а в духовен смисъл – човек с различни принципи, „свят луд“. Той донася нови ценности в света – любов, гостоприемство, доброта, които дотогава не били познати. Постепенно хората започват да го уважават, наричайки го „княз Божий“.
Паралелно с това се развива и историята на Авраам и неговия племенник Лот – синът на починалия му брат. Авраам се грижи за него като за свой син, възпитава го и му предава своите ценности. Лот расте, забогатява и участва в мисията на Авраам. Но след време, когато между техните пастири възниква спор за пасищата, Авраам предлага мирно решение – да се разделят по земята, за да не се карат заради материални блага.
Авраам не иска Лот да се отделя от семейните ценности или от духовната мисия, но Лот избира друг път. Той се отправя към Содом, привлечен от неговото богатство и привидно изобилие. Постепенно ценностите на Содом завладяват Лот, и животът му тръгва в друга посока.
Мъдреците обясняват, че историята на Авраам и Лот символизира вътрешния конфликт в човека – борбата между божествената и животинската душа. Авраам олицетворява божествената душа – светлата, насочена към доброто и духовното извисяване. Лот символизира животинската природа, устремена към земните удоволствия и егоизма.
Когато душата слиза на земята, Бог ѝ дава сила и я „насища“ със светлина, за да може да преодолее вътрешната борба и да насочи човека към служение на Бога, към добри дела и усъвършенстване на света. Макар Лот да се отклонява, в крайна сметка по заслуга на Авраам той е спасен. От неговия род по-късно ще произлязат цар Давид и Машиах.
Така тази история показва, че нито богатството, нито земните блага трябва да отклоняват човека от главния му път – този, който Бог е начертал. Всеки човек, независимо от националността си, носи в себе си божествена искра и може да върви по Божиите пътища.
Главата Лех Леха ни приканва да се замислим за своя житейски път, за своите силни и слаби страни, и да потърсим посоката, в която можем да направим света малко по-добър.
Авраам завършва живота си в „добра старост“, доволен и наситен с живот, оставяйки огромен духовен пример за човечеството. Пророците казват: „Погледнете към скалата, от която сте изсечени“ – тоест към своя източник, към своята същност. Задачата на човека е да отсече от себе си всичко негативно, да очисти душата си от лошите влияния и да избере своя правилен път.
Това е и основната идея на главата Лех Леха – „Иди и стани себе си“.
Източник – Шатер Авраама