Влиянието на разкаянието (тшува) върху всички аспекти на душата, както и силата на думата „амен“ в молитвата
Ето подробно изложение на реда за поправяне и свързване на частите на душата чрез покаяние. Ако човек е нанесъл вреда на своя аспект нефеш и дори е довел до това, че всички девет сфирот от Хохма и надолу са били отсечени и изтръгнати от връзката си с нивото руах и тя е потънала в дълбините на клипот (нечистите обвивки), тогава чрез истинска устна изповед от дълбините на сърцето, с движението на устните си, което е аспектът нефеш на нивото руах, човек пробужда с гласа на своите думи висшите светове и предизвиква това, че святостта се излива допълнително от Твореца най-напред към корена на нешама, а оттам към самата нешама и руах, а руах сияе със своя велик светлинен поток, който му се дава, също и върху нивото нефеш, тъй като все пак остава някаква връзка между тях, както писахме по-горе. Тази светлина унищожава и изкоренява силите на злото и нивата на нечистотата, извежда от плен всички аспекти на нефеш и ги свързва отново, както преди, към нивото руах.
Ако човек е нанесъл вреда и е повредил аспекта руах с лоши думи или други грехове, свързани с аспекта руах (а пренебрегването на изучаването на Тора се равнява на всички тях заедно), и е укрепил противоположността — силите на нечистия дух, не дай Боже, тогава и нефеш няма да остане цяла, както преди, тъй като тя получава своята жизнена сила и светлина чрез руах, както е известно. Тогава чрез искрено съжаление в сърцето и горчиво разкаяние за величието на своя грях, както е казано: „сърцето им извика към Г-спода“ (Ейха 2:18), когато човек мисли за покаяние със силата на мисълта, която е чертог за искрите на светлината на нешама (това е Малхут Твуна), той също пробужда всичко дори до най-висшите нива, за да докара допълнителна святост и светлина върху корена на душата, а оттам върху нешама, а тя изпраща сиянието на своята светлина, която ѝ се дарява, също и върху аспекта руах, „и жертвите за Бога са дух съкрушен“ (Псалм 51:19), и така се разрушава силата на нечистия дух, който човек е укрепил със своя грях, и се пречиства неговият свят аспект руах, за да се свърже отново с аспекта нешама, както преди, а оттам, като следствие, се дават сили и на неговия нефеш да се върне към предишната си цялост.
Ако човек е съгрешил в мисълта си, като я е направил нечиста, и с това е причинил да се отдалечат от него искрите на блясъка на неговия аспект нешама, която до този момент е блестяла като свещ над главата му, тогава чрез изучаване на Тора с усилия на разума и дълбочина на разбирането, човек пробужда излъчване на допълнителна святост върху корена на душата си, а оттам върху самата душа, така че светлината ѝ да го осветява, за да разбира святата Тора с още по-голямо разбиране на нейните чисти тайни, а част от тази святост и тази светлина се спускат и върху неговия руах и нефеш, за да им върнат цялостта.
И затова казаха нашите мъдреци (Шабат 119б): „Ако човек отговори ‘Амин. Да бъде името Му велико благословено до вечни векове’ с цялата си сила, разкъсват суровата му присъда, и дори да има у него дори малко идолопоклонство — прощават му.“
Защото основният смисъл на това възхваляване е да се излее и да бъде дадено допълнително благословение и висша светлина във всеки от четирите свята: Ацилут, Брия, Йецира и Асия (*). Именно в това е значението на думите „да бъде името Му велико благословено“ — т.е. да излезе благословение и допълнителна святост от Благословения до „ле-олам“ (буквално „до света“) — това е светът Ацилут, а оттам „ле-алмей“ (буквално „до световете“) — това са двата свята Брия и Йецира, „алмая“ („векове“, буквално „светове“) — това е светът Асия, а те са коренът на четирите нива[9] в човека — коренът на нешама и нефеш-руах-нешама.
И когато човек насочи мисълта си със святост, произнасяйки това възхваляване, за да пробуди и да повлияе допълнителна святост и благословение към корена на своята душа, а оттам и към своите нешама, руах и нефеш, той по този начин унищожава всеки грях и беззаконие, които е извършил в някой от тези три аспекта, и те сякаш никога не са съществували. В това се състои цялата същност на истинското покаяние, както казахме по-горе[10], и затова му се прощават всичките му грехове.
Бележка на автора:
Това, което казват мъдреците „с цялата си сила“, има две значения: или „с цялата сила“ на отговарящия, или че Господ трябва да бъде благословен във всичките Си сили, както е казано: „А сега нека се възвеличи силата на Господа“ (Бемидбар 14:17).
Въпреки това, и двете значения вървят заедно, защото коренът на даването на святост и благословения се намира в името Юд-hЕй[12], а оттам се спуска и изпълва светът Брия — това е светът на мисълта — от изпълването[13] на буквата hЕй на това име с буквата Юд (ако се изпише пълното име на буквата hЕй така: הי). А от света Брия се изпълва светът Йецира — това е коренът на началото на речта и мисленето на сърцето — от изпълването на буквата hЕй с буквата Алеф (ако се изпише пълното име на буквата hЕй така: הא). А от света Йецира се изпълва светът Асия — това е светът на делата — от изпълването на буквата hЕй с буквата hЕй (ако се изпише пълното име на буквата hЕй така: הה)[14].
И в това е коренът на нефеш-руах-нешама в човека, които са всички сили на отговарящия и всички сили на името ЙА, тоест всички варианти на неговото изпълване, и в това е значението на думите „да бъде името Му“ — „йеей шмей“ (י ה א — три варианта на изпълване на името יה) „велико благословено…“, и виж в „Тосефет брахот“ 3а, от думите „и отговарят…“[15].
И за това същото казаха мъдреците (Авода зара 8а): „Телецът, който принесе в жертва Адам — първият човек — неговите рога бяха пред копитата му“ — тоест, с това жертвоприношение Адам възнамеряваше да изправи онова, което е развалил, да възстанови разрушеното, да приближи отдалеченото[16] и да съедини разделеното[17]. Той възнамеряваше първо да еманира светлина и святост към най-висшите си аспекти и нива, които са подобни на рогове, т.е. коренът на аспекта нешама и самата нешама, а после да продължи надолу към руах и нефеш, за да пречисти всички свои органи — от главата до петите, както е казано: „и ще бъде за това (“екев” — буквално “пета”), че ще слушате…“ — това са заповедите, които човек пренебрегва с петите си, а те са именно копитата на животинската душа[18]. И за това е казано (Вайикра Раба, гл. 2 и Коелет 7): „Кръгът на петата на Адам засенчваше слънчевия кръг…“ (*)
Бележка на автора: И за това каза цар Давид (Псалми 19): „Тората на Господа е съвършена, възвръща душата“, т.е. когато човек се занимава с Тора на Всевишния и тя е при него в съвършенство, тя връща душата на човека към нейния корен в съвършенство. И той завършва там псалма с думите: „И Твоят слуга е внимателен (в изпълнението) на тях, в пазенето им — голяма награда (“екев рав” — буквално “голяма пета”)“, и „внимателен“ (низhар) — от думата „йазhиру“ („ще блестят“)…, тоест, вследствие на това, че е изпълнявал всички заповеди, които отговарят на всички органи на Адам — първия човек — и тялото, и нефешът му станали чисти, до такава степен, че дори петите му започнали да излъчват светлина и да блестят много, както и е казано: „кръгът на петата на Адам засенчваше слънцето“ (Вайикра Раба, гл. 2)[19].
Вътрешният смисъл на думите „и Твоят слуга е внимателен … наградата е голяма“ е, че границата на възвишаването на цар Давид към най-висшия му корен се намира в „непостижимата глава[20]“ (рейша де-ло итйеда), т.е. сфира Малхут от света Адам Кадмон — коренът на душата на Адам[21] — първия човек, както е казано в Писанието (Диврей а-Ямим 17:16): „Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, че си ме издигнал до тук (“халом” — означава “царство”, Малхут). Но това е малко в очите Ти, Боже, и Ти си говорил за бъдещето на дома на Твоя слуга и си ме гледал като човек с високо достойнство, Господи Боже“… и затова Адам — първият човек — остави на цар Давид своите последни 70 години, 7-те най-долни нива на сфира Малхут от света Адам Кадмон. Той е трябвало да живее още 30 години, за да допълни своя аспект на „тримата глави“, както е казано: „Думите на мъжа, поставен високо“ (Шмуел Бет 23:1), а той също е коренът на душата на цар Мошиах[22], за когото е казано: „Ще се възвиси, ще се издигне и ще се възвеличи твърде много“ (Йешая 52), и за това учиха мъдреците (мидраш Танхума, гл. Толдот): „По-голям от Авраам, Моше и Адам (става дума за след грехопадението[23])“, а за този стих „думите на мъжа, поставен високо“ учеха, че се отнася до Мошиах, помазаника на Бога Яаков, защото тогава ще се издигне и възвеличи славата на царството на Благословения в неговия първичен корен[24].
Коментар
В предходните глави се обясняваше, че архетипът на греха е престъпление, което се наказва с карет (отсичане на душата), защото всеки грях води до разрив между животинската душа на човека (нефеш) и неговия дух (руах) и висша душа (нешама). Също така беше обяснено, че служението на покаянието се състои в това да се даде възможност на по-висшия свят да се изрази в по-ниския, и отново да се свърже нефеш с руах над него. Това става чрез ангажиране с по-високо ниво от това, което е било увредено от греха, и чрез служение на това ниво.
Покаянието не е просто изчистване от злото, за да може светостта да се върне и да засияе в човека. Напротив, ние въвеждаме силата на светостта в света и тя вече унищожава силите на злото. Затова е необходимо да се ангажираме с по-висшия свят, за да „спуснем“ светостта оттам към човека. По този начин, за да поправим греха на пренебрегване на изучаването на Тора, не е достатъчно просто да съжаляваме и да се заемем с изучаване на Тора (което, разбира се, също е нужно), а трябва да се потопим в мисли за разкаяние, което отговаря на нивото на нешама. Най-важното в покаянието е изправлението на човека и завръщането му в състояние, в което висшата светост сияе в него – а това се случва не чрез съжаление и занимаване с конкретния грях, а чрез занимание с по-високо ниво.
Покаянието е като ново раждане за животинската душа, а това изисква въздействие от най-висшите сфери.
Нека се опитаме да разясним малко последната бележка на автора в нашата глава. Там става дума за това как най-висшата светост може да бъде внесена в реалността на човека и на света. Това е свързано и с идеята за изграждането на Храма, и тази тема е свързана с цар Давид и с всеки човек, преминал през покаяние.
В тази бележка авторът за първи път споменава скритата степен – Малхут на Адам Кадмон (рейша де-ло итйеда). Не можем да постигнем какво представлява Адам Кадмон, защото дори светът на Ацилут за нас е „нищо“. Всичко, което можем да кажем за него е, че първата и най-висша точка, за която можем да говорим във вселената, е именно Адам Кадмон. Тази точка не е качество, което действа в света, като Хесед или Гвура, а е мисъл – идея за сътворението на света „по образа на човека“. Тази идея е същинска реалност и основа на цялото мироздание. Тя включва в себе си целия сътворен свят – от най-възвишените обекти като света Ацилут до най-низшите като силите на нечистотата. Но поради нейната величайша възвишеност, тя обгръща всичко едновременно и в нея не могат да бъдат различени детайлите на мирозданието.
Тази идея – Адам Кадмон – се състои от 10 категории, както и всеки друг обект на светостта. Най-ниската от тях е Малхут, и това качество управлява целия свят по посока към реализирането на идеята за човека. Следователно, цялото мироздание се основава на идеята за човека – няма нищо извън това. Целта на цялото многообразие на сътворените от Бога обекти е да се реализира идеята за човека в реалността.
Въпреки че Малхут на Адам Кадмон е глава и начало на цялото творение – защото целта на сътворението е да се разкрие идеята за човека – Адам е имал особено отношение към това ниво: Малхут на Адам Кадмон е бил коренът на неговата душа. Той е включвал в себе си цялата реалност на „човека“, и всички бъдещи души на хората са се съдържали в него. Цар Давид също е удостоен с това в определен аспект. Той е реализирал корена на душата си толкова, че когато се погледне към него, може да се разбере в какво се състои замисълът на Всевишния при сътворяването на човека. А Машиах ще удостои това в съвършенство – той ще реализира цялата идея и замисъл, вложени в сътворението на света, и човекът ще достигне нивото на Адам преди грехопадението.
[1] Увреждане на ниво Хохма означава, че основните устои на човека са свързани със силите на злото.
[2] Необходимо е изповедта да бъде именно с уста, а не мислено, тъй като това е аспект на действието в света на речта.
[3] Вж. втори врати, гл. 16, в бележката от „и макар във вратите…“, където е написано, че всичко това е до покаянието, но след като се поправят чрез покаяние, редът на влизане в тялото на човека е — отдолу нагоре, виж там.
[4] При грехове на ниво нефеш човекът остава такъв, какъвто е бил, просто влеченията властват над него. Но в резултат на грехове на ниво руах човекът се превръща в друга реалност, свързана със злото.
[5] Простият смисъл на стиха е, че самият човек се съкрушава. Но авторът разкрива, че „съкрушен дух“ — това е духът на нечистотата. Освен това, когато човек греши на нивото на духа (руах), той създава друго „Аз“, и в резултат на покаянието това „Аз“, свързано със злото, се разрушава.
[6] Както е казано в книгата Йов (29:3): „Когато Той светеше със светилника Си над главата ми“.
[7] За да се изправи грехът в мислите, не се занимават с този грях и не мислят за него, а изучават Тора, чийто корен е по-високо от нивото на нешама.
[8] Както писахме по-горе в гл. 15, нешама дава на човека сила за разбиране, за да разбира тайните смисли, скрити в нашата свята Тора.
[9] Тези четири свята съответстват на четирите нива на душата в човека.
[10] Виж по-нататък във втори врати, гл. 16, в бележката от „и посредством това“.
[11] В този стих виждаме, че в имената на Всевишния като че ли са скрити допълнителни дълбочини, и Моше моли всички сили, отнасящи се до това име, да се разкрият и реализират.
[12] Светът е сътворен с Името Авая (Йуд — хЕй — Вав — хЕй), а името Йуд-хЕй — това е неговата първа половина, като че ли още на нивото на мисълта на Всевишния, алегорично казано, и там е източникът на светостта.
[13] „Напълване“ — означава, че вместо да се пише само י“ה, се пишат имената на буквите: יו“ד ה“י. Това символизира състояние, в което силите на Името се разкриват и реализират.
[14] Буквата ה може да се напълни по три начина: ה“יה“אה“ה. Авторът казва, че тези три възможности са три нива.
[15] Така казва Гемара: в часа, когато синовете на Израел се събират в домовете за събрания и учение и отговарят „да бъде Името Му велико благословено“, Святият, благословен Той, им кимва с глава и казва: блажен е царят, когото така възхваляват в дома му… И казва коментаторът Тосафот на думите „и отговарят“: оттук следва опровержение на тълкуването, приведено в Махзор Витри: „да бъде Името Му велико“ — че това е молитва Името Му да се изпълни, както е написано „защото ръка върху престола на Господа (“КЕС ЙА” — написание на двете думи непълно)“, че Името Му няма да бъде пълно и престолът Му няма да е цял, докато не бъде заличено семето на Амалек, и тълкува там така, че Името Му — ШЕМ ЙА — ще бъде „велико“, т.е. че ние се молим Името Му да стане велико и пълно, и благословено, „вовеки“ — това вече е друга молитва, т.е. благословено в бъдещия свят. И това не изглежда вярно, защото се вижда като една молитва и не се има предвид Името Му да стане голямо и цяло, а Името Му велико — ще бъде благословено.
[16] Затова жертвата се нарича с думата „корбан“ (от „каров“ — „близо“), защото сближава и свързва…, виж по-нататък във втори врати, гл. 14 в бележката.
[17] И виж Хулин 60а и в Маарша (в тълкуване на агадот) пише така: „Известно и ясно е, че с думата керен (“рог”) навсякъде се нарича основната част, както е казано в Мишна: “Основната част (керен) остава…”, а понеже в греха си Адам се наклони към ерес, към вярата в “двувластие”, както се казва в трактат Санхедрин, че Адам станал еретик и отричал главното, както е казано “къде си?” — “накъде клони сърцето ти?”, затова, когато направил покаяние, той принесъл в жертва телец, който имал един рог, показващ основата на единството, и затова този рог, който е един, е пред копитата, които са две, което показва множественост, защото творенията при своето спускане стигат до множественост, и чети внимателно“.
[18] Адам е искал да протегне светостта дори към най-ниското място в себе си.
[19] Виж думите на нашия учител гаона рабби Елияу на стиха „Също (“гам”) Твоят слуга е внимателен в тях, в пазенето им — голяма последица“, и ето думите му: „Думата “гам” (“също”) не е съвсем ясна на пръв поглед. И смисълът е в това, че човек се е очистил вследствие на своя труд над постигането на Тората, както Моше Рабейну, който се е очистил толкова много в труда си върху Тората, че е заблестял като небето, когато е бил четиридесет дни…, защото Тората осветява толкова силно и блести като слънчеви лъчи… И затова Твоят слуга “низhар” (“внимателен”) — от “зохар” — блясък, в пазенето им и “екев” (“пета”) става “рав” (“голяма”) по качество“, това накратко („Имрей Ноам“, сборник коментари на Танах).
[20] Най-висшият корен на качеството Малхут се нарича „глава“, защото замисълът на Твореца е именно в Небесното Царство, но тази коренна категория е непостижима, тъй като, въпреки че управлява цялото мироздание, подобно на това как главата управлява тялото, тя е толкова висока и коренна, че изобщо не може да се узнае какво става вътре в нея. В рейша де-ло итйеда става разпределението на предназначенията, задачите и съдбите на различните хора, и именно нея е искал да види Моше, когато е казал: „покажи ми Твоето лице“, на което Всевишният му отговорил: „никой човек няма да Ме види и да остане жив“.
[21] Предназначението на Адам е било — да реализира идеята за човека.
[22] Машиах е човек, подобен на Давид, и той ще заслужи да реализира идеята за образа на човека в съвършенство, включително трите първи сфири на рейша де-ло итйеда.
[23] Не е възможно да бъде по-велик от Адам преди грехопадението, тъй като той е включвал всичко в себе си.
[24] Машиах ще бъде съвършеният човек и ще разкрие славата на царството на Всевишния в корена на неговия най-висш корен, далеч извън границите на нивата, свързани с нашия свят.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com