Завистта произлиза от несъвършенството на душата.
Завистта /кин’а/ е клон на гнева и никой не е избягнал от нея. Защото виждаме, че хората следват един друг, подражават един на друг: виждайки, че друг е придобил нещо – храна или дрехи, или нова къща, или пари – човек се опитва да получи същото. Защото си мисли: „Той има това, значи и аз ще имам същото!“ Цар Шломо говори за това: „И видях, че всеки труд и всяко умение в работата е от взаимна завист“ (Кохелет 4; 4). Всеки, в когото това качество преобладава, е достоен за обвинение.
Защото завистта води до желание за чуждото. И ако човек не обръща внимание на това, което другите имат, той не иска чуждото. Но той протяга ръка към чуждото и завижда на това, което има съседът му, което означава, че желае чуждото. Но Законът казва: „Не пожелавай жената на ближния си <…> или нещо, което има ближният ти“ (Изход 20; 14). И когато пожелае, отнема, както е писано: „И пожелаха нивите и ги ограбиха” (Михей 2:2). Всеки, в когото преобладава желанието за чуждото, е близо до нарушаване на всичките десет заповеди.
Случи се това: един човек имаше съсед злодей и този злодей искаше жената на съседа си и част от имуществото му. Един ден, в навечерието на събота, съседа казва на жена си: „Искам да отида по работа“. И злодеят чу разговора. Съседът си тръгна. Какво направи злодеят? Той счупи стената, която разделяше къщите им през нощта, и наруши заповедите „Помни съботата“ и „Пази съботата“. Той се вмъкна в чуждата къща и изнасили жената на съседа, която желаеше – и наруши заповедта „не прелюбодействай“. И когато започна да ограбва имуществото, жената изкрещя и той я уби – и наруши заповедта „не убивай“.
И когато ограби и открадна каквото си искаше, наруши заповедите „не кради“ и „не пожелавай чуждото“. На следващата сутрин бащата и майката започнали да упрекват злодея и той се разбунтувал срещу тях и ги набил, като по този начин нарушил заповедта „почитай баща си и майка си“. Той беше изправен пред съда и той свидетелства заедно с незначителните си приятели, че нещата, които е взел, са залог, който съпругът на тази жена му е заложил но той, повярвал и го върнал за известно време и не можел да го вземе обратно, но разбойници разбиха стената между къщите и убиха жена, а когато научил за убийството, отишъл и взел залога си – така че наруши заповедта „не лъжесвидетелствай“.
И злодеят ходеше навсякъде и се кълнеше, че е невинен, нарушавайки заповедта „не произнасяй Името напразно“. Но злодеянието беше разкрито, престъплението му стана известно. Засрамен, той стана вероотстъпник и се отрече от живия Бог – така престъпи заповедта „Аз съм твоят Бог“. В крайна сметка той станал запален идолопоклонник, покланял се и служел на идоли – така че нарушил заповедите „да нямаш идоли“ и „не им се покланяй и не им служи“. Ето до какво доведе желанието му за чуждо! Така този, който желае това, което принадлежи на другите, е близо до нарушаване на целия Закон.
Има друг, по-достъпен начин да си изясните и разберете, че завистта и копнежът към чуждото развалят човека, според казаното от Шломо за това: „Не завиждайте на грешниците, но винаги завиждайте на тези, които се страхуват от Всевишния“ (Притчи 23; 17) . Завиждайки на престъпниците, човек вижда тяхното богатство и успех, а също така вижда, че праведните са бедни и страдащи. Той ще отхвърли страха от Всевишния, Неговите съдилища и закони; тези, които изучават Закона, и тези, които го изпълняват, ще станат непоносими за него. Както казаното: „Твоите думи за Мен бяха сурови, казва Всевишният.”
И ще кажете: „Какво казахме за теб?“ Казахте: „Напразно е да служиш на Всевишния! Каква полза от това, че спазвахме Завета и ходехме унили пред Всевишния? И сега смятаме нечестивите за щастливи; и онези, които вършат беззаконие, се успокоиха и изпитаха Всевишния, и бяха спасени” (Малахия 3:13-15). Ето това води хората до глупаво лекомислие и ги лишава от увереност: когато видят че злодейте, се чувстват добре, а праведния човек, зле. Затова те угаждат на желанията си и казват: „Тези хора постъпват така и са богати. Ние ще направим същото! Каквото става с тях, ще се случи и на нас!“
Всичко това се дължи на завист; защото човек завижда на злодеите, желаейки тяхното богатство и спокойствие. И затова хората отхвърлят „игото на заповедите“. Но праведните не завиждат на злодеите; не искат тяхното имущество или мир. Защото те вярват, че богатството на злосторниците е натрупано не за добро, а за зло, и поради своя мир те ще загубят голямото добро, приготвено за праведните. И вярват, че бедността и лишението на праведните ги очиства и избелва, за да повиши степента на достойнството им в бъдещия свят. Няма съмнение, че който вярва в това, няма да пожелае чужда собственост и няма да завижда, но ще се зарадва, като види мира на злодеите, и ще каже: „Ако това е за онези, които не вършат Неговата воля, тогава Той ще възнагради още повече тези, които вършат Неговата воля!”
Завистта произлиза от несъвършенството на душата. Който завижда на красотата на ближния си или на силата му, или на богатството му, не е доволен от това, което Създателят му е дал. Може ли робът да се оплаква от действията на господаря си, да не е съгласен с това, от което господарят му се нуждае? Това означава, че той е неверен роб. Освен това не трябва да се оплаквате от Създателя, Неговите действия са ясни и справедливи и не трябва да Го подозирате в нечестност.
Завистта предизвиква кавга. Знаете, че Корах завиждаше на Елизафан, сина на Узиел, и изчезна заедно със съучастниците си, дори и малките им деца изчезнаха.
Завистта е като болест и води до гангрена. Мъдрецът казал на сина си: „Пази се от завистта, защото тя е видима върху теб; лицето ти се променя поради скръбта на сърцето ти. И този, на когото завиждаш, се радва на мъката ти. Защо да угаждаш на врага си, който ти отмъщава?“
Завистливият човек ограбва себе си, защото той постоянно скърби и умът му намалява поради голямата завист, която е скрита в червата му. Сърцето му не е свободно за Учение и молитва с внимание, и за добри дела. Всеки човек ще намери вкус в това, което яде, с изключение на завистливия човек, който не намира вкус в нищо, докато ближният му не бъде лишен от доброто.
Всяка омраза има граница, защото който мрази ближния си за грабеж, ще се отърве от омразата, когато разбойникът му върне онова, което е отнел. И също така с всякакъв вид омраза, в зависимост от поправянето на причиненото зло: с коригирането – и омразата изчезва, отива си. Но не така стоят нещата с омразата, породена от завист. Мъдрецът казал на сина си: „Не завиждай на брат си за това, което има, защото той ще живее в задоволство, а ти ще бъдеш изпълнен с безпокойство и горчиво съжаление.“
И мъдрецът каза: „Завистливият човек е този, който желае онова, което принадлежи на другите, животът им е пълен с гняв, те са родени за гняв.” Древните мъдреци се молели: „Нека не завиждаме на другите и нека те не завиждат на нас“ (Йер. Брахот 4:2). Защо са се молили за това за другите? Това е смисълът: много хора се държат така, че да им завиждат. Като носят красиви дрехи и не давайки на ближните си нищо, което е тяхно, те карат хората да им завиждат и да ламтят за тяхната собственост. Ето защо мъдреците са се молили за другите, за да не ги доведат до завист. Защото Законът казва: „И не поставяйте прегради пред слепите“ (Левит 19; 14). Ето защо би било добро дело, ако човек не носи прекалено красиви, луксозни дрехи; нито той, нито жена му, нито децата му!
Същото важи и за храната и за другите неща, за да не му завиждат другите. И този, когото Създателят е надарил с богатство, нека да даде на бедните и нещастните от богатството си, нека бъде мек в отношенията си с тях, нека им покаже благост и милост – и много говорихме колко е хубаво ако човек е обичан от ближните си. И когото всички го обичат, няма да му завидят и няма да пожелаят имота му.
Но човек трябва да се издигне до степените на доброто, които са слава за него – тогава нека му завиждат и искат да бъдат като него, и се опитват да постъпват като него. А който внимава да не завижда, тялото му е нетленно и червеите нямат власт над него, както е писано: „И от завист костите изгниват“ (Притчи 14:13). Който има завист в сърцето си, костите му гният; в чието сърце няма завист, костите му не гният (Шабат 152b). Затова нека човек избягва завистта и желанието за нещата на другите и нека не желае нищо, което принадлежи на другите.
И нека не казва: „Искам това нещо, което принадлежи на друг, и ще дам много пари за него“. Защо? Защото ако някой не иска да си продаде нещата, не може да бъде убеден да ги продаде. Той може да се смути да откаже и тогава убеждаващият извършва насилие. Още повече, ако това е уважаван човек, чиито желания веднага се изпълняват. Ако той не е сигурен предварително, че чуждата вещ е готова да му бъде предадена доброволно и по желание на собственика, не може да моли да бъде продадена или подарена.
Ето една притча за някой, който жадува това, което принадлежи на другите, и който завижда. Вървели двама и срещнали царя. Царят им каза: „Нека някой от вас поиска от мен нещо и ще му се даде. А вашият приятел ще получи двойно!“ Завистникът не искал да иска първи, защото завиждал, че другият ще получи двойно. А желаещият нещо чуждо, желаел и двата дяла. Но той убедил завистника да попита пръв. Завистникът поискал да му извадят едното око. А на другаря му бяха извадени и двете очи!
Колко зло идва от завистта! Змията завиждаше на Адам и доведе света до смърт, и това беше отсъдено за нея: „По корема си ще ходиш и пръст ще ядеш“ (Битие 3:14). И вижте какво се случи с Каин и Корах, с Билам и Доик, с Ахитофел и Гехази, с Адонии и Авшалом и с Озияу! Те искаха това, което не им принадлежеше – и не само не получиха това, което искаха, но и това, което имаха, им беше отнето (Сота 9b). От всичко това човек трябва да разбере, че трябва да изостави завистта и да не желае нещата на другите. Нека мисли, че и това, което има, не му принадлежи, защото ще дойде утрешният ден и няма човек – каква полза има той от чуждата собственост от това, което не му принадлежи? И за това е казано: „Вие не знаете какво крие утрешният ден“ (Притчи 27:1).
И огромна награда очаква този, който се пази от завист и от копнеж по чуждото. Човек се срамува от повечето престъпления и се възпира от тях от срам; той се въздържа от грабежи и кражби, страхувайки се, че това ще стане известно и ще бъде опозорен, и ще се засрами и ще загуби много. Той прави проста сметка: не му е изгодно, защото може да загуби повече. Но завистта и желанието за това, което принадлежи на другите, живеят в сърцето на човека и никой не подозира дали той завижда или желае това, което принадлежи на другите. Това е предадено на волята на сърцето и за това е казано: „И бойте се от Всевишния”[1] (Левит 25; 17).
Завистта е лошо качество, но понякога е много похвално и праведните имат такава завист, завиждайки на страха от Всевишния, както е казано: „Не завиждай на грешниците, но винаги завиждай на онези, които се боят от Всевишния“ (Притчи 23). :17). И мъдреците казаха: „Завистта на мъдреците увеличава мъдростта“ (Бава Батра 21a). Тоест, като видите някой да учи Тора цял ден, нека човек завиди в сърцето си и да каже: „Той учи цял ден и аз също ще го направя!“ Нека всеки да завижда на този, който има добри качества и изпълнява заповедите, и да заимства неговите добри дела.
Дори когато види злодей, който има поне едно добро качество, нека завижда на това качество и се държи по съответния начин. Но който завижда на ближния си, който учи и върши добри дела, не казва: „И аз ще направя същото!”, а казва: „Той има заслуги и е уважаван повече от мен!”, и измисля как да попречи и обърква ближния си в изучаването на Тора и добрите дела – той има завист като зла болест, той греши и кара другите да грешат, той е съучастник на Йероваам бен-Неват и няма дял в бъдещия свят.
Нека човек винаги уважава онези, които се страхуват от Всевишния, изучават Тора и вършат добри дела, нека им протяга ръка за помощ и им помага с дела и пари. А другите ще му завиждат и ще казват: „Ако ние правим същото, тогава ще ни уважават и ще ни помагат“. И след това от „не в името“ те ще се преместят в „в името“ [2] (Псахим 50b).
Всевишният казва: „Завиждай заради Мене!“ Защото без завист светът не би могъл да съществува: никой не би засадил лозе и никой не би се оженил или построил къща (Мидраш Теилим 37). Защото всичко това се случва, защото човек завижда на другия: ако е построил къща, значи ще направи същото. А по отношение на съпругата всеки завижда на другия. И тъй като съществуването на света зависи от завистта, нека човек насочи цялата завист в името на Всевишния: ако построи къща, тогава в нея трябва да има стая за изучаване на Тора.
И нека къщата му стане къща на съвета на мъдреците и къща за приемане на гости и предоставяне на хората безплатни блага (хесед). И така казаха: „Ако Авраам не беше завистлив, той нямаше да намери небето и земята. И кога започна да завижда? Когато каза на Малкицедек (известен още като Шем, синът на Ной), „Как излезе от ковчега?“ [3] Той отговори: „Благодарение на милостинята, която дадохме там.“ Той го попита: „Каква милостиня можеш да дадеш в ковчега? Имаше ли бедни там? В края на краищата имаше [4] само Hoax и неговите синове!
И на кого даде милостиня?“ Той отговори: „Говеда, животни и птици! Не спахме през нощта, хранехме първо едните, после другите.” Авраам каза: „Ако тези хора не бяха дали милостиня на добитъка, животните и птиците, те нямаше да излязат. И тъй като даваха милостиня, излязоха. И ако започна да давам милостиня на хора, създадени по образа на Всевишния, още повече!“ (пак там.). И в същия този час той „посади ешел [5] във Беер-Шеве“. Нека човек увеличи завистта така! И също така нека бъде ревностен [6] към грешниците и злосторниците, като се бори с тях и ги укорява, както са казали мъдреците: „Ревнителите трябва да убият онзи, който публично се сношава с нееврейска жена“ (Синедрион 81b).
Моисей се разбунтува за честта на своя народ, като завижда на египтянина, както е писано: „И той уби египтянина” (Изход 2:12). А относно Елияху откриваме: „Ревнувах в Името на Всевишния, защото синовете на Израел оставиха Твоя завет” (Млахим I 19:10). И същото се казва за Пинхас: „понеже показа ревност всред тях подобна на Моята“ (Числа 25: 11). И Всевишният го възнагради за това, както е казано: „И ето, давам му Моя завет на мир“ (пак там 25: 12) и е казано: „Не се страхувайте от никого“ (Второзаконие 1: 17 ). Който се бои от Всевишния, ще даде душата си за Неговата чест, както е казано: “Който е за Всевишния – ела при мене!
И всичките левити се събраха при него” (Изход 32; 26). И се казва: „И Пинхас бен Елазар и бен Аарон Хакохен видяха и взеха копие в ръката си“ (Числа 25: 7). Дълг на всички, които се страхуват от Всевишния, които имат чисто сърце, е да събудят ревност, ако видят, че принцове и благородници се отдават на предателство. И мъдреците казаха: „Най-сериозните пропуски се случват по вина на високопоставени хора, както се казва (Ездра 9: 2): „И принцовете, и благородниците бяха първите, които участваха в това предателство““ (Битие Раба 26 : 5).
[1] Където и да е казано това, Законът иска да подчертае, че Той знае за престъплението, въпреки че хората може да не знаят.
[2] Тоест, въпреки че ще започнат да действат по този начин за печалба, те постепенно ще стигнат дотам, че ще действат по този начин безкористно.
[3] Тоест за какви заслуги.
[4] От хората.
[5] „Eшел“ – тамарикс. И съкращението на думите „ахила“ е храна; „штия“ – питие; „левая“ – провождане.
[6] Думата „кин’а“ означава „завист“ и „ревност“.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com