Тора говори за епизода с изпращането на разузнавачи в Ерец Израел два пъти: в книгата Бемидбар – в хода на събитията – и в последната книга на Петокнижието – Деварим, където Моше си спомня целия път, изминат от хората, преди да влязат в Ерец Израел.
Как е започнало всичко е описано в главата „Деварим“ на едноименната книга (1:22, 23) в името на Моше: „И всички вие дойдохте при мен и казахте: „Нека изпратим мъже пред нас, за да огледат земята за нас и да ни кажат за пътя, по който трябва да отидем, и за градовете, в които трябва да влезем.“ И тези думи ми се харесаха и взех от вас дванадесет мъже, по един човек от всяко племе.“ Моисей изпрати разузнавачи по молба на народа, самият той не смяташе това действие за необходимо. Водачът обаче се надяваше, че разузнавачите, след като се върнат, ще разкажат колко красива е страната, която са видели, и това ще повдигне духа на народа.
В главата „Шлах“ този епизод е описан по следния начин:
И Моисей ги изпрати да съгледат Ханаанската земя и им каза: „Изкачете се тук на юг и се качете на планината. И огледайте земята, разберете каква е тя и какви хора са, силни ли са или слаби, малко ли са или много. И каква земя живеят, добра ли е или лоша, и в какви градове живеят, живеят ли в лагери или в крепости. И каква е земята, плодородна ли е или мършава, има ли дървета в нея или не. Бъдете смели и вземете от плодовете на земята…“ (13:17-20).
Разузнавачите пътували през Ханаанската земя четиридесет дни и когато се върнали, хвърлили народа в голямо объркване:
„Дойдохме в земята, в която ни изпрати, и тя наистина тече с мляко и мед, и ето плодът ѝ. Но народът, който живее в земята, е могъщ и там има укрепени градове, много големи, и видяхме там децата на исполините“ (13:27, 28).
Разказът на разузнавачите уплашил евреите, а гигантският грозд, който донесли, накарал хората да повярват, че жителите на тези земи също са огромни и непобедими. Родителите взели малките си на ръце, приближили се до Моисей и казали на децата: „Вижте, деца, заради този човек ще станете роби на други народи.“ Поведението на евреите предизвикало силния гняв на Всевишния, защото това бил вече десетият грях, започвайки с направата на златния телец. Тората ни напомня накратко:
И Господ чу гласа ти, думите ти, и се разгневи, и се закле, казвайки: „Никой от тези хора, от това зло поколение, няма да види добрата земя, за която се клех да дам на бащите ви… Но малките ви деца, за които казахте, че ще станат плячка… ще влязат там и ще им я дам, и те ще я наследят“ (глава „Деварим“ от едноименната книга, 1:34, 35, 39).
Бог забави влизането на евреите в страната с четиридесет години, така че хората от това поколение да умрат в пустинята. Това беше тежко наказание. Но Всемогъщият направи така, че те да умрат на възраст не по-млада от шестдесет години. Тези, които бяха на двадесет години по това време, умираха след четиридесет години, тези, които бяха на четиридесет, умираха след двадесет и така нататък.
Денят на завръщането на разузнавачите е ден на плач
Разузнавачите се върнаха и съобщиха за впечатленията си на осмия ден от месец ав, „и народът плака онази нощ“ (14:1) – нощта на деветия ден от месец ав. В Талмуда се казва:
Рабба каза от името на раби Йоханан: „Беше нощта преди деветия ав и Всемогъщият им каза: „Защото плакахте напразно в тази нощ, ще накарам бъдещите ви поколения да плачат всяка година в тази нощ (т.е. ако съгрешите и заслужавате наказание, то ще бъде изпълнено в този ден. – бел. от Р. Ицхак Зилбер)“ (Талмуд, Таанит, 29).
Девети ав в историята
На деветия ав в 3338 година от сътворението на света (около 422 г. пр.н.е.), осемстотин осемдесет и девет години след събитията, описани в тази глава, вавилонците, след като превзели Ерец Израел, разрушили и изгорили Първия Йерусалимски храм. Жителите на страната били прогонени в изгнание във Вавилония. Вавилонското изгнание продължило седемдесет години, докато персийският цар Кореш (Кир) превзел Вавилония. и позволи на евреите да се завърнат в страната си.
На деветия Ав (вероятно 135 г. Н.е.) пада последната крепост на бунтовниците и Бар Кохба е убит. Според римския историк Дио Касий, петстотин осемдесет хиляди евреи загиват в битките, петдесет укрепени града и деветстотин осемдесет и пет селища са разрушени; почти цяла Юдея е превърната в пустиня.
На деветия Ав (няколко години след поражението на Бар Кохба, по-точна информация няма) римляните изорават Храмовия хълм. Думите се сбъдват: „Заради теб Сион ще бъде изоран като нива, а Йерусалим ще се превърне в руина, а Храмовият хълм в горист хълм“ (Михей 3:12). Нашествениците забраняват на евреите да живеят в Йерусалим. Всеки, който нарушава забраната, е изправен пред смъртно наказание.
На деветия Ав – 18 юли 1290 г. според нееврейския календар – евреите са изгонени от Англия.
На следващия ден след 9-ти ав, 1306 г., евреите са изгонени от Франция и не им е позволено да вземат нищо със себе си.
На 9-ти ав 1492 г., император Фердинанд изгонва евреите от Испания (денят на изгонването е отлаган няколко пъти, докато окончателно не е решен на 9-ти ав). Повече от 300 000 евреи напускат страната. Много от тях са извършили греха да бъдат кръстени, но тайно са се придържали към еврейската вяра и са се надявали да намерят начин да напуснат Испания. Инквизицията ги е следила отблизо и е изгаряла на клада онези, които са били хванати да спазват еврейския закон. Нито Англия, нито Франция, нито Германия са приемали евреите. Те са нямали друг избор, освен да отидат в Турция и Италия.
На 9-ти ав, 26 юли 1555 г., евреите от Рим са преселени в първото гето в историята.
На 9-ти ав – 1 август 1914 г. – с началото на Първата световна война, в Русия е обявена мобилизация. Войната разруши установения начин на живот на еврейските общности в Литва, Латвия, Полша, Беларус, Украйна и Австро-Унгария. Трудно е да се изчисли колко евреи бяха убити и измъчвани, колко синагоги и йешиви бяха унищожени, колко свитъци с Тората и свещени книги бяха унищожени.
Последицата от световната война беше революция в Русия. Започна гражданска война. Бандите на Петлюра, Махно, Деникин, Колчак и всякакви военни части от онова време унищожиха около 300 000 евреи. Болшевиките дойдоха на власт в Русия, „социализмът“ победи, а нацизмът нарасна в Германия като реакция на поражението във войната. И това проправи пътя за Втората световна война.
На 9-ти Ав 1941 г. започна концентрацията на полски евреи в гета.
Постът на 9-ти Ав е един от постите, свързани с исторически събития. Какво означава това?
Сред дните за пост в еврейския календар има такива, когато постим заради бедите, случили се преди стотици и хиляди години. Целта на такъв пост е да извлечем поуки от историята, да си припомним, че греховете на нашите предци са причинили нещастия на нашите потомци, да се покаем и да се опитаме да не повтаряме грешките на нашите бащи. Тората казва: „И те изповядват греховете си и греховете на бащите си в предателството си, когато Ме предадоха и тръгнаха срещу Мен“ (Вайикра, 26:40).
Талмудът (Йома, 9) казва: „Защо беше разрушен Първият храм? Заради три гряха: идолопоклонство, разврат и кръвопролитие. Но защо беше разрушен Вторият храм, по време на който те са изучавали Тората, изпълнявали заповедите и са си помагали? Заради вражда.“
Едните смятат, че е необходимо незабавно да се разбунтуват срещу римляните, другите смятат, че още не е време: хората не са готови за бунт и това може да завърши с изгонване от страната – и всеки гледа на другия като на враг.
Пророк Захария предсказва (8:19), че когато дойде Месията, всички дни на тези пости ще станат празници: „Така казва Господ на Силите: „Постът на четвъртия месец – седемнадесети Тамуз, и постът на… деветия Ав, и постът на… третия Тишрей, и постът на десетия Тевет ще бъдат за дома на Юда радост, веселие и празници…“
От Толдот