Тора е радостта на Синай. Изучаването увенчава Твореца, озарява световете и носи на земята велика благословия
Също така световете и всички творения пребивават в особена радост и светят със сиянието на висшата светлина, слизаща към тях от мястото на висшия корен на Тора. Както е казано за това в главата, разказваща за достойнствата на Тора: „Радващ Вседържителя, радващ творенията“, и така казва самата Тора: „И аз бях радост всеки ден“ (Мишлей 8:30).
И в книгата Зоар (глава Ваякел, 217:1): „Започна да говори и каза така: ‘Тогава заговориха (нидберу) боящите се от Господа’ (Малахи 3:16)… Трябваше просто да се каже ‘говориха’ (дибру), защо тогава е казано ‘заговориха’ (нидберу)? Но работата е там, че свише заговориха всички тези свети колесници и всички свети войнства, защото тези свети слова се издигат нагоре, а някои от висшите същества ги вземат по-бързо и ги възнасят пред Светия Цар, и се увенчават с няколко венеца от онези висши светлини, и всички започваха да говорят пред Висшия Цар. Кой е виждал подобна радост? Кой е виждал подобна слава, която се въздига във всички небеса пред Светия Цар? А Светият Цар ги гледа и се увенчава с тях, и те се издигат на главата Му и стават венци, после се спускат и лягат на гърдите Му в недрата на Неговата сила, а оттам се издигат на главата Му. И за това е казала Тора: ‘И аз бях (ваехйе) радост всеки ден’. Не е писано ‘бях’ (хаити), а ‘пребивавам’ (ваехйе), тоест по всяко време и във всеки час, когато тези висши речи се издигат пред Него.“
И във всеки момент, когато човек се занимава и се прилепва към Тора както подобава, тези слова стават радост, както по време на тяхното даряване на Синай. Както е писано в книгата Зоар (началото на глава Хукат): „Започна раби Ицхак: ‘Ето учението’… дойди и виж: словата на Тора са свети, висши и сладостни, както е писано: ‘По-желани от злато…’ (Теилим 19:11). Този, който се труди с усърдие в Тора, сякаш стои всеки ден при планината Синай и получава Тора. За това се казва: ‘В този ден ти стана народ’ (Дварим 27:9).“
И в глава Ахарей мот (69а): „Защото сме учили, че всеки, който внимава в словата на Тора, е блажен в този свят и сякаш е получил Тора на Синай. И дори от всеки човек трябва да се внимава в словата на Тора, и който прекланя ухото си, за да ги приеме, въздава с това слава на Светия Цар и въздава слава на Тора, а за такъв е казано: ‘В този ден ти стана народ’…“
И причината за това е, че както в часа на свещеното Откровение те са се прилепили, образно казано, към речта на Благословения, така и сега, буквално във всеки момент, когато човек се занимава и размишлява над Тора, той чрез нея е прилепен към речта на Благословения буквално. Защото всичко това е речта от устата на Благословения към Моше на Синай, дори и онова, което малкият ученик пита своя учител, както говорихме по-горе (гл. 6). И също така сега, когато човек се занимава с нея, с всяко слово, това слово, образно казано, се изсича в огнен пламък от устата на Благословения, както писахме там[1].
И се смята, че той сякаш в този момент получава това слово на Синай от устата на Този, чието име е благословено. Затова нашите мъдреци неведнъж са казвали: „И бяха тези слова радост, както при даряването им на Синай“.
И тогава се спуска и се привлича дарът на светлината и благословията от източника на висшия корен на Тора във всички светове, също и земята се осветява от нейната слава, получава благословия и носи много блага и дар на благословение в света.
И в сборника Тана де-бей Елияу (раздел Елияу Раба, гл. 18) се казва: „Тъй като човек изучава Тора, с това той носи благо в света и може да проси милост и да се моли на Светия, благословен да е Той, и Творецът ще разхлаби небесната завеса и ще даде дъжд в света…“
И още е казано там: „Всеки път, когато Израил се занимава с Тора и изпълнява волята на своя небесен Отец, самият Светият, благословен да е Той, се обръща към него с благословия. Както е казано: ‘Истина от земята ще поникне и правда от небесата ще се види’ (Теилим 85:12), а ‘виждането’ (хашкафа) е само за добро, защото е казано: ‘Погледни… и благослови Твоя народ’ (Дварим 26:15).“
[1] Вж. по-горе Порта първа, гл. 17, от думите „и това е, за което са казали“.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com