Всеки човек търси своя смисъл. Въпросите – кой съм аз и за какво съм създаден? – никого не оставят на мира. Безсмислието е по-страшно от глада и несгодите.
Страх от загуба на смисъл. В модела на атеистите смисълът на живота се измисля. Какъв може да бъде смисълът в един случаен свят, когато всичко се ограничава до стремежа за оцеляване и размножаване! Ако „няма Създател“, то всеки смисъл, освен биологичният, е изкуствен, но съвсем без смисъл не може. (Строго погледнато, биологичният смисъл също е изкуствен. Нима някой е казал, че трябва да оцелеем? Какъв е смисълът на такова самодостатъчно оцеляване, ако всички материални процеси рано или късно приключват? Дори слънцето някога ще угасне заедно с всички звезди. Но „ако звездите се запалват, значи това е нужно на някого“? Пита се – на кого и защо?)
Всеки човек търси своя смисъл. Въпросите – кой съм аз и за какво съм създаден? – никого не оставят на мира. Да се живее в пустота е невъзможно, скучно, противно. Безсмислието е по-страшно от глада и несгодите. Поне така смятат онези, които не са се принизили до изключително животинско възприемане на света. И ето, когато човек започне изкуствено да конструира смисъл и цели, заради които си струва да се живее, той забелязва това и вижда в такава изкуственост някаква уловка, несериозност, игра. Но той иска истински смисъл! Не е чудно, че всичко завършва с разочарование, песимизъм и депресия.
В света, който е създаден от Всевишния, такава болест не съществува. Сътворението е имало цел. В него всичко е взаимносвързано, на всичко е отредена своя неповторима роля – така че никой не може да подмени със себе си уникалността на другия.
Автор Равин Ефим Свирски
Източник – toldot.com