Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Забраната да се причинява болка и да се нанасят удари на други хора се отнася не само за обикновения човек, но и за съдиите. Дори ако някой е заслужил наказание, трябва да се провери дали може да го издържи, без да навреди на здравето си. В Тора („Дварим“, 25:3) е казано: „(До) четиридесет удара ще нанесе, не повече (не прибавяй повече).“ Оттук се извежда забраната, отнасяща се до този, който нанася удар на ближния си [Кетубот 33а]. (Онзи, на когото е възложено да изпълни телесно наказание, няма право да нанесе дори един допълнителен удар, защото така нарушава заповедта. А онзи, на когото не е възложено да налага телесно наказание, няма право изобщо да удря.) (Раши)
„А ако прибави към това излишен удар, тогава брат ти ще бъде унизен пред очите ти.“
Той ще бъде унижен – преди това е наречен „виновен, нечестив“, но след като е понесъл телесното наказание, той е наречен твой брат. (Раши)
„Пред очите ти.“
Оттук виждаме, че дори ако наказаният е злодей, след като е получил наказанието си, той все още остава „твой брат“ и е забранено да се добавя дори един допълнителен удар. Тора ни предупреждава, че не трябва да удряме грешника повече, отколкото е необходимо.
Още повече, онзи, който удря обикновен евреин, който не е бил осъден на бой от съда, нарушава забрана от Тора.
2.Тора забранява не само да причиняваме болка на другите, но и на самите себе си. А що се отнася до другите – няма значение дали пред теб стои мъж или жена, малко дете, глух човек или луд. Не само онзи, който е причинил болка, но дори и този, който просто е ударил друг евреин, е нарушил забрана от Тора.
Дори ако човек случайно удари ближния си, той трябва да плати за лечението му и да поиска прошка. Но тук не става въпрос само за молба за прошка – трябва да се направи всичко възможно, за да се утеши пострадалият и да не остане обида в сърцето му.
Има мнение, че ако за всички е очевидно, че сблъсъкът е станал напълно случайно (и няма кого да обвиняваме за невнимание), тогава няма задължение да се иска прошка.
3.Тази забрана се отнася както за мъже, така и за жени. Тя не е ограничена нито от място, нито от време. Родителите са задължени да възпитават децата си да я спазват.
30 септември — 30 март
4.Забранено е да се вдига ръка срещу човек, дори ако няма намерение да бъде ударен наистина. Мъдреците казват, че такъв човек също се счита за злодей и свидетелствата му не се приемат в еврейски съд.
4.По времето на Храма, когато Санхедринът е действал, човек, който удря родителите си, е бил осъждан на смърт. Ако ударел някой друг, дори и без да доведе до кръв или телесна повреда, му се присъждали удари с камшик. Освен това, Тора задължава този, който е нанесъл физическа или морална вреда, да заплати за щетите, пропуснатата полза от работа и лечението.
5.Още в древни времена мъдреците налагали херем (отлъчване) на човек, който ударил ближния си. Затова, докато не приеме решението на бейдин (еврейския съд) относно наказанието си, той не можел да се моли с останалите в минян (молитвена общност от 10 мъже).
Веднъж при рав Йехезкел Абрамски влязъл един човек и го заварил да лежи на леглото си, облян в сълзи. Гостът се разтревожил и го попитал какво се е случило. Раби Абрамски отговорил: „Когато пътувах от града към дома си, видях през прозореца на автобуса двама евреи, които се биеха и крещяха. Това толкова ме потресе, че не мога да се успокоя.“
7.Ако човек види, че някой преследва друг с намерение да го убие (или изнасилвач преследва жена), той е длъжен да направи всичко възможно, за да го спре, дори ако се наложи да го рани. Ако няма друг начин да го спре, разрешено е да се цели с намерение да го елиминира.
8.Ако по време на раждане животът на майката е в опасност и лекарите са категорични, че това е пряко свързано с плода, тогава детето също се разглежда като „преследвач“ и се предприемат всички необходими мерки, за да бъде спасена майката.9.
9.Въпреки че Тора като цяло забранява обръщането към нееврейски съд, в определени случаи, когато става дума за опасност или проява на жестокост, е позволено да се потърси помощ от полицията и местните власти.
1 октомври – 31 март
10.Разрешено да се отвърне с удар с цел самозащита. Мнението на мъдреците се разминава относно действията, извършени в порив на гняв. Според някои мнения, Тора забранява да се удря друг човек, ако опасността вече е отминала.
11.Гореспоменатият закон не се отнася до родителите. Ако родителите бият сина си, дори публично и срамят го, той няма право да им отвръща с удари или да им крещи.
12.Разрешено е да се използва сила, за да се изгони човек, който е влязъл в частна собственост без разрешение. Въпреки това е забранено да му се причинява болка без основателна причина, например, ако той веднага се съгласи да напусне територията.
13.Ако има основателни подозрения, че някой от слугите краде вещи (или възнамерява да краде), е позволено да бъде изгонен преди изтичането на договорения срок. Ако той откаже да напусне, също е разрешено да се използва сила.
14.В някои ситуации човек има право да действа сам, без да се обръща към бейдин (еврейския съд). Този закон важи в случаите, когато дори малко забавяне би довело до необратима загуба на имущество. Крадецът или разбойникът може да избяга, и тогава никой няма да може да помогне. Въпреки това, дори и в тези случаи, употребата на сила е позволена само за връщане на собствените вещи и не повече от това.
15.В някои случаи, когато няма друг изход, е позволено да се използва сила, за да се помогне на друг човек да се откаже от престъпни действия и систематичното нарушаване на забраните на Тора. Ако баща или учител накаже дете с възпитателна цел, това вече не се счита за нарушение, а напротив – за изпълнение на заповедта за възпитание.
Въпреки това, трябва да се помни, че не винаги родителите или учителите правилно преценяват ситуацията. В такива случаи тяхната строгост и методите им за наказание се смятат за престъпление. Много съвременни духовни лидери и мъдреци смятат, че в наше време децата трябва да се възпитават с повече гъвкавост и мекота, като се избягва излишният страх и строгост.
Рав Шломо Залман Ойербах споделил с учениците си един епизод от своето детство.
Учителят забелязал, че двама ученици, които седели на най-отдалечената маса, не са съсредоточени в урока и не проявяват никакво внимание. Те сякаш изобщо не присъствали в класната стая. След като ги наблюдавал известно време, учителят забелязал, че на пода лежат пешки, с които те играели с крака. Подът бил нареден по такъв начин, че до тяхната маса можело да се очертае игрално поле.
Учителят внезапно спрял урока и седнал на стола, пребледнял като вар. Децата се изплашили. Те замлъкнали и със страх наблюдавали учителя, опитвайки се да отгатнат как ще реагира.
След няколко минути учителят станал и излязъл от класната стая. Когато се върнал, продължил урока, сякаш нищо не се е случило. А по време на почивката помолил двамата „играчи“ да останат в клас. Те, изненадани от странното му поведение, били готови за най-лошото.
Учителят се обърнал към тях: „Първоначално исках да ви наложа строго наказание, за да ви накарам да се замислите, но се страхувах да не ви накажа в гнева си по-сурово, отколкото заслужавате. Кажете ми сами – какво наказание избирате?“
Момчетата се разплакали и казали, че са съгласни на шамар. Учителят направил жест, сякаш наистина ще го направи, и бавно започнал да говори: „Ето, готов съм да изпълня заповедта…“
След това леко ги потупал по румените бузи и ги пуснал да си вървят. Този лек шамар бил по-скоро като мило докосване, но именно той оставил дълбок отпечатък в душите на децата за дълго време…
2 октомври – 1 април
16. Не бива да се наказва дете в момент, когато сте раздразнени или изпълнени с гняв. В такива случаи наказанието винаги ще бъде по-строго и може да причини непоправима вреда.
17. Когато бащата накаже своя възрастен син, може да се случи още нещо неприятно – синът може да не издържи и да извика на баща си или дори да го удари. Затова мъдреците предупреждават, че такова поведение е нарушение на заповедта „Не поставяй препятствие пред слепия“ (Вайикра 19:14).
Дори с малки деца трябва да се говори спокойно, да се отправят упреци по начин, който прониква в сърцето им, и да се отнасяме към тях с уважение. В миналото за побой над малки деца човек можел дори да бъде отлъчен от общността.
Освен това на родителя не му е позволено да изисква прекалено много уважение към себе си, за да не доведе детето до нарушаване на заповедта за почит към родителите. Нужно е да се опитваме да прощаваме и да не обръщаме внимание на дребните прояви на неуважение.
18. Учителят няма право да използва за наказание тояга или пръчка – разрешено му е да наказва ученика само с малък тънък ремък. Забранено е също така да се удрят ученици в периода между 17 Тамуз и 9 Ав.
19. Когато има нужда да се накаже ученик или дете, трябва да се спазват всички правила, които се прилагат и в законите за лашон а-ра (злословие):
а) Наказанието не трябва да бъде средство за разчистване на лични сметки (отмъщение) или проява на омраза.
б) Трябва да има достоверна информация за поведението на детето и причините за него.
в) Не бива да има друг начин да се повлияе на детето.
г) Не трябва да се увеличава строгостта на наказанието без особена причина.
3 октомври — 2 април
20.Ако ударите човек по негова молба, вие също нарушавате забраната. Въпреки това, когато пострадалият открито заявява, че другата страна няма да носи никаква отговорност, тогава, макар че самият акт на удар е във всички случаи забранен, законът освобождава от материална отговорност за това действие.
21.Ако човек причинява болка на друг с цел да го излекува, забраната не се нарушава. Например, когато извършва кръвопускане, намества изкълчване или дори прави операция. Причината за това разрешение е, че Тора забранява само онези действия спрямо другите, които човек не би искал да бъдат извършени спрямо самия него. А в този случай всеки би желал да бъде излекуван.
Ако обаче става дума за родители (т.е. син причинява болка на родителите си), може да възникнат усложнения, тъй като Тора постановява строго наказание за онзи, който нанася телесни увреждания на своите родители (вж. Глава 28).
22.Маарам от Ротенбург[3] е казвал, че мъж, който удря жена си, се счита за по-сериозен нарушител от онзи, който е ударил друг човек. А ако подобни действия се повтарят периодично, бейдинът трябва да предприеме всички възможни мерки за предотвратяване на такива ситуации. Ако съпругът, въпреки всичко, не променя отношението си към жена си, според някои мнения той трябва да се разведе с нея. Защото сред евреите никога не е било прието да се отнасят жестоко към съпругите си.
23.Забранено е да се бие не само нормален човек, но дори и луд или невменяем. Това е допустимо само в случай, че той застрашава околните или самия себе си.
1] Херем – отлъчване от общността.
[2] Тези три седмици са най-тежките в нашия календар. Те се считат за неблагоприятни и дори опасни за евреите, затова в този период трябва да се проявява особена предпазливост. В Талмуда се разказва за тежки бедствия, сполетели еврейския народ през това време.
[3] Един от великите законоучители на Средновековието, духовен водач на евреите в Германия и част от плеядата известни тълкуватели на Талмуда, наричани Тосафот. Известен е с това, че забранил на еврейската общност да плаща откуп за себе си, за да не насърчава околните народи да отвличат мъдреци и да изискват за тях суми, многократно надвишаващи обичайната цена на откупа.
Източник – toldot.com