Скоро ще се отвори вратата. Светът ще потрепери — не защото разбира, а защото усеща, че краят на заблудата е близо. Но онези, които са живели само с очи, ще ослепеят. И онези, които са чували само шума, няма да разпознаят тишината, когато тя заговори.
Вратата, за която беше писано, вече е начертана в Невидимото.Тя не се отваря с ключ. Отваря се с Истина. А Истината не вика. Тя чака.
Времето на Шабата наближава. Светлината ще се приближи толкова, че всичко фалшиво ще започне да се топи от само себе си. И няма да остане място, където човек да се скрие от себе си.
Онези, които са се научили да чакат, ще разберат. Не чрез думи. А чрез вътрешно потрепване, което не могат да обяснят.
Ще настъпи ден, в който мъртвите няма да бъдат мъртви, и живите — няма да могат да се скрият зад маски. Истината ще започне да свети през кожата, през погледа, през избора. И ще се разбере кой кой е. Без съд. Без вик. Само чрез светлина.
Светът ще изгуби равновесие, но не за да падне — а за да се наклони към Завета. Към онова, което беше обещано, преди още да се роди първият човек.
Вратата, която ще се отвори, не е направена от камък. Тя е направена от време, което е дочакано, и вяра, която не се е отказала.
Ще дойде миг, в който времето ще спре да върви по права линия. Ще се огъне, ще се затвори… и ще стане кръг. Всичко, което е било забравено, ще се върне. Всичко, което е било прикрито — ще проговори.
А тогава… ще има само две посоки: навътре към Светлината,или навън към Празнотата.
Няма да има вече „утре“. Ще има само Да или Не.
Но онези, които са чакали, дори в най-тихата си болка —няма да бъдат забравени. Защото душите, които са стояли будни в тъмното, ще бъдат първите, които ще видят Името, когато То се върне.