Седмичната глава Мишпатим съдържа редица закони, свързани със забраните за нанасяне на физически или материални щети на ближния. Начело на имуществените забрани стои забраната за грабеж, мъдреците подчертават: „Това прилича на съд, пълен с всякакви грехове. Обаче, кой от тях обвиняват най-напред – грабежът (гезел).“
Въпреки цялата тежест на това престъпление, грабителят е задължен да върне само отнетото, както казва Рамбам в началото на законите за кражбата: „И, ако е грабил – е задължен да върне, както е казано: „…да върне отнетото, което е отнел“ (Ваикра 5:23).
Нашата седмична глава не се отнася пряко към наказанието на грабителя, който е задължен да върне само отнетото (керен), а напротив, предпочита да се съсредоточи върху наказанието на крадеца, който, формално казано, е част от „бандитското семейство“, и произнася за него присъда, която го задължава да плати двойно: „ако се намери крадец, да плати двойно“ (Шмот 22:6).
Разликата в наказанието на грабителя, задължен да върне само отнетото, и на крадеца, задължен да върне двойната стойност на откраднатото, ни задължава да определим разликата между тях. И така постановява Рамбам в началото на „Ѓилхот гнива“ (Законите за кражбата): „Кой е крадецът? Това е всеки, който тайно присвоява собствеността на ближния без неговото знание. А ако е взел открито и с насилие, тогава това е грабител, а не крадец.“
Каква е разликата между крадецът и грабителят?
В светлината на даденото по-горе определение за крадеца възниква въпросът – защо законът засилва наказанието по отношение на него? Не би ли било по-логично наказанието да бъде по-строго именно към грабителя, който действа дръзко и публично, насилствено отнемайки чужда собственост?
На този въпрос отговаря Талмудът в трактат Бава Кама, 99Б: „Учениците попитали рабан Йоханан бен Закай: „Защо Тората е по-строга към крадеца, отколкото към грабителя?“ Той им отговорил: „Този (грабителят) приравни уважението към слугата с уважението към господаря му, а този (крадецът) не приравни уважението към слугата с уважението към господаря му. Тоест, побоял се от окото на долния, а от окото на горния не. Сякаш отгоре не вижда и не чува.““ И Раши пояснява: „Грабителят еднакво не се бои нито от човека, нито от Светия, благословен Той, а крадецът не приравни слугата с Господаря, защото се бои от ближния, а от Небесата не.“
Маѓарша (съкращение от „Морейну (наш учител) Ѓарав Шмуел-Елиезер“, р. Шмуел-Елиезер бен Йехуда Ѓалеви Ейделс (1555–1631) – един от най-великите талмудисти на Полша) добавя забележително пояснение за разликата между грабителя и крадеца: „Крадецът, който се бои от човешкия съд, но не се бои от Небесния съд, отрича Божественото провидение и принципа на наградите-наказания, докато грабителят не отрича наказанието от Небесата и също така не се бои от земния съд. Той просто предпочита (моментната) полза от грабежа пред наказанието както от Небесата, така и от земния съд.“
Така думите на рабан Йоханан бен Закай ни пренасят от сферата на взаимоотношенията между човека и ближния му в сферата на отношенията между човека и Бога и посочват тежестта на постъпката на крадеца заради пренебрежението му към „горното око“.
Но тук възниква въпросът, защо именно пострадалият получава двойна компенсация? Не би ли било по-логично на него да му бъде върнато само откраднатото, докато глобата да бъде дадена в полза на Бога, като израз на изкупление на вината пред Небесата?
Криза на доверието между членовете на обществото
Може да се предложи допълнителен вариант за обяснение на разликата между крадеца и грабителя, базиран на вредата, която се нанася на структурата на човешките взаимоотношения.
Грабителят, макар и да действа с насилствени методи, все пак действа открито и не е трудно да бъде разпознат и намерен. За разлика от това, крадецът извършва престъпленията си скрито и създава ситуация, при която хората започват да се подозират взаимно, което води до широка криза на доверието между членовете на обществото. Тази ситуация е подобна на случая с „убиеца, който действа тайно“, и затова Тората подчертава: „Проклет да е този, който порази ближния си тайно“ (Дварим 27:24).
В това се крие причината крадецът да бъде задължен да възстанови щетите в двойно по-голям размер – освен стойността на откраднатото (керен), той трябва да плати и компенсация за моралната вреда, нанесена на пострадалия, който е подозирал много невинни хора, включително свои познати и съседи.
Въоръженият грабител
Съществува практическо халахично следствие от тази разлика между крадеца и грабителя, което се отнася до сложния въпрос на „въоръжения грабител“, за когото мненията на мъдреците в трактат Бава Кама са разделени. Под „въоръжен грабител“ се има предвид човек, който се занимава с разбойничество по пътищата, чака пътници и ги граби, насилствено отнемайки тяхната собственост. Такъв „дръзък“ грабеж несъмнено е свързан с риск за самия грабител, който не се страхува от хората, а скривалището му служи само за улесняване на извършването на престъплението. От друга страна, често съществуващата трудност при установяването на самоличността на грабителя води до страх и паника в обществото, предизвиквайки множество подозрения към невинни хора, и поради тази причина той трябва да бъде съден като крадец и осъден на двойно възстановяване на щетите. И наистина, така постановява Рамбам в „Ѓилхот гнива“ (Закони за кражбата): „Затова въоръженият грабител се счита като крадец (ганав).“
От заколването и последващата продажба на добитък до кражбите и разглобяването на машини за части
В светлината на казаното по-горе става ясно строгото отношение на Тората към крадеца, който заколва или продава добитък: „Ако човек открадне вол или агне и го заколи или продаде, пет вола ще плати за вола и четири овце за агнето“ (Шмот 21:37).
Бяха изказвани много мнения относно този закон на Тората, но изглежда, че следвайки акцента върху скритостта, която съпътства самия факт на такова кражба, може да се посочи особената тежест на престъплението заколване и последваща продажба на добитък, тъй като основната цел тук е скриване на доказателствата и попречване на разкриването на извършеното.
И наистина това е справедливо и по отношение на имущество, което се разглобява на части, и неслучайно подземната индустрия на кражби и последващо разглобяване на автомобили от палестинци е толкова процъфтяваща, въпреки че, разбира се, в случая с автомобилите все още съществува слаба надежда да се намерят разглобените части.
Въпреки че в наше време законите на Тората относно размера на обезщетението за нанесената вреда не се прилагат в израелската съдебна практика, би било правилно израелските законодатели да се ръководят от подхода на Тората и да затвърдят наказанията за корупция, кражби и изнасилвания, извършвани скрито с последващо скриване на доказателства, което създава сериозна криза на доверието в обществото.
Равин Ханан Порат
по книгата „Малко светлина“ מעט מן האור
lilmod.ru
Предоставил- Валентин Боянов