Преди да бъде изграден Храмът, Бог изпраща страдания, за да очисти тези грехове, извършени по грешка, за да могат те да станат чисти за живота в бъдещия свят.
Страдания без грях
„Рав Ами каза: Няма смърт без прегрешение и няма страдания без грях. Няма смърт без прегрешение, както е написано: „Душата, която съгрешава, ще умре, синът няма да понесе греха на бащата, нито бащата греха на сина, праведността на праведника ще бъде за него, а злодейството на злодея ще бъде за него…“ Няма страдания без грях, както е написано: „И ще накажа техните престъпления с жезъл, и техните грехове с бич…“ Попитаха го: а какво да кажем за това, което е казано: „Четирима умряха заради изкушението на змията, а ето ги: Бенямин, синът на Яков, Амрам, бащата на Мойсей, Ишай, бащата на Давид, и Калев, синът на Давид…“ Излиза, че има смърт без прегрешение и страдания без грях!“ Опроверган е Рав Ами, опроверган е!“ (Шабат 55а).
В този фундаментален откъс, свързан с основите на вярата, откриваме спор между нашите мъдреци, а коментаторите също не са единодушни дали този откъс отхвърля позицията на Рав Ами както относно страданията, така и относно смъртта.
Спорът между учителите ни
„И макар в думите му: „Няма страдания без грях“, той да не е бил опроверган…“ (Тосафот там). От тези думи следва, че неговото мнение за крайния извод на Гемара е, че съществуват страдания без грях, въпреки че не е приведено ясно доказателство за това. Също така твърди и Рашба в коментара си на това място, позовавайки се на думите на Рав Ая Гаон. Така пишат и Тосафот (Брахот 46б) от името на автора на „Алахот Гдолот“, че крайният извод на Гемара (в трактата Шабат, който цитирахме по-горе), е, че има страдания без грях.
Така пише и Раши, коментирайки Гемара в трактата Брахот, и дори посочва причината за това: „Ако човек види, че е подложен на страдания, нека внимателно прегледа своите дела, както е казано: „Нека разгледаме пътищата си и да се върнем към Господа“. Прегледа и не намери нищо, нека го отдаде на пропуск в изучаването на Тора, както е казано: „Блажен е човекът, когото Господ е наранил и е научил на Своята Тора“. Ако го отдаде на това, но не откри и този грях, то е абсолютно ясно, че това са страдания на любовта. Както е казано: „Защото когото Господ обича, него и наставлява“. Рава каза от името на Рав Схора от името на Рав Уна: всеки, който е угоден на Всевишния, е подложен на страдания, както е казано: „И Господ пожела да го удари болезнено“ — „Страданията на любовта — Всевишният го измъчва в този свят без никакъв грях, за да умножи наградата му в бъдещия свят повече, отколкото са заслугите му, и Господ пожела да го удари болезнено — онзи, когото Всевишният пожелае, на него нанася болезнени страдания“ (Раши на това място). Същото мнение споделя и Рав Саадия Гаон, както и Маарал в своя коментар към трактата Авот.
Мнението на Рамбам обаче е различно: „Ние вярваме, че всичко, което се случва с хората, става според справедливия съд, и Бог — защото в Него няма неправда — няма да накаже никого, освен този, който заслужава и е достоен за наказание. Това е, което е казано в Тора на нашия учител Моше, че всичко се случва по справедлив съд. И това е мнението на огромна част от нашите мъдреци, у които намираме ясни думи: „Няма смърт без грях, и няма страдания без престъпление“, и също така казаха: „С мярката, с която човек мери, с нея му се отмерва“, — и такива са думите на Мишна. И на всяко място те говорят за това, че справедливият съд трябва да се отнася към качествата на Твореца, тоест че Той въздава на служещите Му за всичко, което те вършат в чистота и истина — и макар да не са получили такава заповед чрез пророк, и че Той въздава за всяко зло деяние — и макар да не е имало забрана от пророк — ако това е нещо, което разумът ни кара да отхвърлим — тоест, забрана за измама и грабеж. Така казаха мъдреците: „Светият, благословен да е Той, не задържа наградата на никого от създадените“, а също така: „Всеки, който казва, че Светият, благословен да е Той, не обръща внимание на престъпленията, ще му откажат вътрешностите. Но Той дълго търпи, а после си взема своето“ (Море Невухим, 3:17).
Това мнение на мъдреците, което Раши привежда, обяснявайки причината за страданията без грях, Рамбам отрича: „В думите на мъдреците има едно добавяне, за което нищо не е написано в Тора, а именно изразът на някои от тях: „Страданията на любовта“ — тоест според това мнение, човек може да бъде поразен без да има предшестващо престъпление, само за да се увеличи наградата му. Такова мнение споделят и последователите на сектата мутазилити. Но няма стих в Тора, който да предполага такова нещо“ (там).
Същото мнение има и Рамбан, който след дълги думи и доказателства заключава: „И така, разбрахме, че страданията са само за изкупление.“
Смисълът на понятието „страдания на любовта“ според това мнение
На пръв поглед е трудно да се разбере, според мнението, че няма страдания без грях, какво представляват „страданията на любовта“. Рамбан обяснява: „Защо тогава се наричат „страдания на любовта“? Всъщност тези страдания, за които говорихме, са наказание за малкото престъпления, които човек е извършил. Например, когато става дума за наказание за извършено по погрешка или по невнимание. Така: човек е изял нещо по погрешка и за това се нарича грешник, защото така го нарича Тора на всяко място. В какво се състои неговият грях? В това, че не е бил достатъчно внимателен и не се е страхувал почтително от словата на Вседържителя, за да не яде или извършва нищо, без първо да провери с пълно внимание дали това е нещо позволено и достойно за него, в съответствие с Божиите заповеди. В този смисъл трябва да се разбира отговорността за греха, извършен по погрешка, във всяка част от Тора. Освен това всяко забранено нещо омърсява душата и я прави нечиста, както е написано: „и ще се оскверните с тях“, така че дори онзи, който съгреши по погрешка, също се нарича грешник. Въпреки това, човек, който съгреши по погрешка, не заслужава наказание за своя грях в ада и преизподнята, но се нуждае от очистване от греха си, за да се очисти и да пребъдва в святост, за да стане достоен за съвършенството, което му се полага за делата му в бъдещия свят. Затова Бог се смили над Своя народ и праведниците му и им даде жертви, за да изкупят греховете, извършени по погрешка.
А когато няма Храм, Той им изпраща страдания, за да очисти тези грехове, извършени по погрешка, за да станат чисти за живота в бъдещия век, така както жертвите са израз на любов и милост към Израил, приближавайки ги под крилата на Шхина, както е казано: „постоянната жертва за поколенията ви, при входа на шатъра на събранието пред Господа, където Аз ще пребъдвам с вас, и там ще пребъдвам със синовете на Израил, и ще се освети той в славата Ми, и ще пребъдвам сред синовете на Израил, и ще бъда техен Бог, и ще узнаят, че Аз съм Господ, техният Бог, който ги изведе от земята на Египет, за да пребъдвам сред тях“. Така и тези страдания са любов и милост за човека. Но във всеки случай, дори тези страдания идват за изкупление и очистване от грях“ (Шаар а-Гмул).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com