Всяко разкритие в творението съответства на нивото на човека. В дните на идването на Машиаха духовното ниво на народа ще достигне своя максимум.
Избавление чрез Неговото велико Име
„В онзи ден Господ ще бъде един и Името Му – едно.“
„И Господ вървеше пред тях през деня.“ Нашите мъдреци вече поясниха, че навсякъде, където е написано „И Господ“ (וי-ה-ו-ה), се подразбират Творецът и Неговият Висш съд. Светият, благословен да е Той, ги водеше денем, а Неговият Висш съд – нощем. Така в този стих от Тора се посочва, че Всевишният, пребивавайки в облака, вървеше пред тях денем в облачен стълб, а нощем Неговият Висш съд пребиваваше в огнен стълб, за да им свети, както е казано: „…В облачен стълб Ти вървиш пред тях денем, а в огнен стълб – нощем“ (Бемидбар 14:14).
И видях, че в (сборника мидраши) „Шмот Раба“ се предават следните думи на Всевишния: „В миналото Аз и Моят Висш съд вървяхме пред тях, както е казано: И Господ вървеше пред тях денем… и нощем. Но в бъдеще само Аз Сам ще вървя пред тях, както е казано: „…Пред вас ще върви Господ (Авая), и Богът на Израел (Елокей Исраел) ще ви събира“ (Йешая 52:12). Тайната на този мидраш е свързана с това, което вече споменах: при излизането от Египет Светият, благословен да е Той, беше с тях през деня, а Неговият Висш съд – през нощта. Но в бъдеще Мярката на Неговия Висш съд напълно ще се преобрази в Мярката на Неговото Милосърдие, и ще ги води единствено Мярката, изразена чрез Неговото особено Име Господ (Авая). Тогава „Богът на Израел“ също ще ги пази, и „нощта ще свети като ден, а тъмнината – като светлина“, и всичко ще се осъществява само чрез Мярката на Неговото Милосърдие.“ (Рамбан, Шмот 13:21)
Вече говорихме за имената, които са корени на разкриването на волята на Твореца в принципите на висшето управление. Името Йуд-hЕй-Вав-hЕй е източник на всички останали имена, защото всички те произлизат от него. В онзи ден Името Му ще бъде едно – то ще се чете така, както се пише, и в това се състои разкриването на управлението без прикриване от законите на природата.
Тук навлизаме в тема, която нашите учители са разкрили само на малка част, защото тя засяга дълбините на тайните на висшето управление.
Снемане на облеклата
„В глава Хелек (Санхедрин 99а) се казва: „Защото денят на отмъщение е в сърцето Ми“ (Исая 63:4): какво означава „денят на отмъщение е в сърцето Ми“? Рави Йоханан казва: на сърцето Си Аз открих, но на органите Си не разкрих. Рави Шимон бен Лакиш казва: на сърцето Си Аз открих, но на ангелите-служители не разкрих.“ Разбери тези слова – какво велико значение се отдава тук на края на времената, защото се казва, че той зависи изключително от истинността на Господа, в съответствие с величието на нивото на края. И това, което се казва тук: „На сърцето Си разкрих“, означава, че избавлението не е свързано с епитетите, с които се нарича Творецът, защото Творецът е наричан в съответствие със Своите качества. Но същността на избавлението не е свързана с качествата на Твореца, чрез които Той се описва, а избавлението произтича от Неговата истинска същност. Защото, съгласно нивото и истинността на избавлението, то не се свързва с тези епитети, чрез които е описан Всевишният“ (Маарал, „Нецах Исраел“, гл. 45).
Всички тези епитети са свързани с облеклата на управлението, които са корените на небесните покровители, князете на народите, на които е поверено управлението на естествените порядки на тези народи. Това е коренът на управлението на този свят – управление чрез природата, започвайки от шестте дни на творението. Коренът му е в името „Елоким“, което изисква наличието на обвивка – прикриване. Но в бъдеще управлението ще произлиза от Неговото възвишено Име, без каквито и да е облекла, които пречат на познанието на Твореца. Тези разкрития обаче са свързани само с народа на Израел. Останалите народи (онези, които ще останат) ще бъдат удостоени да видят само външната им страна. Защото в това се състои тяхната същност – те имат отношение единствено към външната страна на действителността, към корените на природата. Такова е значението на останалите имена и епитети.
„Цялата ни вяра има отношение към името Йуд-hЕй-Вав-hЕй, което е собственото име на Твореца. То не указва действие, а само това, че Той пребивава винаги и че източникът на Неговото битие е Той Самият. Не така стоят нещата при езичниците: те са способни да постигнат само останалите имена, които произлизат от Неговите действия, и затова не могат да се прилепят към Бога“ (Виленски Гаон, „Евен Шлема“, глава 9). Размисли върху всичко това, както подобава.
И затова те имат власт само докато властва природата, но не и в деня, когато ще бъде разкрито Неговото Велико Име:
„В края на времената Той ще посети воинството на висшите на небесата, ще отнеме властта на висшите и ще унищожи структурата на слугите, а след това ще се обърне към царете земни на земята“ (Рамбан, коментар на Ваикра 18:25).
Рави Йосеф Гикатила подробно разглежда това: „Всичките седемдесет князе са прилепени към свещените имена, които не могат да бъдат изтрити, освен имената Ехйе, Йуд-hЕй-Вав-hЕй и Йа. В тези три те нямат дял, както ще ти разкажа. Но всичките седемдесет князе здраво се държат за другите свещени имена и епитети, като свещените имена Ел и Елоким. Как обаче би било възможно, когато Всевишният свали всички облекла и прозвища, тези седемдесет князе да изчезнат? Това е невъзможно, защото седемдесетте князе изпълняват необходима функция в общата структура и могат да отдадат велика слава на Господа.“
Ще отворя очите ти за тази запечатана тайна. Знай, че в бъдеще, когато Всевишният се яви, за да избави Израел и да прегърне общността на Израел в обятията Си, Той ще свали всички Свои облекла и всички Свои прозвища, и тогава ще приеме общността на Израел. И когато това се случи, и те станат едно същество, тогава Всевишният отново ще се облече във всички Свои облекла и всички Свои епитети — заедно със Себе Си и общността на Израел, и те ще бъдат едно отвътре, като ще бъде невъзможно да се разделят един от друг. Всички облекла и епитети ще ги покриват отвън, като слуги, които служат на господарите си (Шаарей Ора, Шаар 5).
Съобразно с нашето скромно ниво сме удостоени да разберем, че онези вътрешни разкрития, които ще се случат в бъдеще, ще бъдат достъпни единствено за Израел — тоест за онези, които са се прилепили към великото Негово Име във времето, когато единството на Твореца е било скрито под облеклата на природата. Народите на света, които са се намирали под властта на князете на природата, поради това че не са издигнали вярата си до степен да се прилепят изцяло към Единния Бог, ще останат извън тези вътрешни разкрития. Поразително е познанието за това колко велика е любовта на Твореца към Неговия избран народ и за онази висота на нивото на Израел, която ще се разкрие в бъдеще. Ще продължим да обясняваме тази тема.
Издигане на нивото на човека, съпътстващо издигането на творението
Всяко разкритие в творението е съобразено с нивото на човека, и това е очевидно. Нашите учители ни разкриха колко висока ще бъде степента на Израел в дните на идването на Месията и в тяхната кулминация — възкресението на мъртвите.
„Но трябва да се каже още за онзи, който служи на Бога в святост, с повече детайли. Това е подобно на корена на душата, тоест душата на душата, за която се говори в Зоар. Това, което се нарича Хая (жива душа). Първият Адам достигна това ниво, както и нивото Ехида, включено в него. Това е тайната на „древния човек“ (Адам Кадмаа). Така се обяснява на този, който разбира тайното, в книгата Ец Хаим („Дървото на живота“, в края на Шаар а-мохин), че първият Адам е удостоен с истинските нива на душата Хая и Ехида в техните основни обители.
…И в това се крие основният смисъл на думите на нашите мъдреци, които учат за стиха: „Да произведе земята жива душа“: „Дори душата на първия Адам, дори душата на Машиаха“. Защото този аспект е тайната на общността на Израел — висшата земя на живота… И затова първият Адам е бил готов да живее вечно — защото мъдростта дава живот на този, който я притежава. И затова тя се нарича Хая (жива душа). Това е смисълът на „да произведе земята жива душа“. И когато той съгрешил, това ниво го напуснало.
Оттогава никой човек в света не е удостоен с това ниво… И ние се надяваме да го придобием след възкресението на мъртвите, когато духът от висините ще бъде излят върху нас.
И в това е коренът на мисълта на всеки човек. Защото мисълта възниква в момента на прилепване на мисловната способност към определена идея. Това е аспектът на душата (Нешама), както е казано: „и душата на Вседържителя ще им даде разум“ (Йов 32:8). И тогава мисълта става достъпна за онзи човек, който я мисли, но коренът, източникът на мисловната способност, остава напълно в тайна и прикритие, и човекът няма възможност да постигне източника на нейния произход. Така е и с корена на душата му — скрит аспект. Това е аспектът на съединението на буквите в думата. Това е коренът на душата на буквите, тяхната духовна сила във висшия корен. Истинската същност на реда на тяхното съединение във висшия корен остава непостижима за нас днес. Но след възкресението ще видим тайната на съединението на буквите в техния корен на святостта. Това е казано в книгата Зоар, глава Беаалотха 152а… А в бъдещия свят всички ние ще видим душата на душата на Тора:
И такъв е аспектът на корена на душите на целия народ на Израел като цяло: сфирата „Малхут“ от света „Ацилут“. Затова той се нарича „Община на Израел“ (Кнесет Исраел) (Нефеш а-Хаим, Шаар 2, глава 17).
Пределът на този растеж ще бъде в момента на възкресението, но началото на тази възвишена идея ще бъде положено в дните на Машиаха, както се обяснява там:
„В това е смисълът на казаното: „Иди и извикай в ушите на Йерусалим… помня Аз теб… как вървеше след Мен през пустинята…“. Писанието обозначава целия народ на Израел с името Йерусалим. Защото там се събираше целият Израел, когато те извършваха поклонение, за да застанат пред лицето на Всевишния на празника. И там целият Израел получаваше даровете на Тора и заповедите, и благоговението пред Всевишния — всеки съобразно корена на мястото на своята душа в Общината на Израел. И затова този аспект се нарича Висш Йерусалим — мястото на общата любов.
В това е смисълът на идеята за Шхина, за която се говори навсякъде. Простото значение на думата „Шхина“ е място на постоянно пребиваване. Така казват мъдреците (Берешит Раба, глава 4, Мидраш Танхума, глава Бехукотай): „От деня, когато Творецът създаде света, пожела Той да има жилище в нисшите светове“. И основното Му жилище беше в Йерусалим — там беше разкриването на Неговата святост без обличане в дрехи. За това казаха мъдреците (Шабат 145б): „Там, където живея, Ме срещат по име, а на друго място — чрез дрехите Ми“. Дори простите слова на нашите мъдреци се нуждаят от дълбоко изучаване.“
В това се изпълняват думите на завета, за които говори Рамбан. В това е пълнотата на присъствието на Шхина в нисшите светове, пълнотата на разкриването на Единството.
Разкриването без покривалото на дрехите на естеството, това е тайната на свалянето на дрехите, премахването на епитетите, защото за Неговото постигане вече няма да е необходим езикът на притчите и епитетите. Степента на постигане в корена на разкриването на мъдростта на творението: тайната на съединението на буквите, подобно на това, което се намира в идеята на човека, дрехите на Ехида ще бъдат свалени заедно с другите дрехи на душата, и те ще достигнат своя корен — Ехида (Единната душа) ще постигне Твоето Единство.“
Трябва да се размишлява над тези възвишени слова, които възвръщат душата на всеки, който притежава душа.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com