Точно както има разлика между провидението над Израел и над останалите нации по света, провидението над земята на Израел също е различно.
Провидение над земята на Израел
„По онова време (поколението на Разделението – дор апалага) всеки покровител взе една от земите и един от народите, а Всевишният взе за себе си Ерусалим от земята и Израел от хората. Както се казва (Дварим 32): „Когато Всевишният даде наследство на народите, когато раздели човешките синове, той установи границите на народите според броя на синовете на Израел“ (Шаарей Ора, 5 ).
Точно както има разлика между провидението над Израел и провидението над останалите нации по света, провидението над земята на Израел също е различно:
„Защото земята, в която влизате, за да я завладеете, не е като египетската земя, от която сте излезли, където посяхте семето си и го напоявахте с нозете си като зеленчукова градина. Но земята, в която се местите, за да я наследите, е земя на планини и долини, тя пие вода от небесния дъжд; Земята, за която се грижи Господ, твоят Бог, очите на Господа, твоя Бог, са постоянно върху нея, от началото на годината до края на годината” (Второзаконие 11:10-12).
Горното казано в Шаарей Ора се отнася до откритото и явно управление на правосъдието: според това управление изборът на Йерусалим и Израел се дължи на греховете на човечеството по време на поколението на Разделението. Но трябва да знаете, че основата на този избор е в управлението на Единството и то е установено първоначално, в корените на Вселената.
Първо, нека поговорим за основата на този въпрос – коренът на понятието „земя“.
В началото Бог създаде
Маарал в Сефер аНецах разглежда подробно въпроса за онези, които отричат единството на Всевишния, като основната им теза е следната: „Невъзможно е началото да бъде едно, защото ако е едно, как ще дойде множествеността от това в света и всички изследователи са съгласни, че от едно ще произлезе само едно, тъй като множеството, в което има разделени неща, как ще произлезе от едно?”
Обяснявайки отговора на тази теза, Маарал казва: „Ние казваме, че от Всемогъщия, който е Един, е произлязъл един обект и това е началото на Вселената, а след това началото е получило друго влияние. И има голяма разлика, защото когато началото вече съществува, тогава то е допълнително повлияно и ако две неща произлязоха от Него, всяко само по себе си, би било неразбираемо как два различни обекта биха произлезли от Едното; но един обект дойде от Него и това е началото на вселената и след това това начало беше повлияно. Така промяната и множествеността на съществуващите неща са от страна на получаващият.”
Множеството е от страна на тези, които получават, но влияещият е един, както и Неговото влияние. Въпреки това, създаден обект, поради факта, че е създаден, има дефицит и изисква попълване. Тук е коренът на всички разделени обекти и множество реалности във Вселената.
Ето какво казва Рамбан: „Всемогъщият създаде всичко от абсолютно нищо… но всичко, което се случва под слънцето или горе, не идва от нищото, от първоначалото… Но от абсолютно нищо той извади много фина основа, в която няма същественост, произвеждаща сила, готова да приеме форма и да премине от потенциал към реалност. Това е първата работа… и след нея той не е създал нищо, само е творил и е вършил” (Битие 1:1).
В „много фината основа“ има два аспекта: „пораждаща сила“ и „готовност за приемане на форма“. Във всички създания на света има тези две сили – силата на съставянето и силата на компилирането, това е основата на цялата реалност, изградена върху дуалността: мъжкото и женското начало, Небето и Земята.
Дълбокият смисъл на думите на Рамбан е следният. Еманаторът създаде една съставна основа (в края на краищата, създаденото, по силата на това, че е създадено, е съставно, а не просто), и това е много фина основа. Съставът му се състои в това, че е „пораждаща сила” (мъжко начало, категория „небе”) и „готово да приеме форма” (женско начало, категория „земя”).
И като целия свят, човекът, един микрокосмос, е създаден. „Мъж и жена ги създаде.“ Във всеки човек има две от тези категории: силата на даване и влияние и силата на получаване. Такова е отношението между душата и тялото: небето и земята.
Земята
Тя е категорията на получателя, тя няма нищо от себе си, а само това, което й идва от Небето. Но приемането зависи от нейното желание и страстно стремление да приеме от Небето, както е известно. Оттук и името й – Ерец, „защо се казва Ерец? Защото искаше (рацта) да изпълни волята на своя Господар” (Берешит Раба, 5). Това желание (рацон) е страст, която я тласка да бяга (рица) към Небето, което излива благодат.
Това е така от нейна страна, така и от страна на нейния Създател: „И може би затова сушата се нарича Ерец, защото в нея е получила завършване волята (рацон) на Всевишния и Неговият план.“ ( Р. Бехайе). Това е страстното желание въздействащо по отношение на получателя. „…Страстта на Всевишния е само към Израел, както се казва в Песен на песните: „Аз съм към моя приятел, а неговата страст е към мен”” (Берейшит Раба).
Земята, към която е насочена волята и желанието на Твореца, се нарича с името на волята – аЦви (коренът Цви обозначава желанието, волята).
Както желанието на Всевишния е отправено към нея, така и нейното желание е да изпълни волята на Всевишния, да даде плодове, излизайки отвъд границите на материалността:
„Какво означава, когато се казва: „И ще ти дам желаната земя, наследството на елена (цви)?“ Защо земята на Израел е като елен? Казвам ви: както кожата на елена не поддържа плътта му, така и израилевата земя не поддържа плодовете си. Друго обяснение: както елените са по-леки от другите животни, така и в земята на Израел плодовете узряват по-лесно от другите земи” (пак там).
Тази воля и желание е универсален потенциал, най-висшето влияние го следва в рамките на материалните съдове и следователно цялата квинтесенция на влиянието, слизащо на земята, минава през този канал – през Земята на Израел.
Точно както Израел е целта на волята в категорията нефеш, така Земята на Израел е в категорията място: „И може би сушата се нарича Ерец, защото в нея волята (рацон) на Всевишния получи своето завършване и Неговия план в действителност, както се казва (Малахия 3): „И ти ще бъдеш земя за мен”” (рабейну Бехайе).
„И всички народи ще кажат: Блажени сте, защото ще бъдете желана земя, каза Господ на Силите“ (Малахия 3:12).
„И земята стои вечно“ – Мидраш Танхума казва: всички праведници на Израел се наричат „земя“, както се казва, „защото ти ще бъдеш желана земя“ (Раши, Кохелет 1:4).
„И Той ще изкупи земята Си, народа Си“ (Дварим 32:43) – какво е земята Му? Неговите хора“ (Раши).
Обмислете всичко това внимателно.
Коренът на Земята на желанието – Земята на живота
Земята на Израел е мястото на народа на Израел тук, в долния свят. Неговият корен е мястото на Израел във висшите светове, най-висшата Земя на живота, целта на всички стремежи в Бъдещия свят.
„Не е позволено да се обяснява повече за тази земя, но ако си достоен да разбереш първата земя, спомената в първия стих на Берешит и спомената в глава Бехукотай, тогава ще знаеш възвишената и скрита тайна и ще разберете защо мъдреците са казали: „Висшият храм е насочен срещу Нисшия храм““ (Рамбан, Вайикра 18:25).
Това е земята, предназначена за онези, които наследяват Върховната Земя, и всеки, който я получи, е един от наследниците на земята на най-висшия живот.
Тук можем да доловим нещо от по-дълбокия смисъл на коментара на Раши върху първия стих от Тора, който започва с книгата Берешит, с историята за сътворението на света, а не с първата заповед. Раши обяснява: това е да се отговори на твърденията на нациите, че Израел е отнел земята на Израел от тях. В нашия контекст коренът на тяхното твърдение е, че Израел твърди, че те са наследници на Висшата земя.
От нея благодатта слиза във всички земи
„Защото земята, в която влизате, за да я завладеете, не е като египетската земя, от която сте излезли, където посяхте семето си и го напоявахте с нозете си като зеленчукова градина. Но земята, в която се местите, за да я наследите, е земя на планини и долини; тя пие вода от небесния дъжд.
Реканти коментира този пасаж: „Тези стихове са трудни за тълкуване в простия им смисъл. В края на краищата те дойдоха да прославят Земята на Израел, но в прост смисъл казаха нещо негативно за нея. И обратното, вместо да осъждат египетската земя, те сякаш говорят в нейна полза. Но според кабалистичния подход, стихът може да бъде разбран в неговия пряк и прост смисъл. Факт е, че Земята на Израел не е под контрола на други причини, а само под Господа. И това е „небесен дъжд“, намекващ за Висшите небеса. Както е казано: „Господ ще отвори за вас добрите Си хранилища, небесата“. И останалата част от земята пие от неговата квинтесенция. И това е значението на думите „напоени с помощта на нозете ти“, че няма надзор на Всевишния над тях… И мъдреците казаха (Таанит 10): „Земята на Израел пие първа и целият свят пие по-късно. Както е писано (Йов 5:10): „Този, който дава дъжд по лицето на земята и изпраща вода по лицето на нивите.” Всички земи пият от есенцията на Земята на Израел. И в книгата Зоар учили: писано е „очите на Господа, твоя Бог, са винаги върху нея“, тоест „правдността (цедек) ще обитава в нея, че в нея се намират повече присъди и съд, отколкото във всички други места.”
Тъй като това е пътят на благодатта, от най-високото към най-ниското, от духовното към по-материалното, се оказва, че от земята на Израел, която има духовно ниво, чийто корен е във Висшата земя, благодатта се простира до всички други земи.
Всичко това се случва само когато Израел засели Земята
„И така той казва (Йошуа 4:13) „Около четиридесет хиляди водещи воини минаха пред Господа“ и казва (Дивреи ха-Ями 1 22:18): „И земята беше завладяна пред Господа и пред Неговия народ.“ Можете ли дори да си помислите, че Израел завладява земята пред Всемогъщия?! Но през цялото време, когато са на нея, сякаш е завоюван, а когато не са на нея, не е завладяна (от Тях)” (Тосефта, Аводах Зара).
Трябва да помислим какво означава „не завладяна пред Тях“ ? Но въпросът е, че през цялото време, докато Израел не живее на Земята, Божественото присъствие не обитава на нея. И когато са изгонени от нея, Шехина отива в изгнание с тях:
„Има два вида изгнание, изгонване на клоните, тоест души и ангели, и изгонване, така да се каже, на самия корен, тоест Шехина. Въпросът е, че реалността на святото не заема място, а място предназначено само за отделените. Но (святото) се намира и разкрива на определено място. И мястото на разкриването на светлината на Шехина в коригирано състояние е от мястото на нейната слава в света на Ацилут до земята на Израел. Но когато тя е в изгнание, откровението не се случва там, а на друго място, където се намира състоянието на клипот (обвивки). И не цялата и светлина се разкрива там, а само частично и се разкрива вътре в Другата страна. Част тук, част там – в съответствие с детайлизацията на духовните нива.
И когато тези светлини са в изгнание, оттам те влияят на Израел, но тяхното влияние е много недостатъчно поради силата на обвиненията на Другата страна около тях, защото вече е дадено разрешение да получава енергия и да черпи от тези светлини стоящи там само толкова, колкото й се полага. Но тях укрепва и усилва своето ниво стоящо против тях и води до запушване на самите светила и властва над Израел. И след това всички неща се развалят, защото дори светлините, които остават на местата си, светят по намален начин и съдът се увеличава в управлението вместо милостта, а благодатта намалява поради покварата на каналите. И при Избавлението Шехина ще се върне на мястото си и нечистотата ще престане да съществува и всичко ще бъде в изобилие, когато пробуждането бъде коригирано, както трябва да бъде” (Рамчал, Клалей Питей Хохма Вадаат, 9). Равин Хаим от Воложин също говори за това в своята проповед за Рош Хашана: цялата благодат, предназначена за Израел, когато са в изгнание, трябва да премине през покровителя, стоящ над дадения народ, и Шехина изглежда страда от това.
Останалите страни се контролират от покровители
Следователно народите по света, които са наследили тези страни, имат отношение към тях, както е обяснено по-горе с думите на Рашба:
„Защото Всемогъщият е разпределил страните според знаците на зодиака и е установил властта им на земята, когато определена звезда управлява определено място и затова в различните страни хората имат различни вярвания, този служи на определен образ, а онзи на друго. Този, който служи на звездата, която управлява дадена област, не е като идолопоклонник, ако знае и признае, че в тази звезда няма сила и силата й идва само от Всевишния, чието име управлява тази земя. Както се казва за самаряните: „Те се бояха от Господа, но служеха на своите богове“.
Влиянието на благодатта върху останалата част от земята слиза само чрез тези небесни покровители – дори върху евреите, които са там. Те казаха в Тосефте Авода Зара (5:5): „Казано е (Берейшит 28:21): „…и ще се върна с мир в бащиния си дом и Господ ще бъде мой Бог,” и е казано „за да ви дам земята на Ханаан, да ви бъда „Бог“, през цялото време, докато сте в земята на Ханаан, аз бях вашият Бог, а когато не сте в земята на Ханаан, така да се каже, аз съм не вашият Бог” (Рамбан, Вайкра 18:25).
Както беше обяснено по-горе, Елоким е името на силите на Вселената (затова е по-правилно да се превежда не „Бог“, а „Всесилнии“ – прев.), а обединението на имената Авайе и Елоким показва анулиране на тези сили по отношение на техния Корен. „И Господ ще бъде мой Бог“ показва индивидуалното провидение от Създателя, над естественото управление. Всичко това е възможно само на място, където се намира индивидуалното провидение на Създателя без контрола на духовни покровители, стоящи над други страни.
Ран обяснява: „Който живее извън земята на Израел, е като някой, който няма Бог.“ Това се дължи на факта, че останалите земи са прехвърлени на управлението на висшите ангели, които не могат да се променят освен по чудо… Следователно този, който живее в чужбина, е под звезда или зодия и молитвата му не е толкова чуваема, както ако беше в Земята на Израел, която не е подвластна на никакъв владетел или покровител, а само на Всевишния… И следователно Израел е по-близо до грешката на идолопоклонството, намирайки се в чужбина, където управляват покровители.. .”
„Молитвата му не е толкова чуваема“, тъй като цялата същност на молитвата е промяна в това, което е установено в естествената система. Но молитвата трябва да се издигне до върха през цялото постепенно развитие на световете и да пробие естествената система. Специалната сила на такава молитва е на място, където естествените покровители нямат сила.
Това е обяснено в книгата на Хесед леАвраам: „Шехина е главно в земята на Израел и основното провидение е там, тъй като Шехина никога не се е отклонявала от Западната стена, но искрите на Шехина се обличат с Израел в небесен покровител, под чиято власт са евреите. Божественото присъствие сякаш се спусна с тях, за да вложи силата си в небесния покровител на халдейците, мидийците и т.н., и на всяко място, където израилтяните бяха заточени – Шехина беше с тях. Следователно евреите в чужбина са като „идолопоклонници“, тъй като те упражняват духовно благодатно влияние върху даден покровител, когато се молят за благословия, защото несъмнено благодатта ще дойде при тях само чрез покровителя, под чиято власт са … „
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com