Изучаването на Тора „заради самата нея“ (лишма) издига човека над законите на природата, като го поставя под пряката и свръхестествена опека на Твореца.
Затова човекът, който приема върху себе си игото на святата Тора заради самата нея, в истина, както обяснихме по-горе смисъла на понятието „заради нея“, той надхвърля всички дела на този свят. Над него Светият, благословен да е Той, осъществява особена опека, стояща над естествените сили и влиянието на зодиака. Защото той е прилепен към Тора и към Самия Свети, благословен да е Той, образно казано. И се освещава с висшата святост на святата Тора, която стои несравнимо над всички светове, и тя дава жизненост и съхранение на всички творения и на всички естествени сили. Получава се така, че този, който се занимава с нея, дава живот и съхранение на всички творения и застава над всички тях. Невъзможно е опеката над него от страна на Благословения да се осъществява посредством естествените сили.
И за това са казали нашите мъдреци (Псахим 50б): „Писано е: ‘До небесата е Твоята благодат’ (Теилим 108:5) и е писано: ‘Над небесата е Твоята благодат’. Как така? Но едното е за онези, които се занимават с Тора не заради нея самата, а другото е за онези, които я изучават заради нея самата.“
Тоест, този, който се занимава с Тора не заради нея самата, макар и без съмнение той също да е угоден на Благословения (дори намерението му да е насочено в някаква друга посока, стига да не е за нараняване на друг човек, да не бъде!), още повече ако няма никакво странично намерение, а просто така са го приучили от детинство. Защото от такова изучаване той ще достигне до нивото на изучаване на Тора заради самата нея, както е известно от думите на мъдреците. Но въпреки това, докато все още не се е осветил и не се е възвисил до степента, в която опеката на Благословения над всичките му дела да бъде над естествените сили, за него е казано само: „До небесата“, тоест до естествените сили, установени в небесата, но не и по-високо от тях.
Но за този, който се занимава с нея заради нея самата, е казано: „Над небесата“, тоест цялата опека на Благословения над този човек се осъществява изключително над онова, което посочват естествените сили.
И за това е писано в Рая Мехемна (Пинхас, 216б): „Дойди и виж, всички творения в света, преди Тора да бъде дарена на Израил, зависеха от зодиака… но след като Тора беше дарена на Израил, Всевишният ги извади изпод властта на звездите и планетите… и затова всеки, който се занимава с Тора, се освобождава от принудата на звездите и планетите, стига само да учи Тора, за да изпълнява нейните заповеди. А ако не, то той е подобен на този, който не се занимава с Тора, и принудата на звездите и планетите не се отдалечава от него.“
И напротив, естествените сили са в неговата власт, и както той им повели, и накъдето поиска, натам ги скланя. И страхът от него лежи върху всички тях, както е писано в главата „Достойнствата на Тора“: „И му дава царство и власт“. Защото венецът на неговия Б-г, светлината на Тора, свети и блести на главата му, и сякаш той е покрит с крилата на Шхина. Както е писано в книгата Зоар (глава Цав, 35а): „Започна раби Елиезер да говори и каза така: ‘И ще положа словата Си в устата ти и ще те покрия със сянката на ръката Си…’ (Йешая 51:16). Така сме учили: всеки човек, който се труди над словата на Тора, Светият, благословен да е Той, го осенява, и Шхина разперва над него крилата си, и за това е казано: ‘И ще положа словата Си в устата ти и ще те покрия със сянката на ръката Си…’“
И в предисловието към книгата Зоар (11а) и със същата формулировка в глава Ваетханан (260а): „Дойди и виж колко крепка е силата на Тора и колко много тя превъзхожда всичко. Защото всеки, който се труди над Тора, не се бои нито от висшите, нито от нисшите, и не се бои от бедствени произшествия в света, защото той е едно с Дървото на Живота и яде от него всеки ден, защото Тора учи човека на праведен път, дава му съвет.“
И в глава Бешалах (46а): „Раби Ицхак започна да говори…: колко любима е Тора на Светия, благословен да е Той. Защото всеки, който се труди над Тора, е възлюбен горе, възлюбен е долу, и Светият, благословен да е Той, се вслушва в речите му, не го оставя в този свят и не го оставя в Идния свят“, виж там.
И в глава Мецора (52б): „И когато той се труди в служение на своя Господ, уморява себе си с Тора, много пазители са готови за него, за да го охраняват, и Шхина пребивава над него, и всички възгласяват за него, казвайки: ‘Въздайте почит на образа на Царя’. Охраняван е той в този свят и в Идния свят, блажен е неговият дял.“[1]
[1] Приведено изцяло по-нататък, в гл. 23.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com