Всички мъдреци на Израел са смятали традицията за основа на вярата, въпреки че някои от тях са задължавали тя да се изследва с разума, за да се укрепи душевното възприятие и да се защити пред критиците. При това мнозинството е смятало такива изследвания за опасни, тъй като те често водят до заблуди.
Смятаме за много важно това, което възнамеряваме да обясним в тази глава.
Съществува разпространена грешка, че уж сред нашите учители е имало такива, които са смятали, че вярата трябва да се изгражда върху изследване на разума. Тук ще обясним, че всички мъдреци на Израел са смятали традицията за фундамент на вярата. Въпреки това е имало учители, които са смятали за част от заповедта на вярата „и ще узнаеш… и ще разбереш с цялото си сърце“, тоест също и задължението да се стигне до обосноваване на истинността на вярата, получена чрез традицията, чрез изследване на разума. Но е известно, че според мнението на мнозинството мъдреци, това трябва да се избягва, и те дори са забранили да се пристъпва към подобни изследвания, тъй като вредата от това, в продължение на поколения, е била повече от ползата.
Преди всичко ще приведем думите на онези, които задължават към изследвания с разума, и ще видим, че и според тяхното мнение фундамент на вярата е била именно традицията.
Рав Саадия а-Гаон, „Вярвания и знания“
„Знай, нека Всевишният те напътства, читателю на тази книга, че нашите изследвания на нашата вяра преследват две цели. Първата е, за да ни потвърдят на дело онова, което сме знаели от пророците на Всевишния. Втората е, за да отговорим на всеки, който би възразил срещу нашата вяра“ (Въведение, там).
Расаг обяснява, че изследването трябва да потвърди това, което ние и без това вече сме знаели според традицията. Според мнението на тези велики мъдреци[1], в това изследване се съдържа изпълнението на заповедта: „и ще разбереш с цялото си сърце“ – укрепването на образа на вярата в душата. Освен това там е написано, че в това се съдържа изпълнението на заповедта, която сме учили в трактата Авот – „знай какво да отговориш на еретика“.
Фундаментът на вярата – това е традицията. И точно така пише там Расаг: „Защото Всевишният, благословен и възвишен, ни е научил на всичко, което ни е необходимо по отношение на нашата вяра, посредством [Неговите пророци][2]… [Но заедно с това][3] нашият Творец вече ни е заповядал, заедно с истинската традиция, както е казано: „Нима не знаете[4]? Нима не сте чули[5]? Нима не ви е казано от самото начало? Нима не сте разбрали основите на земята?“[6]“ (Йешаяу 40:21).
В продължението на своите думи там, той подробно обяснява защо е забранено вярата да се основава върху изследване на разума.
Рабейну Бахие, „Ховот а-левавот“
„Пази се, за да не се отклонят стъпките ти от пътя на бащите и пътя на древните, към нов път, измислен от сърцето. Пази се да не се осланяш на своя разум и да не следваш своите [собствени] идеи, разчитайки само на своето мнение, и не подозирай бащите си…“ (Врата на действията, 5).
А по отношение на задължението за изследване с разума, авторът е написал там, както обяснихме по-горе: „Всеки, който може да изследва това чрез разсъждения на разума, е длъжен да го изследва според степента на своите постижения и способности. И Тора вече ни е задължила за това, както е написано: „И ще узнаеш в онзи ден, и ще разбереш с цялото си сърце, че Г-спод, Той е Б-г на небето горе и на земята долу – няма друг“ (Дварим 4:39)“ (Врата на единството, 3).
Рабейну Бахие основава вярата върху полученото от бащите и отрича възможността да се разчита в това на собствения разум. Но задължава към изследване в изпълнение на заповедта „И ще узнаеш в онзи ден, и ще разбереш с цялото си сърце“.
Рамбам, „Море Невухим“
„И такъв трябва да бъде редът: първо трябва да се познае от традицията, а после да се изясни с аргументи“ (3:54). А за философските знания той пише там: „Ще изберем оттам онова, което подхожда на Тора и се съгласува с думите на мъдреците“ (2:3).
И също така Рамбам пише в предисловието там: „И аз заклевам в Б-г всеки, който ще чете този мой труд, да не тълкува от мое име нито едно нещо и да не обяснява от мое име на други нищо, освен онова, което е казано директно от моите предшественици, от известните мъдреци на Тора. Но онова, което ти ще разбереш от мен, а не е казано от други, известни хора, не бързай да опровергаваш, защото може би ти просто си разбрал не това, което съм искал да кажа“.
И ние вече обяснихме във въведението в началото на книгата и в предходния раздел думите на Рамбам от неговото послание до Йемен, че Синайското откровение е „стълбът, на който се опира вярата, и аргументът, водещ към истината“, а целта на това откровение е била „за да се укрепи вярата с неизчерпаема сила и благодарение на това да стигнем до истината“.
Раби Йосеф Албо, „Основи“
„Вярата в нещо означава представянето на неговия образ в душата толкова силно и ясно, че самата душа да не може да си представи отричането на този образ по никакъв начин и под никаква форма. Дори ако човек не знае начина да потвърди неговата истинност. Подобно на това, както душата не може да си представи отричането на постулати, които са очевидни за разума или присъщи на човека по силата на неговата природа, дори когато той самият не знае как това е дошло при него. Или както душата не може да си представи опровергаването на това, което човек постига чрез сетивата си и потвърждава чрез опита, дори когато той не знае истинските причини за явленията“ (Раби Йосеф Албо, Основи 1:19).
По-нататък, в продължението на своите думи там, той основава вярата върху Синайското откровение и чудесата, както ни свидетелства за това традицията. И той пише там, че има някои от Основите на вярата, които могат да бъдат потвърдени чрез изследване на разума: „И затова Тора, чиито начала се изясняват осезаемо, ще бъде истинска и вечна. А приемането, произтичащо от нея, ще бъде истинско и несъмнено. И има сред тях такива, които се обясняват с вглъбено размишление, и такива, които се потвърждават от последствията; такива, с които изобщо никой не спори, и такива, които са основани само на традицията“ (Там, 17).
Тук приведохме цитати от нашите учители, които задължават към изследвания с разума, че вярата не бива да се основава върху разума на човека, който е ограничен по силата на своята природа и на когото е присъщо да греши поради своята груба материя. Тези мъдреци задължават да се изследва с разума, след като вярата на човека вече се крепи на фундамента на приемането и традицията, поради причините, които обяснихме по-горе.
Не дай Б-г да се приписва на великите мъдреци на Израел, че уж са искали да разкрият истината и да обосноват вярата с философски изследвания. За това вече говори подробно Мабит в книгата „Бейт Елоким“, във Вратата на Основите. Там той пише, че всяко изследване по тази тема, което не е такова, каквото са го правили древните – тоест не е основано на традицията и не е в изпълнение на заповедта „И ще узнаеш…“, – това е „наглост“, сякаш не вярваме и се съмняваме в Тора на Моше и традицията от бащите.
И именно по този път, както обяснихме, трябва да се обясняват и мненията на други мъдреци на Израел, които не са отричали задължението за изследване, както ще приведем по-нататък.
Имало е сред мъдреците на Израел такива, които не само са разрешили изследванията, но и са задължили те да се провеждат. Но едва след като човек „напълни утробата си“ с изучаване на Талмуда и трудовете на законоучителите – за такива, чийто разум би издържал подобно учение. Както пише Рамо (ЙД 246:5) и виж там в Шах. И самият Рамо, в своята велика мъдрост, е написал книгата „Торат а-ола“, а също и коментар върху Мегилат Естер, където обединява философията и кабала.
Трябва да се отбележи, че ние говорим за книгите с изследвания на великите учители на Израел, а не на народите по света, не дай Б-г. Както пише Рамо в своя отговор там: „Защото дори ако кажем, че е забранено да се учат всички техни книги (всички книги на философите от народите по света), въпреки това, книгите на нашите мъдреци – „чиито води пием“, и особено на великия учител Рамбам, на никого няма да му хрумне да ги забрани. Тъй като без никакво съмнение в неговите книги няма нищо безсмислено… Аз говоря и за двете – за философията и кабалата, защото и двете мъдрости са еднакво добри и праведниците ги следват…“.
Така и Шла (глава 10, маамарот) задължава да се постигат аргументите, и това е необходимо след приемането на вярата, както е написал за това авторът на книгата „Ховот а-левавот“. И виж Мааршал – неговото разяснение върху Смаг, заповед 2.
И Хинух е написал в 28-ма заповед: „Заповед е да се вярва, че в света има един Б-г… и ако човек се удостои да се изкачи по стъпалата на мъдростта, ако сърцето му разбере, а очите му видят неопровержимия аргумент, че неговата вярата е ясна истина, то той изпълнява повелителната заповед по най-добрия начин“. Както е известно, Хатам Софер не е отказвал да учи „Шаар а-ихуд“ (Врата на единството) в книгата „Ховот а-левавот“.
Въпреки това, според мнението на много други мъдреци на Израел, е трябвало да се въздържат и дори да забранят изследванията на разума, дори при всички посочени по-горе условия.
Раби Йехуда а-Леви в книгата „Кузари“ превъзнася съвършенството на простата вяра, основана на обикновеното приемане и традицията, над изследванията на разума, които не водят до истинско единение с Твореца.
Известна е и респонсата на Рашба (414), в която той дори привежда „херем“[7] върху изучаването на философия. А ученикът на Рашба, раби Аба, мари Моше, е написал „Сефер а-Йереах“, а след това е включил това и в „Сефер кинот“, като целта му е била война с „разпространението на проказите“ – изучаването на философски книги.
Известни са и думите на Яавец а-Кадмон, от изгнаниците от Испания, срещу изучаването на теологични изследвания. В своята книга „Ор а-хаим“ той пише, че при преследванията на инквизицията в Испания, обикновените евреи са принасяли себе си в жертва, умирайки заради освещаването на името на Всевишния, а онези, които са се занимавали с изучаване на философия, са предали своята религия.
Рош, в респонсата (клал 48), говореща против философията, пише там за тези: „които бяха велики мъдреци и по силата на своята мъдрост обясняваха природата на всичко, и се задълбочиха в това така, че съгрешиха и бяха принудени да отрекат Тора на Моше, защото Тора „не е природна“, тя изцяло е приета по традиция. И именно за това е казано: „бъди цялостен с Г-спода, твоя Б-г““.
Риваш, в респонса 48, привежда думите на рав Аи Гаон, уличаващи занимаващите се с философия: „…въпреки това, известните книги за природата… трябва да се избягват… и те пишат в своите книги, че пълно може да бъде само знанието, получено в резултат на изследвания, а не чрез приемане. Но ние, приелите истината, знаем, че нашата Тора е съвършена, че тя е дошла при нас в Синайското откровение от Твореца, чрез господаря на всички пророци, и тя е над всичко, а всяко изследване е нищо пред нея…“.
И вече е питал а-Нагид, рав Шмуел а-Леви, нашия учител, рав Аи а-Гаон, може ли да се занимават с такива науки. И ето как той му отговорил: „Поправянето на тялото и поведението на човека е в изучаването на Мишна и Талмуд. И това е добро за Израел, защото изучаването на Тора помага както на самия човек, така и на други, подобни на него; това ще помогне и на обикновения народ, защото ще ги поведе по пътищата на Тора и заповедите. А онзи, който отвлече сърцето си от това и се заеме с „други неща“, ще лиши себе си от Тора и от трепета пред Небесата, защото той ще лиши себе си от всички думи на Тора изобщо. А заради това разумът на човека ще се обърка дотолкова, че той дори няма да усети как ще изостави молитвата. Но онези, които се посветят на Тора и на трепета пред Небесата, ще поведат след себе си целия народ към добро, без никакво съмнение, и няма да създадат никакво съмнение във Всевишния.
А ако се случи така, че хора, занимаващи се с тези науки, ти кажат, че уж това е верният път за постигане на знанието за Твореца – не им вярвай, защото те изопачават истината. Ти ще намериш страх пред Небесата, страх от грях, бързина в изпълнението, смирение, чистота и святост само у онези, които се занимават с Мишна и Талмуд“.
А за Рамбам Риваш е написал там: „Рав не избегна това, да се увлече малко по тази наука и част от нейните аргументи“. И виж какво ще приведем по-натаък от думите на Агра.
Също така и Хават Яир (Респонса 210) отрича всякакви философски изследвания. И в „Шомер емуним а-кадмон“ (Първи диалог), който е написал: „И въпреки че във философията има малко истинни неща, приети и от нас от кабалистите… Но истината е, че в книгите на философите има редица лъжливи твърдения и ереси, и затова са забранили те да се четат“. И там той привежда тази забрана от името на Зоар: „Раби Хия каза: „И имената на други богове не споменавайте“ – човек, който се занимава с други книги, които не са от страната на Тора, устните ти да не споменават. Защото ни е забранено дори да ги споменаваме, да учим обяснения от тях, а още повече – Тора“ (Мишпатим 124).
Агра, както е известно, рязко е отричал всякакво занимание с философски изследвания. И дори е написал за Рамбам в това отношение, относно закона (Шулхан Арух, ЙД, 179:5): „На онзи, когото е ужилил скорпион, може да се бае, и дори на Шабат, въпреки че това изобщо не помага… (Рамбам), и така той е написал в коментара върху Мишна (Авода зара, 4), но всички, дошли след него, са спорили с него, тъй като в Гемара се говори за много „баяния“, а той [отричайки действието на това средство] е последвал философията. Затова той е написал, че магьосничеството, имената, баянията, амулетите, всичко това е измама. Но вече са го ударили по главата за това (т.е. били са го критикували остро), тъй като ние намираме маса истории в Гемара за използването на имена… Но твърде многото философия го е объркала, карайки го да обяснява Гемара като алегория, лишавайки я от простия ѝ смисъл. И не дай Б-г да се помисли „Аз не вярвам в това![8]“. Но всички думи на Гемара за това трябва да се разбират буквално, въпреки че в тях има скрит смисъл – но не скритият смисъл на философите, който всъщност е „външен“[9], а на онези, които владеят истината“.
И така привеждат в книгата „Алият Елияу“ (Биографията на Агра, 12): „А философията на духовността, изградена само върху човешкия разум, [Агра] отхвърли от „дворовете“[10] на Тора и вярата. И виж какво е казано в книгата „Кетер Тора“, където се казва: „Чух от моя учител, истинския гаон (Агра), че думите на рав Хисда (Шабат 140б) – „Аз, нито в бедност, нито в богатство не съм ял зеленина. При бедност – защото предизвиква апетит, а при богатство – защото заема мястото на месото и рибата“, това е алегория, чийто смисъл е, че в „бедността“ – когато човек знае малко, това предизвиква апетит, който няма с какво да се утоли, а в „богатството“, когато човекът вече е знаещ, просто заема мястото на истинската истина““.
В коментара на Агра върху пророк Йешаяу (2:6): „Като награда за отдалечаването от онези, които се занимават с изучаване на философия – божествена или натурална, в бъдеще ще се удостои със светлината на Всевишния“.
В сидура на Агра („Орхот Хаим“, от рав Хаим от Воложин) е написано: „За философията Агра каза, че там, където свършва философията, и нагоре, започва нашата мъдрост на кабала“. И там, в коментарите „Оалей Хаим“ (38), а също и в „Кетер Рош“, се привежда: „Нашият учител Агра много обичаше книгите „Менорат а-меор“ и „Ховот а-левавот“, а вместо „Врата на единството“ препоръчваше да се учи святата и светла първа книга „Кузари“, с която е свързана цялата вяра на Израел. Също така той препоръчваше да се учи книгата „Месилат Йешарим“ на Рамхал“.
Имало е и такива, които са свързали изучаването на философските изследвания с греха на Дървото на познанието: „Същността на Дървото на живота е Тора, и всичко, което е казано в Тора за Дървото на живота и Дървото на познанието, всичко това е казано за самата Тора. А Дървото за познаване на доброто и злото е външната мъдрост, противостояща на мъдростта на Тора. Шломо я е нарекъл „блудна жена“, чиито „думи са по-нежни от елей““ (Ор Тора 2, Агри Хавер).
„А в греха на Дървото на познанието той смеси човешката мъдрост с висшата, свързвайки всичко с природата“ (Питхей Шеорим, от Агри Хавер, 2:110): „Следвайки „външните изследвания““ (там 47).
И е казано в Талмуда (Санедрин 38б): „Адам беше еретик — отричаше Основите“.
Така е написал и авторът на „Лешем“: „Има още едно, второ, общо престъпление, влизащо в греха на Дървото за познаване на доброто и злото, и то е много по-лошо от първото. А изпитанието с този грях е толкова по-тежко, че почти няма поправяне за него, пази Б-же. Това са ереста и неверието. На такава опасност се излага онзи, който се опитва да мъдрува и да изследва простата вяра на народа на Израел“ (Деа 2:4, клон 19).
„Ето, на Адам му беше заповядано да не яде от Дървото за познаване на доброто и злото. Това означава да не потапя себе си в свободата на избора, да не става едно с телесността и разумността, където се намира изборът. Той трябваше винаги да мисли само за духовното. Всички негови чувства трябваше да бъдат само чувства на душата, но не и телесни. Тогава той не би имал никакъв избор. Но той не направи така“ (Сидур на Агра).
Виж още и в книгата „Маген ве-цина“ от Агри Хавер, там той също много говори за недопустимостта на заниманията с философия. Същото е и в „Диврей софрим“ на раби Цадок а-Коен.
До сега цитирахме думите на нашите учители по тази тема.
[1] Расаг, рабейну Бахие, Рамбан и „Баал а-Икарим“, както ще приведем по-нататък от техните думи.
[2] Тук, очевидно, в оригинала на книгата се е промъкнала грешка — смесване на два различни цитата от Расаг. Тук завършва първият цитат. По-нататък започва друг, за това, че макар основите на вярата да са ни дадени чрез пророците, на нас пак чрез пророците ни е заповядано да изследваме основите на вярата.
[3] Бележка на преводача.
[4] Със своите разсъждения (Ибн Езра).
[5] От учителите (Ибн Езра).
[6] От тези думи на пророка излиза, че човек има избор как да приеме Основите на вярата — осланяйки се на своите разсъждения, на учителите или на традицията; във всеки случай така е обяснил това Ибн Езра и така е учил този стих Расаг.
[7] Вид „проклятие“ или „отлъчване“ от обществото.
[8] Магьосничество и пр.
[9] Тоест, много повърхностен.
[10] Тоест, Агра напълно е отричал всякаква връзка на „духовната философия“ с Тората и вярата.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com