Лаг Баомер е напълно особен ден, рязко отличаващ се от останалите дни на периода на броенето на омера. Лаг – тоест буквите „ламед“ и „гимел“ – е обозначение на числото „33″. Лаг Баомер е тридесет и третият ден от омера, 18 ияр. Преданието гласи, че в този ден е спряла епидемията, отнела живота на учениците на раби Акива.
Поради тази причина Лаг Баомер носи известен оттенък на празничност: в този ден е позволено подстригването и бръсненето, могат да се организират сватби и да се веселят, а в молитвите за този ден не се чете „Таханун“.
Сефардските евреи обаче смятат, че в Лаг Баомер тази ужасна епидемия все пак е отнела още известен брой жертви и затова не се подстригват до началото на следващия ден, 34-ия ден от омера.
А при ашкеназките евреи е прието да се смята, че Лаг Баомер е бил само кратка почивка, дадена от тази епидемия, след което тя се възобновила с нова сила, продължавайки да отнема живота на учениците на раби Акива чак до Рош Ходеш на месец Сиван. Затова ашкеназките евреи и след Лаг Баомер продължават да спазват траур – до първи Сиван.
Лаг Баомер е също годишнина от смъртта на един от гигантите на духа на нашия народ, таная раби Шимон бар Йохай (Рашби)[3], който бил ученик на раби Акива. Смъртта била кулминацията на целия му живот, най-висшето възкачване, и затова Лаг Баомер се нарича също „Гилула де-Рашби“ („ден на тържеството на Рашби“) и се отбелязва с веселие, песни и танци – както и с молитви, отправени към Всевишния, молитви за това заслугите на този праведник да помогнат на целия народ Израилев.
Нощта, с която започва Лаг Баомер, е нощ на огньовете. Главният огън се запалва на покрива на сградата, издигната над гробницата на раби Шимон бар Йохай в местността Мейрон, в Горна Галилея. Основната причина годишнината от смъртта на раби Шимон бар Йохай да се отбелязва в такава форма е преданието, което приписва именно на него авторството на книгата „Зоар“. Разкривайки най-дълбокото съдържание на Тора, тази книга с ярка светлина осветява мъдростта на Тора, която според думите на цар Шломо самата е източник на светлина: „Мицва е светилник, а Тора – светлина“. А чрез устата на пророк Ирмеягу Сам Всевишният казва: „Защото такива са Моите думи – те са като огън!“
Прието е в този ден да се довеждат в Мейрон деца, навършили три години – възраст, когато на децата за първи път се подстригва косата. И тук, на гробницата на раби Шимон бар Йохай, се извършва церемонията „Халаке“ – на детето се подстригва косата, като се оставят кичури коса на слепоочията („пеот“).
Кабалистите обясняват защо точно в деня на смъртта се веселят толкова – нали според здравия разум в този ден би трябвало да се скърби. Не напразно съществува мнение, че 7 адар, денят на смъртта на Моше-рабейну, бил ден на скръб! Но работата е там, че Моше-рабейну плакал в деня на своята кончина, а раби Шимон бар Йохай се веселял. Според „Зоар“ в този ден той дал последния си урок на учениците и им разкрил такива дълбини, които не бил засягал през целия си живот. Той обяснил: „Аз сам свидетелствам за себе си, че през всички дни на живота си жадувах да видя този ден!“
Друга причина се крие в това, че изобщо денят на смъртта на велик човек се отбелязва не със скръб, а с веселие. В нашите източници са запазени сведения, че и денят на смъртта на Адам, първия човек на земята, се отбелязвал като празник.
Съществува обичай, според който в Лаг Баомер децата излизат в полетата и горите, въоръжени с лъкове и стрели. Това не е само почит към воините на Бар-Кохба. В този обичай се крие по-дълбок смисъл: дъгата (на иврит „кешет“ – дума, която означава също „лък“) е знак на свидетелство за клетвата на Всевишния, за Неговото обещание никога повече да не наводнява земята с потоп.
[1] Раби Шимон бар Йохай (Рашби) – известен танай от четвъртото поколение, един от най-изтъкнатите ученици на раби Акива. Живял през II век от н.е. За да се спаси от смъртната присъда, произнесена му от римляните, той 13 години се криел заедно със сина си Елазар в пещера. Раби Шимон бар Йохай притежавал свръхестествени способности и затова не е изненадващо, че се смята за автор на „Зоар“, основната книга на Кабала.
Автор – Равин Исроел Меир Лау
Източник – toldot.com