Вярата в Тора като проявление на волята на Всевишния прави човека достоен за живот в Бъдещия свят, където постигането на истината става абсолютно. Авраам стана глава на народа Израил благодарение на своята твърда вяра, превръщайки се в основа на трайното битие.
Вярата – съвършенство на единението със Създателя
Вече обяснихме по-горе, че същността на вярата е твърдата вярност към истината. Тази вярност води до единение със Създателя. „Защото вярващият отдава себе си на Всевишния, уповава се на Него и не се отклонява от Всевишния в никаква посока. Защото в това е същността на вярата – да бъдеш напълно единен с Всевишния. Затова чрез вярата се постига единение с Всевишния“ (Маарал, „Натив Емуна“, 2).
Защото в това е същността на вярата – да бъдеш напълно единен с Всевишния. Затова чрез вярата се постига единение с Всевишния.
Единение, чиято цел е вечното единение – животът в Бъдещия свят. „Защото вярващият във Всевишния е единен с Него и това достига до безкрайността“ (пак там).
И така Маарал обяснява думите на Гемарата: „На всеки, който отговаря „Амен“ с цялата си сила, му се отварят вратите на Ган Еден“ (Шабат 119а). Той обяснява: „Отварянето се отнася до нещо, което е затворено и запечатано. А тук затвореността произтича от това, че нематериалното е „затворено“ за материалното. Но когато човек отговаря „Амен“, той се свързва с онзи, който вярва във Всевишния. А това е самата същност на вярата, защото никой не е достоен за подобно единство освен вярващият. И когато човек вярва в Него, той става напълно единен с Него. Затова е достоен да му бъдат отворени вратите на Ган Еден, защото човекът, в когото има вяра във Всевишния, е достоен за Ган Еден“ („Натив Емуна“ 1).
Именно оттук ще започнем обяснението на тази тема:
„Нематериалното е „затворено“ за материалното“
Човекът е ограничен в своето постижение. И как може той да стане единен със Създателя, с Безкрайния, благословен да е Той!? Дори ако пожелае да Го постигне в максимална степен чрез човешката мъдрост, той няма да може да „намери“ Б-г. А как е възможно единение без познание?
Освен това виждаме, че най-великите философи, които са проявили дързостта на разума да „вярват само в осезаемото, да изучават осезаемите науки и да отричат духовното“, не са успели да достигнат истински човешки успех. Защото той се състои в единението с Всевишния, а те, напротив, само са се отдалечили от Него.
Това съвършенство е невъзможно да бъде постигнато без вяра в Основите, защото „нематериалното е „затворено“ за материалното“.
„Вярата във Всевишния и в Неговата Тора води човека към вечен успех и към единение на неговата душа с духовното. И това се потвърждава от дългия опит, че никога нито един философ и нито един изследовател не е достигнал нивото на пророчеството – единение на Божествения дух с човешкия разум, както намираме това при носителите на Тора, чийто разум е станал единен със Създателя толкова здраво, че е променил самата им природа“ („Основи“, 1:21).
Вярата е единственият начин да се пробие границата на материята. Вярващият се освобождава от гордостта на своето „аз“ – от вярата в способностите на човешкия разум. В тази истинска вяра, че човек е ограничен в своето постижение, човешкият разум не служи като пречка за постигането на Създателя. Напротив, в тази вяра разумът е „слава на Всевишния“, средство за единение между човека и Всевишния.
С тази вяра човек е способен чрез разума си да постигне онова, което му се разкрива отвъд границите на човешкото възприятие – разкриването на волята на Всевишния, тоест Тора. И така той се удостоява с единение с Безкрайния, благословен да е Той – с живот в Бъдещия свят.
„И вече пророк Йешаяу е споменал, че цялата Тора е основана на вярата. Той казва: „Всевишни, Б-же мой! Ще Те възвеличая, ще възхвалявам Името Ти, защото Ти извърши чудо, древни замисли, истинна вяра“ (Йешаяу 25:1). Той споменава „древните замисли“, а това е Тора, защото тя произлиза от скрит източник – най-далечния и най-близкия. И пояснява, че тя е основана на „истинна вяра““ (Рабейну Бахие, „Кад а-Кемах“, „Емуна“).
„Цялата Тора е основана на вярата, идваща от скрития източник“ – върху простото битие на Всевишния, Който е „най-далечният“; но чрез вярата, с която човек е единен с Него, Той става „най-близкият“.
И разбери това добре, и го положи в сърцето си, защото то е изключително възвишено.
Чрез това единение с Тора – волята на Всевишния – посредством силата на вярата, човек се удостоява с вечно единение.
Вярата води човека към вечно единение – към Бъдещия свят
„Защото вярата е причина за успеха и също така е причина за вечния живот, както казва Хавакук (2): „Праведникът чрез своята вяра ще живее“. Той няма предвид тук телесния живот, защото в него праведникът не живее повече от злодея, а намеква за вечния живот. Това е животът на душата, с който живеят праведниците, и те се уповават на Всевишния, че ще достигнат този живот“ (Основи, там).
И това е удивително. Защото в Бъдещия свят няма нищо друго освен постигане на волята на Всевишния: „Наслаждават се на сиянието на Божественото присъствие“. И както казва за това Рамбам: „Познават и постигат от истинността на Всевишния онова, което не могат да познаят в тъмното и низко тяло“ (Закони за разкаянието 8:2).
Ето защо е казано: „Отива човек в дома на своя вечен свят“ (Коелет 12:5), и в пълно съответствие с това, което е изградил за себе си тук, такъв ще бъде и неговият свят там. Но как човек, ограничен в своето постижение, ще се удостои да постигне нещо извън своите граници? Нещо повече, онези, които не са достигнали съвършеното стъпало на „мъдрец на Тора“, постигнал всички нейни закони, как ще се удостоят с дял в свят, чиято същност е постигането на разкритията на Тора, далеч отвъд нейното разкриване в този свят?
Отговорът е: чрез силата на вярата. Чрез вярата в това, което е отвъд пределите на постижимото, чрез вярата в тринадесетте Основи. Именно тя дава на човека възможност да заслужи единение с вечността.
Това е удивително и възвишено. Дори обикновеният човек, който изобщо не се е удостоил с дълбоки постижения в Тора, но вярва, че Тора е от Небесата, ще се удостои да бъде в свят, чиято същност е постигането на висшите разкрития на Тора.
От тази гледна точка задължението да се вярва в тринадесетте Основи не е утежнение за човека, а огромно облекчение. Защото само благодарение на това човек може да се удостои с вечно единение със Създателя – само чрез вярата.
Дори ако не постигне дълбочината на Основите на вярата, а просто вярва според преданието на своите бащи, той също ще се удостои с Бъдещия свят, както ще обясним по-нататък в раздела за тринадесетте Основи на вярата.
Разбира се, че и в онзи свят наградата е в определено съответствие с дълбочината на постижението. Но самото условие човек да се удостои с Бъдещия свят е вярата.
„Вечен живот… и те се уповават на Всевишния, че ще достигнат този живот“
„Казано е в Талмуда (Сота 48б): „Раби Елиезер каза: Какво означава написаното: „Кой презира деня на малките начала?“ (Зехария 4:10). Какво причинява това, че трапезата на праведниците в Бъдещия свят е непълна? – Малкото в тях, а именно това, че не са вярвали напълно на Всевишния“.
И трябва да знаеш и да разбереш, че основата на вярата във Всевишния е убеждението, че всичко е в Неговата власт. Затова, когато настъпи времето Той, благословен да е, да даде добро, ще даде на човека според това, доколко човекът е вярвал в Него.
Но когато човек не вярва в Него, той сякаш умалява Неговата сила и възможности. Поради това, когато настъпи времето Всевишният да разкрие Своята сила и възможности, този човек ще може да ги възприеме само според мярката на своята вяра. И разбери това.“ (Маарал, Натив а-Емуна 2).
И както е казано в Талмуда (Санедрин 90а): „Учили са: който отрича възкресението на мъртвите, няма да има дял във възкресението на мъртвите.“
Вярата във въздаянието е една от Основите на вярата и е условие за получаване на награда. Както вече обяснихме, единственият начин човек да достигне единение с Безкрайния е чрез вярата.
В това е силата на вярата: вярващият е здраво свързан с Източника на живота и именно в тази връзка е неговото вечно съществуване, защото той е единен с истинското и безкрайно Битие.
Но съществуването на онзи, който не вярва или свързва своята вяра и упование с други обекти – временни, случайни и променливи – също е временно и нетрайно.
„Благодарение на тази вяра той е достоен да наследи този свят и Бъдещия свят. Защото ако самият той е твърд във вярата си, тогава и неговото съществуване е устойчиво и той е достоен за съществуване както в този свят, така и в бъдещия. Но онзи, чиято вяра е слаба, не е достоен за трайно съществуване нито в този свят, нито в бъдещия.“ (Маарал, Гвурот а-Шем 7).
Вярата, както обяснихме, е основата за изпълнението на цялата Тора и всички заповеди. Вярата е фундаментът на устойчивото съществуване на народа Израил.
Авраам, бащата на всички вярващи, чрез силата на своята вяра се удостоил да стане основател на народ, който чрез вярата е единен със Създателя. И трайността на тяхното съществуване е гарантирана както в този свят, така и в Бъдещия.
„Обяснението е следното. Началото на Авраам беше изпитанието на неговата вяра, когато беше хвърлен в огнената пещ. Ако е твърд във вярата си, „ще построим върху него сребърен дворец“ (Песен на песните). Този сребърен дворец е сградата на света, изградена върху Авраам.
Понеже беше твърд във вярата си, той беше достоен да стане основа и начало за построяването на този здрав сребърен дворец. Защото начало може да бъде само онова, чието собствено съществуване е устойчиво. Затова, благодарение на тази вяра, Авраам се удостои да наследи този свят и Бъдещия свят.“ (пак там).
Струва си човек да съхрани в сърцето си това възвишено знание – за силата на вярата на Израил.
Автор – Рав Еуд Авицедек (Раковский)
Източник – toldot.com