Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
В Талмуда е написано, че всички хора, които идват да навестят болен, в известен смисъл допринасят за неговото бързо оздравяване. С всеки нов посетител (ако е връстник на болния) може да си отиде 1/60 от болестта.
1.Една от важните заповеди на Тора е да се навестяват болните, без никаква връзка с тяхното положение в обществото или материалното им състояние. Целта не е само да се посети болният и да се подкрепи психологически, но и да му се помогне с всичко необходимо. Нужно е да се провери дали има достатъчно храна, дали отоплението в стаята работи. Във всяка еврейска общност трябва да се следи доколко хората са информирани за случващото се и да се установи определен ред за посещения.
На практика има няколко причини, поради които се навестяват болните:
а) да им се донесе всичко необходимо; б) да бъдат успокоени и зарадвани; в) да се помолят за тях; г) в Талмуда е написано, че всички хора, които идват да навестят болен, в известен смисъл допринасят за неговото бързо оздравяване. С всеки нов посетител (ако е връстник на болния) може да си отиде 1/60 от болестта.
Затова е нужно да се навестяват дори болни, за които постоянно се полагат грижи, например тези, които се намират в болница.
Йом Кипур в бейт-мидраша на рав Шалом от Белц. Всички се събрали за утринната молитва, но канторът все още не бил пристигнал. Той се забавил, защото помагал на един тежко болен гост в неговата странноприемница – приготвял му горещ чай и храна. Когато канторът влязъл в синагогата, всички вече били прочели „Песукей де-зимра“ (първата част на утринната молитва). Той заел своето място и, виждайки в молитвеника думата „Мелех“ (Цар), цял се разтреперил. Спомнил си разговора между рав Йоханан бен Закай и римския пълководец Веспасиан. Талмудът разказва, че Веспасиан го попитал: „Ако ме наричаш цар, защо не дойде при мен по-рано?“
След молитвата рав Шалом се приближил до кантора и го попитал какво се е случило сутринта. Канторът се изплашил и започнал да се извинява, обяснявайки случилото се. „Не се оправдавай – казал рав Шалом. – Още сутринта усетих, че си бил зает с изпълнението на велика заповед. Нали е казано: „Който спасява един човек, е като да е спасил целия свят“. Знай, че твоята молитва беше приета горе и за тази си постъпка ще получиш голяма награда.“
9 декември – 8 юни
2.Близките роднини и приятелите трябва да навестят болния още в деня, в който състоянието му се влоши, а всички останали идват след три дни. Ако обаче състоянието му се влоши рязко, заповедта да бъде посетен (незабавно) важи за всички.
3.Заповедта се изпълнява всеки път, когато навестявате болния, дори и няколко пъти на ден. Важно е обаче да бъдете внимателни, за да не го безпокоите и да не му причините неудобство.
4.Ако става дума за заразно заболяване, заповедта важи само за онези, от които болният има нужда. Но и тук всичко зависи от степента на риск от заразяване. Ако има пряка опасност за живота, няма задължение да се посещава болният.
5.Не бива да се навестява свой недоброжелател, за да не остане с впечатлението, че човек се радва на неговото страдание.
6.Когато се посещава болен, много е важно да се седи до него и да се разговаря с него. Ако болният по някаква причина лежи на пода, не бива да се седи до него на стол или друго по-високо място. Мъдреците обясняват, че понеже около възглавницата на болния се намира Шехина (Божественото присъствие), човек трябва да се държи по особен начин и да не се „извисява“ над него.
7.Ако някой не може сам да отиде при болния, то в краен случай трябва да изпрати друг човек или поне да му напише или да му се обади.
Когато се разболял знаменитият Раби от Александер (автор на книгата „Исмах Исраел“), раби Авраам от Сохачов (автор на книгата „Авней Незер“) изпратил при него сина си, за да го навести. Той също така помолил сина си да каже, че изпълнява поръчение от баща си. След това посещение Раби от Александер казал: „Написано е, че сам Всевишният навестява болните, а това означава, че заповедта трябва да се изпълнява лично, а не чрез друго лице. Но, сигурно, раби Авраам вече е възрастен и твърде немощен, за да може да дойде сам при мен.“
10 декември – 9 юни
8.Болният не е длъжен да става дори пред високопоставени чиновници и държавни глави. Ако все пак стане, за да поздрави някого, не бива да му се казва: „Седни“, защото това може да бъде възприето като „Седни и продължавай да боледуваш“.
9.Позволено е да се навестяват болни и в Шабат. Но тогава вместо обичайните молитви се произнася: „Не бива да се вика (горещо да се моли) в Шабат – изцелението ще дойде скоро.“ Някои добавят: „Голяма е милостта Му, и нека им бъде покой и мир.“
10.Ако някой е навестил болен, но не се е помолил за него, според някои мнения той не е изпълнил заповедта за посещение на болни така, както изисква законът.
Когато ешивата „Мир“ се прехвърлила в Шанхай, един от учениците ѝ тежко заболял. Прегледалите го лекари заявили, че състоянието му е безнадеждно и че няма как да му помогнат. Те не вярвали, че младежът ще оцелее. Учениците разказали за това на своя духовен наставник – рав Йехезкел Левенщайн. Като чул за болестта, равът отворил трактата „Шабат“ и започнал да чете с висок глас: „Лежи човек в предсмъртен час, и деветстотин деветдесет и девет ангела-обвинители стоят над него, а само един ангел го защитава – и именно този ангел може да го спаси, както е казано („Йов“, 33): „Ако има над него един ангел от хиляда, който да каже за него добро“.
След като прочел този откъс, рав Левенщайн отворил арона кодеш със свитъците на Тора и извикал със сълзи на очи толкова силно, че всички присъстващи потръпнали: „Владетелю на света, този младеж напусна топлия родителски дом в Германия и още преди войната замина за ешивата „Мир“, за да изучава Тора. Нима сред хиляди ангели няма нито един, който да го защити?!“ След това започнал да чете псалми заедно със своите ученици. Веднага след молитвите им състоянието на младежа значително се подобрило. Постепенно той оздравял и се върнал към учението си.
11 декември – 10 юни
11.Мъдреците учили, че е по-добре да не се навестява болен рано сутрин през първите три временни часа. Сутрин болният често се чувства по-добре (и изглежда по-добре, отколкото е в действителност). Който го посети в този момент, може да си помисли, че вече няма нужда да се моли толкова усърдно за него. Също така не е добре да се навестява болен през последните три временни часа на деня, когато той вече е уморен и състоянието му значително се е влошило. Като видят болния в толкова тежко състояние, хората могат да си помислят, че за него вече няма смисъл да се молят.
Въпреки това много хора не спазват тези правила. Ако можете да навестите болния само в определен час, дори и когато той не изглежда добре, по-добре е да отидете, отколкото напълно да се откажете от изпълнението на заповедта.
12.Когато се молят в присъствието на болен, това може да стане на всеки език. Но ако се молят за него на друго място, молитвата трябва да бъде на лашон а-кодеш (светия език).
13.Когато се молят за болния, докато той е там, не е необходимо да се споменава името му. Ако обаче болният не е наблизо, трябва да се произнесе името му, като се подчертае, че той е част от всички еврейски болни.
Веднъж хора забелязали, че великият равин Алтер от Слободка стои и се моли пред дома на един от своите ученици. Те го попитали защо е избрал именно това място, след като може да се моли навсякъде. Той отговорил: „Знаем, че в този дом някой е болен. Всеки ден виждам този човек в синагогата или в ешивата, но там ми е много по-трудно да усетя колко му е тежко. Ето защо дойдох тук.“
14.Ако в семейството някой се разболее, трябва да се отиде при един от мъдреците на града и да му се разкаже за случилото се, за да се помоли за него. Съществува и традиция да се благославят всички болни в синагогата по време на четенето на свитъка на Тора (дори и в Шабат).
15.Не посещават болни, които имат проблеми с червата или очите, както и такива, чието състояние ги кара да се срамуват да приемат хора. Същото важи и за болести, които затрудняват сериозно говоренето. Но в такива случаи все пак трябва да се провери дали болният има всичко необходимо и да се помолят за него, като застанат пред стаята му.
Когато Алтер от Слободка научавал за здравословните проблеми на някого от общността, не намирал покой и постоянно се молел за този човек. Освен това изпращал хора, за да разберат от какво се нуждае болният и как може да му се помогне. Но и това не му било достатъчно. Ако ставало дума за лечение, той се опитвал да разбере кой е най-добрият лекар за случая и какви лекарства трябва да се набавят. Ако болест застигала някой от учениците в ешивата, темата не слизала от устата му и изпълвала целия дом. Често се стигало дотам, че той давал от собствените си средства за лечение, дори когато за издръжката на ешивата почти не оставали пари.
Ако виждал, че някой от учениците полага усилия да помага на болен другар, той изключително много ценял това, забравял всичките му провинения и го защитавал при различни конфликти. И обратното – ако някой показвал безразличие към страданието на другите, строго му напомнял, че човек, който изучава Тора, трябва да бъде чувствителен и да не намира покой, когато около него има страдащи хора.
***
В град Бриск живял един евреин, който особено много държал на заповедта за посещение на болни. Единственият проблем бил, че оставал при тях твърде дълго. Когато рав Хаим Соловейчик, равинът на Бриск, чул за този добродетелен човек, повикал го при себе си и му казал: „Мъдреците ни учат, че когато посещаваме болен, ние „отнемаме“ 1/60 от болестта му. А сега нека изчислим колко свободно време трябва да има болният, за да могат 60 души да го посетят за един ден. Та нали, както и всеки здрав човек, той има нужда да спи, да яде, да се мие и да си почива… Оказва се, че за всяка среща остава съвсем малко време.“
12 декември — 11 юни
16.Не съобщават на болен за смъртта на негов близък, докато не се възстанови. Дори ако сам научи за това, при него не се извършва крия (разкъсване на дрехите в знак на траур) и не се оплаква покойникът, защото тези неща могат силно да повлияят на състоянието му и да му навредят.
17.Ако болестта продължава дълго, посещават болния, за да му помогнат да си припомни кой му дължи пари и на кого той сам дължи, за да могат при евентуално влошаване на състоянието му да се уредят тези въпроси. Но това трябва да се прави много внимателно, за да не се изплаши.
18.Когато състоянието на болния силно се влоши и има основания да се смята, че му остава малко време, той трябва да каже видуй (изповед). Този, който изповядва греховете си, получава дял в бъдещия свят. Не бива това да се прави в присъствието на деца и жени, за да не предизвика плач или страх, което би могло да ускори кончината. Също така му напомнят, че трябва да поиска прошка от онези, които е обидил или на които е навредил. Смъртта сама по себе си не може да бъде изкупление без прошка.
Освен това му препоръчват да даде цдака (пожертвование за благотворителност), а ако не е спазвал заповедите, се счита за голяма мицва да му се помогне да се разкае и да се върне към вярата в Твореца.
19. Ако тежко болният не може да каже видуй на глас, му казват да го направи мислено. Той трябва да изрече следното: „Боже Всемогъщи, Боже на моите предци, в Твоите ръце е животът ми и Ти можеш да ме излекуваш. Изпрати ми пълно изцеление, но ако умра, нека самата ми смърт изкупи греховете ми. Ти определи за мен място в Ган-Еден, за да продължа да живея и в бъдещия свят, сред праведниците.“
[1] Райската градина, където пребивават душите на праведниците.
Източник – toldot.com