Нефеш аХаим 1. Предговор. Първата порта, Глава 1

Човек не само че е паралелен на всички висши светове и ги управлява чрез своето служение, но в определен смисъл е и подобен на Всевишния.

Предисловие

Същността на всички четири Врати на книгата Нефеш аХаим е в отношенията между човека и Твореца. Във всяка от вратите се разглежда различен аспект на тази връзка. Освен това, всяка форма на служене на Всевишния носи свои опасности, за които авторът предупреждава във всяка от вратите.

В Първите врати се обяснява връзката между човека и Твореца чрез изпълнението на заповедите. Човекът е създаден „по образ на Б-г“. Това означава, че всички светове – от най-висшия до нашия материален свят – са дали от своите сили за изграждането на човека, така че чрез тези сили той да служи в своя свят.

Съществуването на човека достига до най-висшия свят. Затова в своето служене той застава наравно с висшите светове и чрез свободния си избор извършва действия, които влияят върху всички светове. Когато човек изпълнява заповед, той пробужда сили от висшите светове, свързани с тази заповед, и така привлича върху себе си святост от висшия свят.

Опасността, свързана с този начин на служене, е в мисълта, че щом човек е толкова велик, той може да влияе и да привлича святост в света не чрез Тора и заповедите. Но това е грешка. След даването на Тора, святостта слиза в света само чрез Тора и нейните заповеди.

***

Във втората част на Първите Врати се обяснява, че безграничното величие на човека е основа на процеса на покаяние. Понеже коренът на човешката душа е изключително възвишен, греховете не могат да увредят самия този корен, и дори след извършен грях човекът има силата да привлече нова светлина на святост и да се пречисти от злото.

Във Вторите Врати авторът обяснява, че човекът е подобен не само на висшите светове и на Висшата Колесница, но неговата душа е в нещо подобна на Самия Всевишен. Както Всевишният е над всички висши светове и същевременно се свързва с тях и пребъдва в тях, за да ги управлява и да им дава живот, така и душата на човека е над тялото, но се свързва с него, за да му дава живот и да го направлява.

В това се разкрива още по-голямото величие на човека спрямо описаното в Първите Врати — не само че той е паралелен на висшите светове и влияе върху тях чрез служението си, но и в някакъв смисъл е подобен на Самия Творец. Чрез служенето си човек може да способства за това, Всевишният да се свърже със световете и да излъчва към тях още по-голяма святост. Това е и значението на понятието „подобие на Б-г“, за което се казва в Тора: „Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие“.

В Третите Врати се обяснява, че в определен аспект целият свят се анулира спрямо Всевишния — сякаш от Неговата гледна точка светът изобщо не съществува. При произнасяне на първия стих от Шма Исраел, върху думата ехад (Един) трябва да се има предвид и тази идея.

Тук също има опасност: ако човек прекалено задълбае в това размишление, може да загуби целия практически смисъл на изпълнението на Тора.

Четвъртите Врати са посветени на величието на изучаването на Тора. В тях се казва, че когато човек изучава Тора заради самата нея, той се намира извън рамките на този свят — сякаш стои до самия Творец — и чрез това привлича съществуване и живот в света. Поправленията на световете, които човек осъществява чрез молитва и изпълнение на заповеди, наподобяват възнаграждение: човек изпълнява волята на Твореца, а Той му отплаща. Но жизнената сила, която идва в света чрез изучаването на Тора, не е „възнаграждение“ — тя е реалност: занимаването с Тора само по себе си дава живот на света.

Първите врати

Първа глава

Написано е: „И създаде Бог човека по Свой образ, по Божий образ го създаде“ (Берешит 1:27). И още: „Защото по Божий образ създаде Той човека“ (Берешит 9:6).

Без съмнение, дълбочината на понятието „образ“ се отнася до висшите основи на мирозданието. Това включва по-голямата част от скритите тайни на Зоар[^1].

Тук обаче ще говорим за понятието „образ“ в съответствие с пътя, по който ни водят мъдреците от древността и ранните тълкуватели на простия смисъл на стиха: „Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие“.

Думите „образ“ и „подобие“ тук не могат да се разбират буквално[^2]. Както ясно е казано: „С кого ще Ме уподобите?“ (Йешаяу 40:18).

Следователно „подобие“ трябва да се разбира като сходство в нещо конкретно. Както е казано (Псалми 102:7): „Приличам на пеликан в пустинята.“ Авторът не е имал предвид, че са му израснали крила и клюн, нито че е заприличал на пеликан по външност. Той просто е искал да изрази, че е станал подобен на пеликана по това, че скита и е самотен — както тази птица, която живее в безлюдни места и постоянно се премества от място на място.

Подобно на това трябва да се разбира и „образът“. Понятието „подобие“ и „образ“ в определен смисъл са сходни[^3] по значение.

Коментар

Понятието за подобие между човека и Всевишния, за което става дума в стиха „Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие“, е основополагащо. То включва в себе си по-голямата част от тайните на Зоар, цялата първа част на книгата „Нефеш аХаим“ — Първите Врати — е посветена на неговото обяснение, а и останалите врати в книгата са изградени върху него. Тъй като са споменати две думи, става дума за два аспекта. „Образ“ означава уподобяване на човека на Твореца чрез делата му. Посредством изпълнението на заповедите човек става „партньор“ на Всевишния в управлението на света. А „подобие“ показва, че душата на човека по нещо прилича на Самия Всевишен.

Тези два аспекта стоят в основата на първите две Врати на книгата. Смисълът на сътворението на човека „по образ и подобие“ на Твореца е в това, че цялото мироздание, и дори — изразявайки се алегорично — Самият Творец, като че ли са вложили част от Себе Си в човека при неговото сътворение. Така човекът става управител на мирозданието, защото фактът, че той включва в себе си всички негови части, му дава възможност да въздейства върху целия свят и да го изправя.

В Йерусалимския Талмуд се казва, че „Всевишният изпълнява всички заповеди“. Това означава, че висшите светове, отговорни за управлението на света, са подредени според схема, паралелна на 613-те заповеди от Тора. И когато човек изпълнява дадена заповед, той въздейства на нейния корен в горните светове, пробужда го и внася святост в този свят. Всичко това се разглежда подробно в Първите Врати.

Но понятието „подобие“ е още по-възвишено. То изразява факта, че душата на човека по нещо прилича на Самия Творец. Душата се отнася към тялото така, както Творецът към сътворения свят. Това подобие позволява връзка с Всевишния отвъд границите на реалността — до пълно самоанулиране пред Него. Защото понеже човек има отношение към ниво, по-високо от сътвореното, благодарение на душата си, в негова власт е да се издига все по-нагоре — да върне душата си към източника ѝ и напълно да се самоанулира в тези висши светове. Чрез това самоанулиране човек достига до точката, която е над всички светове — първичната точка на творението — и така привлича присъствието и разпространението на Всевишния в световете.

Основната форма на служене, свързана с тази концепция, е молитвата, която е подобна на жертвоприношенията. В нея човек принася душата си — отдава я и се самоанулира пред Всевишния.

[1] Скрита̀та част на Тора изследва произхода на мирозданието от Твореца и Неговото разкриване във всеки свят. Както ще видим по-нататък, всички светове, взети заедно, се представят схематично във формата на човек. Затова обяснението на понятието „образ и подобие“ включва в себе си по-голямата част от въпросите на скритата Тора — но не всички, тъй като има светове, които поради тяхната възвишеност не влизат в схемата на човешка форма.

[2] Буквалното значение на думата дмут („подобие“) е копие на някакъв обект, което е невъзможно по отношение на Твореца.

[3] Както „образ“, така и „подобие“ означават определено сходство. Но тъй като в стиха са споменати и двете думи, това означава два различни аспекта на сходството между човека и Твореца.

Автор – Равин Хаим от Воложин

Източник – toldot.com