Колкото по-гъста е мъглата на неизвестността – толкова повече възможности се роят в нея.
Страх от неизвестното. Вече казахме по-горе, че неизвестността и неопределеността плашат човека. В тях се крие заплаха. Човек се опасява, че когато мъглата на неизвестността се разсее, от нея ще се появят някакви сили, които ще го заплашват вече в действителност, а той няма да успее да се подготви, за да им даде отпор. Но неизвестността предизвиква не само страх. По-точно, предизвиква страх не у всички и невинаги. Хората обичат борбата, харесва им да изпитват силите си. Борбата доставя удоволствие с това, че победата в нея свидетелства за твоята сила. Вярно, съществува риск от поражение, за страха от него говорихме малко по-горе. Но ох! и ах! – тази сладка дума победа!
Неизвестността е майка на възможностите. Ако на човека всичко му е известно, той започва да умира от скука. Колкото по-гъста е мъглата на неизвестността – толкова повече възможности се роят в нея. На всички са познати такива приятни моменти като радостта от познанието в науката или учението, радостта на разузнавача, набавил нужната информация, радостта на следователя, разплел сложно престъпление.
С неизвестността може да се справим във всеки модел, ако своевременно и умело човек бъде преориентиран към други, по-полезни емоции. Но в модела на атеистите страхът от неизвестното не може да бъде „превключен“ към нищо друго, ако той е свързан с усещане от мирогледен характер, например, неизвестността пред лицето на смъртта или неизвестността преди важни събития, когато те могат да доведат до срива на целия житейски ред…
Автор Равин Ефим Свирски
Източник – toldot.com