Онзи, който знае, че съществува Творец, не трябва постоянно да се бои да изпусне от ръце контрола върху ситуацията. Има кой да контролира света.
Страх от загуба на контрол (над ситуацията или над себе си). Всичко, което можем да кажем за природата на този страх в модела, предполагащ отсъствието на Създател на света, е само това, че да се контролира който и да е процес е трудно, необичайно трудно — тъй като всичко е случайно и, по определение, неподконтролно. Може да се стараеш „да държиш ръка на пулса“ на събитията и дори временно да преуспееш в това занимание, но в резултат ситуацията само ще се влоши, тъй като именно онзи, който управлява, е подвластен на страха да загуби това управление. Рано или късно всеки човек — дори при наличието у него на сила, способности, авторитет и харизма — губи контрол над другите хора, над себе си, над здравето си, над живота си и дори над онова, което остава след смъртта му: няма продължители, всичко е забравено или извратено — други резултати няма.
Каквото и да предполага човек, каквито и планове да гради, резултатът ще се окаже печален, защото, както е отбелязал един литературен герой: „Анушка вече е разляла олиото“ — което предвещавало близката смърт на писателя Берлиоз, независимо от неговите моментни планове за бъдещето.
Но не така стоят нещата в модела „Творецът съществува“. Той не само съществува, но и всичко се намира под Негов контрол. Никоя ситуация не може да се развива хаотично. Всичко върви така, както трябва да върви. Трябва само да успееш да проявиш своята способност за взимане на свободно решение.
Разбира се, и в този модел не всеки е свободен от страха от загуба на съзнателно участие в ситуацията (така преформулирахме страха от загуба на контрол). Ако Всевишният е безразличен към мен — или, с други думи, ако Той не ме обича — то какво ме интересува дали Той контролира събитията, или не? Та нали Той не е моят по-голям брат, който няма да позволи да ме обидят! Откъде да знам какво Му е наум? Накратко, в модела „Творецът съществува, но Той не ме обича“ страхът да погинеш заради собствената си слабост все още е толкова значим, че продължава да формира в мен определени комплекси, водещи до неврози.
Затова моделът „Творецът съществува“ трябва да се допълни с една много важна теза: Той ме обича и винаги прави всичко, което е за мое добро.
Тезата за Неговата любов към всичко, което е сътворено от Него, може да се каже, е крайъгълна. На нея се крепи целият юдаизъм. От нея произтичат изключително важни следствия. И да се докаже тя — като теорема — е възможно, изхождайки от аксиомата за съществуването и единствеността на Твореца.
Сред психологическите аспекти на човешкото битие в света, създаден от Твореца, Който обича Своите създания, ще отбележим две обстоятелства. Първото: аз знам, че Той се отнася към мен с любов, но също така знам, че трябва да Го помоля да прояви тази любов към мен.
Как да разбираме това? Ще приведем пример от живота на нюйоркски милионер, който изпратил любимия си син да учи в Париж. При това той му определил определена редовна сума, която обаче синът можел да получи само след телефонно обаждане до татко. Секретарят попитал бащата: нима не е по-удобно да се даде разпореждане на парижкия клон на банката, така че там автоматично да превеждат на сина всичко, което му се полага? А още по-удобно е да се даде веднага цялата годишна сума и да не се кара всички да се занимават с превод на пари. Синът е напълно самостоятелен, не може да не му се вярва — най-малкото защото след няколко години бащата сам ще започне постепенно да го въвежда в бизнеса. На това милионерът отговорил: прав си, така на всички щеше да им е по-лесно. Но не и на мен! Първо, той едва ли щеше да разговаря често с мен по телефона. И второ, аз трябва да го науча да бъде партньор, умеещ да работи в постоянен контакт… Всевишният ни обича и „иска“ ние да се обръщаме към него със своите молби.
Второто обстоятелство. Създателят не ни дава нищо, което в крайна сметка може да ни доведе до отдалечаване от Твореца. С други думи, Той не бърза да изпълни онова, което може да ни навреди (или, най-малкото, не е нужно). Ето схемата на работа на подобен механизъм: да допуснем, че човек изпитва някаква нужда; докато той не моли за това Всевишния, нуждата няма да бъде удовлетворена, но дори и ако той помоли Твореца и Той чуе молбата — дори в такъв случай молбата може да остане неизпълнена, ако в нея няма никаква полза за молителя… Човек, който моли Създателя за помощ, трябва да бъде честен пред самия себе си. Той трябва да си дава сметка — доверява ли се на Създателя, готов ли е да получи помощ именно от Създателя и т.н. От друга страна, обръщайки се към Твореца с молба, трябва да си готов за всякакъв отговор.На практика това правило се проявява в това, че сме склонни да възприемаме много събития от живота си като трагедии, големи или малки, без винаги да разбираме последствие от коя наша постъпка са те. Съгласно „атеистичния модел“, хората, живеещи в съгласие с този модел, са склонни да обясняват много събития от живота си със случайност, лош късмет и други причини, които се намират не в тях, а някъде отвън, докато чисто еврейският подход би бил да се запиташ: какво мога да извлека от това, на какво да се науча? Подобни въпроси може (и трябва) да си задаваш и в случаите, когато не си молил за това, което ти се е случило.
Ясно е, че получаването на някои блага понякога налага определени задължения на човека. Ние често инстинктивно чувстваме, че ще можем да получим нещо, само ако правилно използваме полученото. Между другото, трябва да умеем правилно да реагираме на действията на Онзи, Който ни дава всичко това.
Автор Равин Ефим Свирски
Източник – toldot.com