Рамбам се спира подробно върху същността на бъдещия свят, върху значението на изучаването на Тора заради самата нея и върху истинските наслаждения на душата. Той подчертава, че познаването на тези Основи е абсолютно необходимо за достигането на бъдещия свят и привежда притча за учителя и ученика.
Преди да обясни Тринадесетте Основи на вярата, Рамбам говори за няколко неща. Преди всичко той подробно разяснява същността на бъдещия свят. Освен това широко разглежда значението на изучаването на Тора и на нейното изпълнение „заради самата нея“. Също така разглежда въпроса за наслажденията – истинските наслаждения на душата. Нека приведем думите на Рамбам, да ги изучим и да разберем дълбоката връзка между тях, както и връзката им с познаването на Основите на вярата.
Значението на думите на Рамбам в това въведение е изключително голямо. Ако ги разберем, ще осъзнаем доколко познаването на Основите и вярата в тях са задължително условие, за да се удостои човек с бъдещия свят. Ще разберем, че няма никакво оправдание или причина, които биха могли да освободят човека от отговорността за незнанието на Основите на вярата, било то поради неволно незнание, непреодолими обстоятелства или защото е бил „отвлечено дете“, що се отнася до придобиването на бъдещия свят.
„Смятам за необходимо тук да говоря за много от Основите на вярата – велики и изключително важни. Както е известно, мъдреците на Тора имат различни мнения относно това какво благо очаква човека за изпълнението на заповедите, които Всевишният ни е дал чрез Моше, и какво зло ще го сполети за тяхното нарушаване. Съществуват много различни възгледи, произтичащи от различните начини на мислене, а опитите те да бъдат обяснени са довели до голямо объркване. Дотолкова, че днес е почти невъзможно да се намери човек, който да е изяснил всичко това за себе си, и няма да откриеш нито едно общоприето мнение по този въпрос, без голямо объркване.
Едни смятат, че благото е „Ган Еден“ – място, където човек яде и пие, без тялото да полага труд и без да изпитва умора. Представят си, че къщите там са от скъпоценни камъни, постелите – от коприна, текат реки от вино и благоуханни масла и още много други подобни неща. А злото според тях е Гееном – място, пламтящо в огън, където телата се изгарят и хората търпят различни страдания през дълго време. В подкрепа на своите възгледи те привеждат думи на нашите мъдреци и стихове, чийто буквален смисъл напълно или отчасти съответства на техните твърдения.“
Втори смятат, че благото е времето на Машиаха (нека дойде скоро!). Тогава всички хора ще станат като ангели и ще живеят вечно. Те необикновено ще пораснат, ще се размножат, ще станат по-силни и ще населят целия свят завинаги. А Машиах, според тяхното мнение, с Б-жия помощ ще живее вечно. В онези дни от земята ще израстват готови тъкани дрехи, изпечен хляб и още много други неща, които по природа не могат да съществуват. А злото ще бъде това човек да не живее в онези времена и да не се удостои да ги види. В подкрепа на това те привеждат множество изказвания на мъдреците и стихове от Писанието, чийто буквален смисъл поне отчасти съответства на казаното от тях.
Трети смятат, че благото, което ни очаква, е възкресението на мъртвите. Тоест човек ще оживее след смъртта си, ще се върне при своите роднини и домашни, ще яде, ще пие и повече няма да умре. А злото ще бъде това човек да не възкръсне след смъртта си заедно с онези, които ще оживеят. И те доказват това с множество изказвания на мъдреците и законоучителите, както и със стихове, чийто буквален смисъл поне отчасти сочи към това.
Четвърти смятат, че наградата за изпълнението на заповедите ще бъде телесното благополучие, постигането на всичко желано в този свят: плодородие на земята, голямо богатство, многобройно потомство, телесно здраве, мир и сигурност. В Израел ще има цар, а ние ще властваме над всички, които са ни потискали. А злото, което ще ни сполети, ако отхвърлим Тора, ще бъде противоположността на тези блага – такова, каквото е положението ни днес в изгнание. В подкрепа на своето мнение те привеждат всички стихове в Тора, които говорят за благословиите и проклятията, както и разказите в Писанието.
Пети, а те са мнозинството, съчетават всичко това и казват, че ще дойде Машиах, мъртвите ще възкръснат, ще влязат в Ган Еден, там ще ядат и пият и ще останат завинаги здрави.
Но малцина са онези, които действително се замислят за самата същност на всички тези неща, тоест за бъдещия свят. Какво всъщност означават тези думи? Дали това е най-съвършеното и абсолютно благо, или такова е едно от изброените по-горе мнения? Или може би бъдещият свят е нещо, което се намира между крайната цел и причините, които водят към нея[1].
Повечето хора, както невежите, така и образованите, задават съвсем други въпроси: как точно ще възкръснат мъртвите? Гол ли ще бъде човек или облечен? Ще възкръсне ли със същите погребални одежди, с които е бил погребан, с всички техни украшения, бродерии и изображения, добре ушити, или ще бъде облечен само с дреха, която да покрива тялото му, и нищо повече? А когато дойде Машиах, ще има ли богати и бедни, ще има ли тогава силни и слаби? И още много подобни въпроси.
А ти, читателю, който изучаваш тази книга, разбери притчата, която ще ти разкажа. Тогава сам ще разбереш всичко.
Представи си, че довеждат едно дете при учител, за да го учи на Тора. Това е най-голямото благо за него, защото чрез него ще достигне до съвършенство. Но самото дете, поради своята възраст и незрелия си разум, не разбира истинската ценност на това благо и че именно то ще го доведе до съвършенство. Затова учителят, който без съмнение е по-съвършен от детето, е принуден да го насърчава с неща, които то обича според възрастта си. Учителят му казва: „Чети, а аз ще ти дам орехи, смокини или малко мед.“
Така детето полага старание и чете, но не заради самото учене, защото не познава неговата стойност, а заради сладките неща, които ще получи. За него да изяде тези лакомства е много по-важно от ученето и му се струва много по-голямо благо. Затова то смята ученето за тежък труд, но го върши, за да получи желаната награда – орехите или късчето мед.
Когато детето порасне, разумът му укрепне и онова, което преди е било най-ценно за него, престане да бъде такова, а започне да обича други неща, учителят ще го насърчава с нови подаръци – с онова, което сега му е приятно. Тогава ще му каже: „Учи, а аз ще ти купя хубави обувки и красиви дрехи.“
Тогава детето отново ще полага старание в ученето, но пак не заради самото учене, а заради дрехите. За него дрехите са по-важни от Тора и именно те са целта на неговото учене.
След това детето ще порасне още и красивите дрехи вече няма да бъдат толкова ценни в очите му. То ще пожелае нещо по-стойностно. Тогава учителят ще му каже: „Научи тази глава или този откъс, а аз ще ти дам един или два динара.“
И ученикът отново ще положи старание и ще вземе парите като награда. За него парите ще бъдат по-важни от ученето, а целта на ученето ще бъде да получи тези пари.
След това ще порасне още и вече няма да смята и това за най-важното, а ще пожелае нещо по-възвишено. Тогава учителят ще му каже: „Учи и ще станеш водач на общността и съдия. Хората ще те уважават и ще стават на крака пред теб.“
И ученикът отново ще полага старание в ученето, този път за да достигне това положение, а неговата цел ще бъдат почестите и уважението, които очаква да получи от хората.
Всичко това, разбира се, е недостойно, но е необходимо поради незрелостта на човешкия разум. Налага се за цел на мъдростта да бъде посочено нещо различно от самата мъдрост и да се казва, че човек учи, за да получи почести. Това е отстъпление от истината и такова учене се нарича учене „не заради самото учене“. Тоест човек изпълнява заповедите, учи и се занимава с Тора не заради самите тях, а заради нещо друго.
Мъдреците вече са ни предупредили за това (Авот 4:5): „Не прави от [думите на Тора] корона, за да се възвеличиш чрез тях, нито лопата, за да копаеш с нея.“ С тези думи те намекват именно за това, което казахме – човек не бива да смята, че целта на мъдростта е да получи почит от хората или възможност да печели пари. Не бива човек да се занимава с Тора на Всевишния заради прехраната си. Единствената цел на изучаването на мъдростта трябва да бъде самото ѝ познаване. По същия начин истината няма друга цел, освен да бъде позната като истина. А Тора е истина и целта на нейното познаване е нейното изпълнение.
И е недостойно човек, достигнал съвършенство, да твърди, че заповедите трябва да се изпълняват, защото представляват добродетели, а човек трябва да се въздържа от престъпленията, защото те са лоши качества, които Всевишният е заповядал да се избягват, и след това да пита каква награда ще получи за това. Това би приличало на историята с момчето, което пита какво ще получи като награда за четенето си, а му отговарят: „еди-какво си“. Само когато виждаме, че разумът на питащия все още не е достатъчно развит, за да разбере истинската награда, и той се нуждае от друга цел, му отговаряме според неговото разбиране, както е казано: „Отговаряй на глупавия според глупостта му.“
Мъдреците вече са ни предупредили и за това – човек да не служи на Всевишния и да не изпълнява заповедите заради нещо друго. Именно това каза Антигнос от Сохо, човек достигнал съвършенство и постигнал истинския смисъл на Тора и заповедите: „Не бъдете като слуги, които служат на господаря си, за да получат награда, а бъдете като слуги, които служат на господаря си не заради награда.“ (Авот 1:3)
С това той искаше да каже, че трябва да приемаме истината, защото тя е истина. В това се състои същността на онзи, когото наричат „слуга от любов“.
Мъдреците казват за стиха: „Заповедите Му са много желани“ (Теилим 112:1): „Раби Елиезер каза: заповедите, а не наградата за тях.“ Колко ясно и очевидно доказва това онова, което казахме по-горе. А в Сифри е казано още по-категорично: „Може би ще кажеш, че изучаваш Тора, за да станеш богат, за да те наричат рав или за да получиш награда в бъдещия свят. Затова Тора казва: „Обичай Г-спода, твоя Б-г“ – всичко, което правите, правете единствено от любов.“
По този начин обяснихме какво са имали предвид Тора и мъдреците. Никой не може да пренебрегне това, освен лишените от разум глупци, чиито мисли са покварени от празни представи. Именно в това беше величието на Авраам – че служеше от любов. Именно към този път трябва да се стремим.
Но мъдреците знаеха, че този път е много труден и че не всеки човек е способен да го постигне. А дори и да го постигне, в началото няма да го приеме и няма да повярва в него с пълна яснота. Защото човек върши нещо или за да получи полза, или за да избегне вреда. Без това той смята всяко действие за напразно и безполезно. Как може да се каже на човек, приел Тора: „Постъпвай така, но не от страх от наказание и не заради награда“? Очевидно е, че това ще бъде много трудно за него. Защото не всички хора могат да познаят истината така, както я е познал Авраам.
Затова мъдреците позволиха на простите хора, за да се укрепят във вярата, да изпълняват заповедите с надежда за награда и да се въздържат от престъпленията от страх от наказание. Те ги насърчават към това и укрепват намерението им, докато онзи, който е способен да постигне повече, не достигне до истината и не узнае кой е съвършеният път. Така постъпват и с децата, когато ги учат, както обясних в своята притча.
А Антигнос от Сохо бил порицаван за това, че изложил тази идея пред простите хора. За това мъдреците казали: „Бъдете внимателни в думите си“, както е казано в трактат Авот (1:11). И простите хора не губят нищо, ако изпълняват заповедите от страх от наказание или с надежда за награда. Вярно е, че такова изпълнение не е съвършено. Но за тях това е добро, докато придобият сили и навик да изпълняват Тора. А това ще ги пробуди да познаят истината и тогава ще започнат да служат от любов. За това мъдреците казаха: „Човек винаги трябва да се занимава с Тора, дори не заради самата нея, защото от това „не заради самата нея“ ще стигне до „заради самата нея“.“
Освен това трябва да знаеш, че според разбирането на думите на мъдреците хората се разделят на три групи.
Първата. Това е мнозинството от хората, които съм виждал, чиито книги съм чел и за които съм слушал. Те вярват само в буквалния смисъл на думите на мъдреците и не допускат никакво скрито тълкуване. За тях всичко, което е казано, трябва да се разбира буквално, дори когато е невъзможно.
Така постъпват, защото не са разбрали мъдростта и са далеч от истинското разбиране. Не им достига съвършенство, за да се пробудят сами, и не се е намерил човек, който да им помогне. Те смятат, че мъдреците, благословена да е паметта им, в своите точни и премерени думи са имали предвид единствено това, което те самите разбират, и затова остават само при буквалния смисъл на думите им.
Макар че в някои от думите на мъдреците има неща, които разумът не може да приеме. До такава степен, че ако ги разкажеш буквално на обикновени хора или още повече на мъдреци, те биха останали крайно удивени. Има ли човек на света, който да ги приеме така, както са, или да повярва, че това е истинският им смисъл? Още по-малко ще се намери някой, който да сметне тези думи за полезни.
Тези хора са бедни на разум и заслужават съжаление заради своята глупост. Те мислят, че възвеличават мъдреците, но всъщност ги унижават, без сами да го разбират.
Кълна се във Всевишния, че тези хора унищожават цялата красота на Тора, лишават я от нейното сияние и превръщат Тора на Всевишния в нейна противоположност. Защото Всевишният, благословен да е Той, каза в Своята съвършена Тора: „Защото това е вашата мъдрост и вашият разум пред очите на народите… Този велик народ е мъдър и разумен.“ (Дварим 4:6).
А тези хора представят думите на мъдреците така, че когато другите народи ги чуят, казват: „Този народ е глупав и презрян.“
Повечето от тези „тълкуватели“ преподават на простите хора неща, които самите те не разбират. Колко по-добре би било, ако, без да знаят и без да разбират, просто мълчаха. Както е казано: „Да бяхте замълчали – това щеше да ви се вмени за мъдрост.“ (Йов 13:5).
Или поне да казваха, че не разбират какво са искали да кажат мъдреците и не знаят как да го обяснят. Но те си въобразяват, че разбират, и се стараят да предават и обясняват не онова, което са казали мъдреците, а онова, което самите те разбират със своя слаб разум. Те застават пред народа, държат проповеди, тълкуват трактат „Брахот“, глава „Хелек“ и други текстове, като се придържат единствено към буквалния смисъл – дума по дума.
Втората група също е многобройна. И те са чели или слушали думите на мъдреците и също са ги разбрали буквално. И те също смятат, че мъдреците не са имали предвид нищо повече от този буквален смисъл. Затова нападат думите на мъдреците, унижават ги и ги осмиват, макар в тях да няма нищо достойно за присмех. Те се надсмиват над думите на мъдреците, чийто разум е несравнимо по-чист от техния. А тези самодоволни глупци се заблуждават относно самата природа на действителността до такава степен, че изобщо не постигат никаква мъдрост. Повечето подобни грешки се отнасят до медицината и астрономията. Защото тези хора се смятат за разумни, мъдри и проницателни философи. Но колко далеч са те от истинските мъдреци и философи! Всъщност те са още по-глупави от първите. Самомнението им е безмерно, но те са прокълнато поколение. Защото спорят с истинските мъдреци, чиято мъдрост е призната. Ако тези хора бяха положили труд да изучават мъдростта, ако знаеха как се изграждат доказателствата и как се пише за въпросите на Б-жествената мъдрост и за подобни на тях теми – както за широката публика, така и за учените, ако разбираха философията в действителност, тогава щяха да разберат мъдростта на мъдреците и смисъла на техните думи.
Третата група. Кълна се във Всевишния, че те са съвсем малко; дори не е правилно да се нарекат „група“. Това е все едно да наречеш слънцето „вид“, макар то да е единствено по рода си. Това са хората, за които величието на мъдреците и точността на техния разум са очевидни. Те виждат, че всички думи на мъдреците сочат към истински неща. Макар да са малко и да са пръснати на различни места, те разкриват своето съвършенство. Защото постигат истината, разбират невъзможността на невъзможното и знаят за съществуването на Онзи, Чието битие е безусловно. Те знаят, че мъдреците, мир на паметта им, не са говорили празни приказки. Знаят, че освен буквалния смисъл, думите на мъдреците съдържат и скрит смисъл. И всичко, което в думите на мъдреците изглежда невъзможно, не е нищо друго освен алегория. Именно такъв е начинът на изразяване на великите мъдреци. Затова и най-мъдрият измежду хората[2] започва своята книга с думите: „За да се разбере притча и иносказание, думите на мъдреците и техните загадки.“ (Мишлей 1:6)
Познавачите на езика знаят, че „загадките“ са начин на изразяване, при който смисълът не е в буквалните думи, а в иносказанието. Както е казано: „Ще ви задам една загадка…“ (Шофтим 14:12). Защото всички мъдреци, когато говорят за най-възвишените и недостъпни неща, които са същността на всичко, говорят единствено чрез загадки и притчи. Защо тогава ти се струва странно, че са писали за мъдростта чрез алегории, сравнявайки я с обикновени и земни неща? Нима сам не виждаш, че най-мъдрият измежду хората е постъпвал така според Светия Дух, Който е бил върху него? Имам предвид цар Шломо в книгите „Шир а-ширим“, „Мишлей“ и отчасти „Коелет“. Защо тогава ти изглежда странно да обясняваш думите на мъдреците отвъд техния буквален смисъл, така че да не противоречат на разума и на Свещеното Писание? Та нали и самите мъдреци, когато тълкуват стиховете от Писанието, ги обясняват извън буквалния им смисъл! Те ги тълкуват като алегории, и това е правилно. Защото намираме при мъдреците обяснение, че стихът: „И той порази двамата моавски лъвове“ (Диврей а-ямим I, 11:22) е изцяло алегория. Така също и думите: „И той порази лъва в кладенеца“ също са алегория. И когато е казано: „Кой ще ме напои с вода?“ (Диврей а-ямим I, 11:17), както и всичко, което се разказва там. По същия начин един от мъдреците казва за цялата книга Йов, че тя е алегория, макар да не обяснява на какво е алегория. Същото се отнася и за „сухите кости“ на Йехезкел (37) – един от мъдреците казва, че и това е алегория. Има още много подобни места.
И ако ти, внимателни читателю, принадлежиш към една от първите две групи, по-добре изобщо не чети думите ми по тази тема. Ти просто няма да намериш в тях нищо, което да ти подхожда. Нещо повече – те ще ти навредят и ще ги намразиш. Та нима леката и добра храна е подходяща за човек, който е свикнал с тежка и лоша храна? Такава храна само ще му навреди и той ще я намрази! Сам знаеш какво казваха онези, които бяха свикнали да ядат лук, чесън и риба, за манната: „На душата ни омръзна този нищожен хляб.“ (Бемидбар 21:5)
Но ако принадлежиш към третата група, ако всеки път, когато срещнеш думи на мъдреците, които разумът не може да приеме буквално, знаеш, че те са загадка и алегория; ако полагаш усилие със сърцето си и напрягаш разума си, за да ги разбереш; ако се стремиш да откриеш истинския път и правилното им обяснение, както е казано: „Да намери приятни слова и вярно написани слова на истината.“ (Коелет 12:10), тогава изучавай думите ми и ще получиш полза от тях, ако такава е волята на Всевишния.
А сега ще започна да говоря за онова, което възнамерявах.
Знай, че както слепият не може да постигне светлината, глухият – звуците, а скопецът – любовното влечение, така и тялото не може да постигне наслажденията на душата. Както рибата не е способна да разбере природата на огъня, защото живее в неговата противоположност, така и в този материален свят е невъзможно да се познаят духовните наслаждения. Ние познаваме единствено телесните наслаждения и сетивните удоволствия от яденето, пиенето и съпружеското общуване. Всичко, което е отвъд тях, достига до нас само след дълго размишление. Причината е, че в този телесен свят можем да възприемаме единствено телесните наслаждения – ограничени и преходни. А духовните наслаждения, които са постоянни и непрекъснати, нямат нищо общо с телесните.
И не подобава на нас, които сме получили Тора, нито на религиозните философи, да смятаме, че ангелите, планетите и небесните сфери не изпитват наслаждение. Те изпитват велико наслаждение от постигането на великия и прекрасен Творец. Благодарение на това пребивават в постоянно и непрекъснато блаженство. Те нямат телесни наслаждения и не могат да ги имат, защото нямат сетивни органи като нашите, чрез които да възприемат това, което възприемаме ние.
По същия начин и човекът – ако някой от нас се удостои с просветление и след смъртта си достигне тази степен, той няма да получава телесни наслаждения и дори няма да ги желае. Както един велик цар не би пожелал да се откаже от царството си, за да играе отново на топка по улиците. Макар че някога без съмнение е предпочитал играта на топка пред царството – когато е бил дете и, разбира се, още неразумен. Така и ние днес предпочитаме телесните наслаждения пред духовните.
Но ако размислиш върху тези два вида наслаждение, ще видиш низостта на едното и възвишеността на другото още в този свят. Нима не виждаме, че повечето хора, а може би и всички, измъчват душата и тялото си с непосилен труд, само за да достигнат величие или почит сред хората? А това наслаждение не е наслаждение от ядене и пиене! Също така мнозина предпочитат да си отмъстят на своя враг пред много телесни удоволствия. А мнозина се отказват от най-голямото телесно наслаждение само от страх да не се опозорят пред хората или за да запазят доброто си име.
И ако така стоят нещата в материалния свят, то още повече в бъдещия, духовен свят. Там душите ни ще постигат Твореца така, както Го постигат небесните сфери и небесните тела, а може би дори в по-голяма степен. Такова наслаждение не може да бъде разделено на части, не може да бъде изразено с думи и не може да бъде сравнено с нищо. Както казва пророкът, удивен от величието и възвишеността на това благо: „Колко велико е Твоето благо, което си приготвил за онези, които се боят от Теб.“ (Псалми 31:20)
Също така мъдреците, благословена да е паметта им, казаха: „В бъдещия свят няма нито ядене, нито пиене, нито къпане, нито помазване, нито съпружески живот. Праведниците седят с корони на главите си и се наслаждават на сиянието на Б-жественото присъствие.“ (Брахот 17а)
Под думите „с корони на главите си“ се разбира вечността на душата в битието на Онзи, Когото тя е постигнала, тоест Твореца, благословен да е Той. Защото разумът и онова, което той е постигнал, са едно, както твърдят великите философи, въз основа на своите доказателства, които са твърде пространни, за да бъдат приведени тук. А думите: „наслаждават се на сиянието на Б-жественото присъствие“ означават, че тези души се наслаждават на постигането и познанието за истинността на Твореца, така както ангелите се наслаждават на своето постигане и познание за Неговото битие.
Следователно крайното благо се състои в това човек да пребъдва в това висше общество и да се удостои с тази чест и величие. Вечността на душата се състои в нейното единение с безкрайността на Твореца, според степента, в която Го е постигнала. Това, както обясняват древните философи, е велико благо, с което нищо не може да се сравни, и несравнимо наслаждение. Защото как може онова, което е вечно, без край и предел, да се сравни с преходното? За това Писанието казва: „За да ти бъде добре и да продължат дните ти.“ (Дварим 22:7), а Гемара обяснява: „в свят, който е изцяло дълъг“[3].
От друга страна, най-голямото зло и най-тежкото наказание се състоят в това душата да бъде отсечена от своя Източник, да бъде унищожена и да престане да съществува като жива и съществуваща. Това е „карет“ – „отсичането“, за което говори Тора. Както е написано: „Тази душа непременно ще бъде отсечена.“ (Бемидбар 15:31) А мъдреците обясняват: „Отсечена в този свят и отсечена в бъдещия свят.“ (Санхедрин 64б)
И така, всеки, който е избрал за себе си телесните наслаждения и е свикнал с тях, като е отхвърлил истината, обикнал е лъжата, ще бъде отсечен от това възвишено състояние и ще остане само изоставена материя. А пророкът обяснява, че бъдещият свят не се възприема чрез сетивата. За него се отнасят думите: „Око не е виждало, о Б-же, освен Теб.“ (Йешаяу 64:3). И мъдреците тълкуват това така: „Всички пророци са пророкували само за дните на Машиаха, а бъдещия свят – „око не е виждало, о Б-же, освен Теб.““ (Шабат 63а).
Що се отнася до благите обещания и тежките наказания, описани в Тора, ще ти обясня техния смисъл. Всевишният ти казва: „Ако изпълняваш тези заповеди, Аз ще ти помогна да ги изпълняваш и да достигнеш съвършенство. Ще отстраня от пътя ти всички трудности и пречки.“ Защото човек не е в състояние да изпълнява заповедите, когато е болен, гладен или измъчван от жажда, както и по време на война или обсада. Затова е обещано, че всичко това ще бъде премахнато и те ще пребъдват в добро здраве и благополучие, докато достигнат съвършено познание и се удостоят с бъдещия свят. Защото това не е истинската награда за изпълнението на заповедите.
По същия начин, ако престъпят Тора, наказанието ще бъде всички тези беди, така че да не могат да изпълняват заповедите, както е казано: „Понеже не служи на Г-спода, твоя Б-г…“ (Дварим 28:47).
И ако добре размислиш върху това, ще видиш, че сякаш ти се казва: „Ако изпълниш някои от заповедите с любов и старание, Аз ще ти помогна да изпълниш и останалите, като отстраня от пътя ти трудностите и пречките. Но ако с пренебрежение отхвърлиш някоя от тях, Аз ще поставя пред теб пречки, които ще ти попречат да изпълняваш и останалите заповеди, така че накрая няма да достигнеш нито съвършенство, нито бъдещия свят.“ Именно това имат предвид мъдреците, когато казват: „Наградата за заповедта е заповед, а наградата за престъплението е престъпление.“ (Авот 4:2)
А що се отнася до „Ган Еден“, това е място, богато и плодородно, най-хубавото място на земята. Там има много реки и плодни дървета. В бъдеще Всевишният ще го разкрие на човеците и ще им покаже пътя към него, за да се наслаждават в него. Възможно е там, освен растенията, които вече познаваме, да открият и удивителни растения с голяма полза, прекрасен вкус и необикновена сладост. Всичко това не е нито невъзможно, нито невероятно. Напротив, напълно възможно е, дори ако не беше написано в Тора. Още повече, след като е обяснено в Тора и е общоизвестно.
„Гееном“ е просто название на страданията и наказанието на нечестивите. Талмудът обаче не обяснява какво точно ще бъде това наказание. Съществува мнение, че слънцето ще се приближи и ще ги изгори. За доказателство се привеждат думите: „Ето, иде денят, пламтящ като пещ.“ (Малахи 3:19). Други смятат, че това ще бъде особен огън, който ще изгори телата им отвътре. Доказателство за това са думите: „Вашият дух е огън, който ще ви погълне.“ (Йешаяу 33:11).
„Възкресението на мъртвите“ е една от основите на учението на нашия учител Моше. Далеч от религията и от принадлежността към юдаизма е онзи, който не вярва в него. Но то е предназначено само за праведниците. В Мидраш Берешит Раба (13) е казано: „Силата на дъжда е както за праведните, така и за нечестивите, а възкресението на мъртвите е само за праведните.“ И как биха могли да възкръснат нечестивите, след като те са „мъртви“ още приживе! За това е казано: „Нечестивите още приживе се наричат мъртви, а праведните и след смъртта си се наричат живи.“ (Брахот 18б). И знай, че човек неизбежно ще умре и ще се разложи на съставните си елементи.
А „дните на Машиаха“ са времето, когато царството отново ще се върне при синовете на Израел и те ще се завърнат в земята на Израел. Този Цар ще бъде изключително велик, царският му дом в Цион ще бъде прославен, а славата му ще се разпространи сред всички народи повече от славата на цар Шломо. Всички народи ще живеят в мир с него и всички земи ще му служат поради неговата велика праведност и поради чудесата, които ще бъдат извършени чрез него. Всеки, който се надигне против него, Всевишният ще погуби и ще го предаде в ръцете му. Всички стихове на Писанието свидетелстват за неговия успех и за нашия успех заедно с него.
Но в самата действителност нищо няма да се промени в сравнение с това, което съществува сега; единствено царството ще се върне при Израел. Така казват и мъдреците: „Разликата между този свят и дните на Машиаха е само в освобождението от властта на царствата.“ (Брахот 34б).
И в онези дни ще има богати и бедни, силни и слаби, както и сега. Но тогава прехраната ще се намира лесно и с малко усилия човек ще постига големи резултати. Към това се отнасят думите: „В бъдеще земята на Израел ще ражда готови питки хляб и скъпи дрехи.“ (Шабат 30б). Така хората казват за някого, който е намерил нещо вече готово: „Този намери изпечен хляб и сготвена храна.“
Потвърждение за това намираме в стиха: „Чужденци ще бъдат ваши земеделци и ваши лозари.“ (Йешаяу 61:5). Оттук се вижда, че ще има и сеитба, и жътва.
Поради това мъдрецът, който е казал тези думи (Рабан Гамлиел), се разгневил на своя ученик, който не го разбрал и решил, че всичко трябва да се разбира буквално, и му отговорил според нивото на неговото разбиране. Но този отговор не бил истинският отговор. Доказателство за това е стихът: „Отговаряй на глупавия според глупостта му.“ (Мишлей 26:5)
Голямото предимство на онези дни ще бъде това, че ще се освободим от подчинението на царствата, което ни пречи да изпълняваме всички заповеди. И мъдростта ще се умножи, както е казано: „Земята ще се изпълни с познание за Всевишния.“ (Йешаяу 11:9). И войните ще престанат, както е казано: „Народ няма да вдигне меч против народ.“ (Миха 4:3). В онези дни ще има голямо съвършенство и благодарение на това ще се удостоим с живота на бъдещия свят.
А Машиах ще умре и след него ще царува неговият син, а след него – неговият внук. Пророкът говори и за неговата смърт: „Няма да отслабне и няма да бъде съкрушен, докато не установи правосъдие на земята.“ (Йешаяу 42:4). Неговото царуване ще бъде изключително продължително, а и човешкият живот ще бъде дълъг, защото с премахването на тревогите и страданията дните на човека се удължават.
Не бива да се учудваш, че неговото царуване ще продължи хиляди години, защото мъдреците са казали: „Когато се събере добро общество, то не се разпада скоро.“
Ние очакваме дните на Машиаха не заради изобилните реколти и богатството, нито за да яздим бързи коне или да пием вино и да се наслаждаваме на музика, както мислят неразумните. Пророците и праведниците жадуваха за дните на Машиаха и силно копнееха за тях, защото тогава ще има събрание на праведните, добро и мъдро управление, справедливост и праведност, безмерна мъдрост и близост до Всевишния. Както е казано: „Г-спод ми каза: Ти си Мой син, Аз днес те родих.“ (Псалми 2:7)
Тогава всички заповеди от Учението на нашия учител Моше ще бъдат изпълнявани без нехайство, без леност и без принуда. Както е казано: „И вече няма да учат всеки ближния си и всеки брат си, казвайки: Познайте Всевишния! Защото всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия.“ (Йирмияу 31:33). „Ще вложа Тора Си в сърцата им.“ (там 31:32). „И ще премахна каменното сърце от плътта ви.“ (Йехезкел 36:26)
Но окончателното въздаяние е бъдещият свят. Именно той е крайната цел. Затова мъдрецът, който е познал истината, говори направо за крайната цел, без да се спира на останалото, и казва: „Целият Израел има дял в бъдещия свят.“
Макар бъдещият свят да е желана цел, човекът, който желае да служи от любов, не бива да служи заради това да го придобие, както вече обяснихме по-горе. Човек трябва да служи по следния начин: ако вярва, че съществува мъдрост и че това е Тора, която пророците са получили от Твореца, Който чрез нея е посочил добрите качества, тоест заповедите, и лошите качества, тоест престъпленията, тогава, ако е праведен, трябва да върши доброто и да се пази от злото.
Ако постъпва така, неговата човешка природа ще достигне съвършенство и той ще се отдалечи от животинското. И когато стане съвършен човек, по силата на самата природа на това съвършенство нищо няма да попречи на душата му да живее в духовното битие, а това е бъдещият свят, както вече обяснихме.
Към това се отнасят думите: „Не бъдете като кон или като муле, които нямат разум и които трябва да бъдат обуздавани с юзда и оглавник.“ (Псалми 32:9). Животните се възпират отвън чрез юзда и оглавник. Но за човека това не е достойно. Неговото възпиране трябва да идва отвътре. Тоест, когато човешката му природа достигне съвършенство, тя сама ще го възпира от всичко, което пречи на това съвършенство – това са тъй наречените „лоши качества“ – и ще го подтиква към всичко, което води към съвършенство – а това са „добрите качества“.
„По-нататък възнамерявам да съставя труд, в който ще събера всички тълкувания, съдържащи се в Талмуда и на други места. Там ще ги обясня според истинския им смисъл, като приведа в потвърждение думите на мъдреците. Ще покажа какво трябва да се разбира буквално и какво – като алегория; какво е било сън, но е разказано така ясно, сякаш е станало наяве. В този труд ще обясня много от основите на вярата и ще разясня всичко, за което тук говорих накратко, а от това ще можеш да направиш заключения и за останалото. Не бива да ме упрекваш, че тук се изразих накратко по въпроси, към които мъдреците обикновено подхождат с голямо внимание. Постъпих така единствено от желанието поне малко да просветя онези, които не са получили достатъчно образование в тези въпроси, които не всеки е способен да постигне.“
Думата „епикорес“ е арамейска и означава човек, който пренебрегва Тора и я позори, или позори нейните мъдреци. Затова с тази дума наричат всеки, който не вярва в Основите на Тора, или оскърбява мъдреците, или някой от тях, или своя учител. А „външни книги“ наричат книгите на еретиците. Такива са например книгите на Бен Сира – човек, който е писал всякакви измислици за физиогномиката. В тези книги няма никакъв смисъл и никаква полза – само празни приказки и загуба на време. Такива са и разпространените сред арабите исторически книги за обичаите на царете, отношенията между племената, сборниците с песни и други подобни. Това са книги, в които няма нито мъдрост, нито полза за човека, а само загуба на време.
А при заклинанията над рани, особено когато са съпроводени с плюене, има и оскверняване на Всевишния. И онзи, който произнася четирибуквеното Име на Всевишния буква по буква, както вече обяснихме, губи своя дял в бъдещия свят. Също така и онзи, който унижава ближния си публично, нарича го с обидни имена или търси почит чрез неговото унижение. Макар според човешкия разум това да изглеждат „леки“ прегрешения, те са присъщи на низки души, които не са достигнали съвършенство и не са достойни за живота в бъдещия свят.
И още нещо трябва да бъде споменато тук, защото именно тук е най-подходящото място за това: нашата свята Тора има тринадесет основополагащи Основи.
[1] Тоест, възможно е „бъдещият свят“ да представлява нещо като преходен етап между „света на служението“ – средството за достигане на благото – и крайната цел, която е истинското благо.
[2] Цар Шломо.
[3] Тоест безкрайността.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com