Всички мъдреци са съгласни: Тора и нейните Основи водят човека и народа на Израил към главната цел – Бъдещия свят и вечното единение с Всевишния.
Корени и основи
„С думата „корен“ се назовава нещо, което поддържа съществуването на друго нещо, чието битие зависи изцяло от първото и което няма друг източник на съществуване. Така животът на дървото зависи от неговия корен и без него изобщо не може да бъде представен. Затова мъдреците казват: „нещо, което има корен в Тора“, или че такъв корен „липсва“.
Именно в този смисъл думата може да бъде отнесена към „корените“ на Тора – към Основите, от които зависят възникването и съществуването на вярата, тоест религията. Така съществуването на Всевишния от само себе си е „корен“. Вярата в Него е абсолютно необходима за Божествената Тора, защото тя изобщо не може да бъде представена без съществуването на Всевишния“ („Маамар а-Икарим“ 1:3).
„Баал а-Икарим“ обяснява „корена“ като източник, който поддържа съществуването на дадено нещо. Поради това той се отклонява от гледната точка на Рамбам, който изброява тринадесет корена, и свежда броя им до три. В тези три вече са включени всички тринадесет Основи, изброени от Рамбам: съществуването на Създателя, Тора от Небесата и наградата и наказанието.
Абарбанел, напротив, разширява понятието за „корен“ и Основа на вярата. Макар „Основата“ да е фундаментът, върху който се опира нещо, „коренът“ е нещо много дълбоко и изначално. А Рамбам определя своите тринадесет положения като „корените на нашата Тора и нейните Основи“.
Абарбанел обяснява това название така:
„Онзи, който вярва в тях, става част от народа на Израил, за когото Мишна казва: „Целият Израил има дял в Бъдещия свят.“ Сякаш той казва, че корените са Основите, върху които се изгражда наследяването на бъдещия духовен свят от всички, които се наричат Израил“ („Рош Амана“ 6).
Но и според „Баал а-Икарим“ онзи, който отрича разклоненията на трите корена, тоест същите тринадесет Основи, също губи своя дял в Бъдещия свят. Той обаче нарича „корени“ единствено корените на самите Основи.
Следователно тук не съществува принципен спор. Цялото различие е само в определенията на понятията.
Освен това „Баал а-Икарим“ дава определение и на вярата на Израил. От неговото определение също става ясно, че по този въпрос няма спор.
Божественият закон
„Думата „закон“ се отнася до власт или управление, разпростиращо се върху голяма група хора. Той може да включва множество различни разпоредби, както в думите: „всички, които познават законите и постановленията“ (Естер 1:13), или една разпоредба, както в думите: „и да бъде издаден указ в столицата Шушан“ (Естер 14:9).
Този закон може да бъде Божествен, както в стиха: „от десницата Му – огън на закона“, или обществен, както в израза: „законите на Мидия и Персия“ (Даниел 6:9). Законът може да бъде три вида: естествен, обществен или Божествен“ („Сефер а-Икарим“ 7).
Там той подробно обяснява същността на различните закони – естествените, обществените и Божествените.
Той обяснява и превъзходството на Божествения закон над всички останали:
„Целта на Божествения закон е да насочи хората по правия път към истинския успех, тоест към духовния успех и вечността на душата. Той им показва пътищата, по които трябва да вървят, и им съобщава какво е истинското добро, за да се стремят да го постигнат. Съобщава им какво е истинското зло, за да се пазят от него.
Той ги приучава да изоставят привидния успех, за да не го желаят и да не съжаляват, когато го изгубят. Посочва им и правилните пътища за устройването на обществото по подходящ и съвършен начин, така че общественият ред да не им пречи да постигнат истинския успех и да не ги отклонява от усилията за постигането на успеха и крайната цел на цялото човечество, към която води единствено Божественият закон. С това Божественият закон превъзхожда обществения“ („Сефер а-Икарим“ 7).
„Законът на Израил“ представлява посочване на пътя на народа на Израил – как да достигне до „истинския успех, чиято същност е духовният успех и вечността на душата“. Това е Бъдещият свят.
Следователно „Баал а-Икарим“, подобно на Рамбам, смята, че Основите на религията са необходими, за да стане човек част от народа на Израил и сред него да се удостои с истинския успех – Бъдещия свят. А това е вечното единение със Създателя.
Целта на Творението е Бъдещият свят
Както е известно, истинската цел на Творението е да дарява благо и това благо ще бъде получено в Бъдещия свят.
Рамхал обяснява в началото на книгата „Месилат Йешарим“:
„Основата на благочестието и източникът на съвършеното служение се състоят в това човек ясно да разбере и да приеме като истина какви са задълженията му в света и към какво трябва да насочва погледа и стремежите си във всичко, за което се труди през всички дни на живота си.
Нашите мъдреци – благословена да бъде паметта им – учат, че човекът е сътворен единствено за да се наслаждава на Всевишния и на Неговата светлина. Това е истинското и изтънчено наслаждение, най-великото от всички, които могат да съществуват. Истинското място на това наслаждение е Бъдещият свят, защото единствено той е създаден и пригоден за него“ („Месилат Йешарим“ 1).
„Законът“ е Тора. Тя посочва пътя към достигането на съвършенството – Бъдещия свят, както казва Маарал:
„Казано е: „И ме наставляваше“ (Мишлей 4:4), което означава посочване на пътя. Самата Тора е наречена с тази дума[1], а не е наречена „мъдрост“… защото между тях съществува разлика.
Тора показва на човека пътя, по който той ще достигне до най-далечната цел, до която изобщо може да стигне човекът – Бъдещия свят. Нито една мъдрост не е способна да направи това, но благодарение на Тора човекът достига Бъдещия свят.
Затова именно названието „Тора“, произлизащо от думата „указание“, ѝ подхожда. Тя посочва на човека неговата крайна цел, към която трябва да се стреми“ („Натив а-Тора“ 1).
„А крайната цел е Бъдещият свят“ и към нея трябва да бъдат насочени усилията. Затова мъдрецът, известен като човек, който познава истината, се интересува единствено от крайната цел и оставя всичко останало.
Казано е:
„Целият Израил има дял в Бъдещия свят“ (Рамбам, „Въведение към Основите“).
[1] От думата „הראה“ (ораа) – „указание“.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com