При Даряването на Тора на планината Синай еврейският народ преживява невиждано разкриване на Б-г и на Б-жествеността. Събитията на Синайското откровение не само запечатват в душите на Израел вярата, за която говорихме в предишните глави, но оказват влияние и върху вярата на всички следващи поколения на еврейския народ.
Вече обяснихме до какво съвършенство достигна народът на Израел при Синайското откровение. „Виждаха гласовете“ – това беше съвършенството на постигането на истинския смисъл на реалността като нещо осезаемо и преживяно в самия живот.
А ето какво е съвършената вяра: „Да се изгради в душата ясен образ, чието отрицание е немислимо.“ Това откровение запечата в душите на Израел съвършената вяра, както е казано: „На теб ти беше показано, за да познаеш, че Г-спод, Той е Б-г; няма друг освен Него“ (Дварим 4:35). „И оттогава тези неща останаха запечатани в сърцата им.“ (Рамхал, цитирано по-горе.) А наше задължение е да задълбочаваме този образ в душите си: „И ще узнаеш в онзи ден, и ще приемеш със сърцето си, че Г-спод, Той е Б-г горе на небето и долу на земята – няма друг“ (Дварим 4:39).
„За да се вкорени това в тях без никакво съмнение… И им беше заповядано всеки да учи на това своя син.“ (Рамхал, цитирано по-горе.)
Нека отново се върнем към тези удивителни думи на Рамбам: „Творецът, благословен да е Той, вече ни даде обещание, подобно на човек, който става поръчител за друг. За нас е достатъчно Неговото поръчителство. Той ни извести, че всеки, който е стоял при Синайското откровение, ще вярва в пророчеството на Моше и във всичко, което беше разкрито чрез това пророчество – те, техните деца и децата на техните деца, до вечни векове. Защото така каза Всевишният: „Ето, Аз идвам при теб в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с теб, и в теб също да вярват завинаги“ (Шмот 19:9). Затова съществува мнението, че всеки, който се отклонява от пътя на религията, даден в това откровение, не принадлежи към потомството на онези, които са стояли там. Затова и нашите мъдреци, благословена да е паметта им, казаха за всеки, който се съмнява в Тора на Всевишния: „Неговите бащи не са стояли на планината Синай.““
Добре е отново да се върнем към началото и още веднъж да размислим върху тези удивителни и възвишени думи.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com