Седмичният раздел Трума започва със заповедта за изграждането на Храм, за да се установи Шехина (Божественото присъствие) в Израел: „И ще направят за Мен Светилище, и Аз ще пребивавам сред тях“ (Шмот 25:8).
Обаче, самият факт на тази заповед предизвиква голямо удивление, което дон Ицхак Абарбанел остро формулира в своя коментар към Тората: „Защо Всевишният заповяда изграждането на Храм, като казва: ‚и Аз ще пребивавам сред тях‘, сякаш Той е уподобен на материя, ограничена от пространството? В крайна сметка Той е точно обратното! Той не е материя и няма никаква материалност, така че как може да се свърже с място? И Той, Пресветият, Сам казва: ‚Така казва Господ: небето е Мой престол, а земята – подножие на краката Ми. Какъв дом ще Ми построите и къде е мястото за Моя покой?‘ (Йешаяху 66:1).“
Струва си да се отбележи, че този въпрос вече е поставен от мъдреците в Мидраш раба и те го формулират в своя характерен образен стил под формата на диалог между Моше рабе́йну и Всевишния:
„Когато Светият, благословен да е, каза на Моше ‚направи Ми Светилище‘, той се изненада силно и каза: ‚Славата Ти изпълва горните и долните светове и Ти ми казваш „направи Ми Светилище“?… И наистина, ще ли Бог пребивава на земята?‘ (Млахим I 8:27). Светият, благословен да е, му отговори: ‚Не както ти предполагаш, Аз предполагам, а ето така: 20 дъски от север и 20 от юг, и 8 от запад. И повече от това, ще сляза и ще съкратя Присъствието Си до пространство от един лакът на един лакът (Ковчегът на Завета и плочите).‘“
Авторите на библейската критика се опитаха да твърдят, че този философски въпрос е резултат на много по-късно развитие на философията, която се освободи от рамките на „древния библейски светоглед, който ограничаваше божествеността с понятията за време и място“. Обаче отговорът срещу тези празни доводи са думите на цар Шломо, цитирани в мидраша, който изгражда Храма на Всевишния и се мъчи с този въпрос още в онези древни времена, като го изразява рязко в своята молитва точно по време на освещаването на Храма: „Но наистина, ще ли Бог живее на земята? Защото небето и небесата на небесата не могат да Те поберат, още по-малко този дом, който аз изградих“ (Млахим I 8:27).
И ако внимателно разгледаме въпроса на Шломо, ще открием два остри въпроса. Първият: как Владетелят на световете, Когото „небето и небесата на небесата не могат да поберат“, може сякаш да се материализира и да се постави на земята? И вторият: дори ако предположим, че съществува връзка между земния свят и Бог, защо е необходимо да се „съкращава“ Неговото Присъствие до размерите на Храма? В крайна сметка Светият, благословен да Е, „цялата земя е пълна с Неговата слава“ (Йешаяху 6:3) и защо Той да пребивава на определено място?
Преди да започнем да се занимаваме с тези два въпроса, трябва да подчертаем, че при липсата на обосновани отговори на всеки от тях, цялата история с Храма може да изглежда изключително странна и ненужна и, още повече, да се сведе до идолопоклонство, което вижда в боговете някакви „притежатели на физически тела“, нуждаещи се от домове за живеене.
„За да се изрази“
Началната точка за опита да намерим отговор на въпроса – „ще ли Бог живее на земята?“ – се състои в разглеждането на Божественото проявление в сътвореното, както е формулирано на езика на Зохар в раздела „Патах Елияху“: „Създаде Небесата и Земята (и всичко сътворено в света), за да изрази в тях горните (светове), за да се разбере как се управляват горните и долните и как горните се проявяват в долните. Но няма никой, който да Те познае дори донякъде.“
Тоест, Владетелят на световете, Когото никой не може да познае, желае да „се изрази“ не само в горните, но и в долните светове и да разкрие Своето присъствие в тях, за да може всеки да се сближи с Него и да върви по Неговите пътища.
А сега вижте колко далеч са тези представи от представите на гръцката, аристотеловата философия, която претендира за върховно разбиране на божествеността, но категорично твърди, че няма двустранна връзка между Бог и човека.
Този подход е обобщен от рав Йехуда ха-Леви в началото на книгата „Кузари“, като казва чрез устата на философа: „Бог не познава нито теб, нито твоите мисли, нито твоите дела, защото Той е над всеки (човешки) стремеж и мисъл и е извисен над познанието на променливите частности.“
С илюстративен език може да се каже, че аристотеловата философия се стреми да „изтласка“ Бога нагоре, предоставяйки Му почетно място в небесата, за да не се намесва в случващото се на земята.
Колко претенциозен и самонадеян е този подход, който претендира да определи Божественото с човешки мерки и дръзко да установи, че Великият и Възвишеният няма никакво взаимодействие със слабите и нещастните и че Съвършеният, пребиваващ в небесата, няма възможност да се занимава с дребните земни дела.
Еврейското светогледно учение ни учи на точно обратното: именно Владетелят на световете, пребиваващ в небесата, насочва погледа Си към всеки земен детайл и именно от Този, Който не може да бъде познат от никаква мисъл, не може да се скрие нито едно място и Неговото присъствие е едновременно в горните и долните светове.
Ярко изражение на този подход намираме в трактата Мегила (31А): „Рав Йоханан каза:
„Всяко място, където намираш величие, там също ще намериш и скромност. Това е написано в Тората и се повтаря многократно в Пророците и Писанията.‘“
И наистина четем у пророк Йешаяху: „Защото така казва Възвишеният и Превъзнесеният, Вечният и Светият – името Му: (на място) високо и свято Аз пребивавам, но и с този, който е смирен и съкрушен духом, за да оживява духа на смирените и да оживява сърцето на съкрушените“ (57:15).
„Но наистина, ще ли Бог живее с човека на земята?“
Обаче, дори след като човек приеме такова светогледно разбиране, признаващо Божественото Провидение (Хашгаха) както към незначителното, така и към великото, все пак му е трудно да го осъзнае като реално съществуваща лична връзка и се пита: „Наистина ли Бог пребивава с мен и чува ли Той моите молитви?“
И тук откриваме нещо удивително – в стиха от книгата Диврей ха-Ямим II (6:18), аналогичен на въпроса на цар Шломо в книгата Млахим I (8:27) „Наистина ли Бог пребивава на земята?“, е добавена само една дума, която превръща удивлението в твърдение: „Но наистина, ще ли Бог живее с човека на земята?“
Човек с жадуващо за отговор сърце се пита: „Наистина ли Бог пребивава на земята?“ И в момент на нещастие обръща погледа си към душата, скрита в тялото му, и си отговаря: „Да, разбира се, пребивава!“ Защото душата ми носи искра от Него, Който е вдъхнал в мен Своя дух.
И, продължавайки, той разбира, че от тази гледна точка човек се превръща в стълба, стояща на земята, но с глава, достигаща до небето, и душата, пребиваваща в тялото му, само със своето присъствие заявява твърдо – „Наистина, Бог ще живее с човека на земята!“
Какъв е смисълът на „цимцум“ (самосъкращение, самоограничение или самоопределение на Бог, — в лурианската кабала процес на свиване на безкрайния Бог, в резултат на което се образува празно пространство)
Обаче, все още остава неразрешен вторият въпрос в молитвата на Шломо – защо Всевишният трябва да ограничава (цимцум) Своето Присъствие (Шехина) до размерите на определено място, след като „цялата земя е пълна с Неговата слава“?
За да отговорим на този въпрос, трябва отново да се обърнем към образа на Човека, съчетаващ в себе си тяло и душа, като тялото му, ограничено от времето и мястото, се колебае между възходи и падения, между святото и всекидневното.
Наистина, разделението между святото и всекидневното не е в основата на нашето съществуване, защото Владетелят на световете, Източникът на живота, поражда всичко съществуващо. Цялото разделение се състои в онези места, където Неговото присъствие е открито за нас и онези, където Неговото присъствие е скрито.
Рав Кук в книгата „Орот ха-Кодеш“ пише прекрасни думи по тази тема в главата, касаеща „проблясъците на светостта“ в човека, мястото и времето. И така той пише за понятието цимцум по отношение на Неговата святост: „Святостта Му изпълва всички светове, но е скрита от погледите. И скритите потоци на Святостта текат, стремейки се към мястото, където могат да се проявят, към Земята на Израел и оттам към мястото на Светостта, към Храма, към Светая Светих – „От Сион, съвършенството на красотата, се яви Бог‘ (Техилим 50:2)… И те изглеждат проявили се отново, в откриващия се Образ и Неговото присъствие, макар същността на Светостта да не се променя – „там съм Аз, и сега‘ (Йешаяху 48:16).“
За да илюстрираме думите на рав Кук за проявата на Светостта в света, нека си представим извор, бликащ от земята на определено, подходящо за това по геоложки данни място. В същността си, този извор свидетелства за потока от подземни води, невидими за окото, но течащи навсякъде около него. И наистина, такова сравнение на Храма с извор намираме на три места в Писанието:
Йехезкел (47:1): „и ето вода изтича от под прага на дома“;
Йоел (4:18): „и извор ще бликне от дома Господен“;
Зехария (14:8): „И ще бъде в онзи ден: живи води ще излязат от Йерусалим“
Храмът – място за среща
В светлината на думите на рав Кук можем да определим Храма като място за среща, където се проявява Светият, благословен да е, Който изпълва цялата земя. Място, където човек може да възприеме и почувства Неговата близост. Обаче съкращаването (цимцум) на Божественото проявление до определено място не е отстъпка към ограничеността на човека, а съдържа в себе си голямо предизвикателство. Именно необходимостта от изкачване в Храма, за да се срещне с Него и да застане пред Него, изисква от човека да се подготви за срещата и да очисти сърцето и делата си за това.
Израз на това разбиране намираме в псалм 24, където в началото цар Давид заявява: „На Господа принадлежи земята и всичко, което я изпълва, вселената и живеещите в нея“, но веднага след това пояснява, че в центъра на земята, която е изпълнена от Всевишния, се намира святата Планина и за да се изкачи на нея, трябва да се очистят делата и да се подготвят сърцата: „Кой е достоен да се изкачи на планината Господня и кой е достоен да застане на Неговото свято място? (Този), чиито ръце са чисти и чието сърце е непорочно, (който) не склони душата си към суета и не се закле лъжливо.” Самият факт на възнесението по този начин се превръща в духовен процес, който не би могъл да се осъществи, ако човек приеме, че близостта до Бога му е дадена по всяко време и на всяко място, без никакви духовни усилия от негова страна.
Равин Ханан Порат
по книгата „Малко светлина“ מעט מן האור
lilmod.ru
Предоставил – Валентин Боянов