Откъс от книгата на равин Шимшон Пинкус „Врата на молитвата” (с леки съкращения)
Молбата е вид молене, упорито повтаряне на молби с надеждата за милостта на Всемогъщия и даряване на всичко необходимо. Такава беше молитвата на Мойсей, който молеше Създателя да му позволи да влезе в земята на Израел. В мидраша се казва, че Моисей не е спрял молитвата си, казвайки: „Няма да те пусна, докато не простиш“, докато не чул от Всемогъщия: „Сега ме остави“. За нашия праотец Исаак се казва също, че, молейки се на Всевишния, той дълго време Го „моли“. Хана направи същото, молейки Б-г да й даде син, докато молбата й не беше изпълнена. Ето как се държаха еврейските праведници от всички поколения: когато искаха да постигнат необходимото, те умножаваха молитвите си, докато Създателят изпълни това, което искаха.
Тези примери, казва Ерусалимският Талмуд, ни учат, че няма молитва без отговор. Както любимият син, който моли баща си, може да го накара да му даде последната си риза, така и Създателят на света, когото безкрайно молим за нашите нужди, ще изпълни молбите ни, освен ако, разбира се, това не е в наша вреда .
Разказва се в Талмуда (Таанит, 8):
— По времето на Рав Шмуел бар Нахмани имаше ужасен глад и мор. Мъдреците се замислили: „Как да измолим Божията прошка?“ и реши: „Нека се молим за премахването на чумата и някак си ще издържим глада.“ Но Рав Шмуел бар Нахмани им каза: „По-добре да поискаме край на глада, защото на кого ще даде Създателят храна, ако не на живите?“
А откъде е известно, че не може да се молим едновременно за премахване на епидемията и глада? Това е ясно написано в книгата на Ездра (глава 8): „Те постеха и молеха Б-г за това“ (тоест имаха много нужди, но поискаха само едно нещо).
Молбата е специален вид молитва, чиято цел е да помолите Създателя да изпълни конкретна молба. Това изисква фокусиране на вниманието върху това конкретно искане. Това са правили евреите от всички поколения. Ако нещо наистина им е било много нужно, те се молеха и молитвата им „преобръщаше целия свят“ заради единствената цел.
Веднъж видях това с очите си. Една двойка започна да спазва законите на Тора в зряла възраст. Те изпратиха сина си в религиозно училище и след това в йешива. Техният зет започна да изучава Тора. Самият баща на семейството също започна да посещава уроци по Тора. След няколко години той напусна работата си и седеше усърдно над книгите по цял ден. Как стана това чудо? Това е невероятен случай! Човек започна да учи на петдесет години, все едно е млад! Попитах един техен приятел и той ми обясни. Съпругата на този евреин решила, че съпругът й трябва да започне да учи сериозно, въпреки че разбираше, че ще бъде много трудно да се справят с това на практика. Тя дори не „намекнала“ на съпруга си за желанието си, просто взела книгата Теилим (Псалми) и ден след ден се молеше с всички сили съпругът й да учи Тора. Минаха години и нейното горещо желание се сбъдна. Съпругът започна да учи, седейки ден и нощ над книгите, без да се разсейва от ученето нито за минута.
Тази история е потвърждение за силата на молитвата, която на идиш се нарича „ойсбетен“ – „измолване“. Трябва упорито да молите Създателя за решение на всеки проблем в живота и Той ще изпълни молбите ви.
Трябва обаче да се внимава, когато се използва този вид молитва. В края на краищата ние не знаем какво наистина е добро за нас. Поради тази причина не е необходимо да бъдете твърде настойчиви в исканията си. В крайна сметка, да речем, богатството и дори мъдростта, както показва опитът, не винаги се дават отгоре за добро. Затова е по-добре да формулирате исканията си в общи линии с пожелание нашите нужди да не противоречат на волята на Създателя на света. Например към молбата за намиране на партньор в живота трябва да добавим, че трябва да бъде изпратен този, когото Б-г е избрал за нас. Когато се молим за препитанието си, струва си да споменем, че то трябва да дойде по избрания път от Небето, също да се молим нищо да не попречи на предназначеното за нас благо, да стигне до нас.
Освен това трябва да молите по уважителен начин. Талмудът посочва (Берахот 34): „Никой не е достоен да говори с Всевишния на равна основа.“ Ето защо, дори в моменти на близък и откровен разговор със Създателя, човек не трябва нито за миг да забравя страхопочитанието пред Престола на Неговата Святост и Неговото Величие. Въпреки че несъмнено е имало праведни евреи във всички поколения, които са водили разговори с Господаря на Вселената за ежедневни въпроси с прости думи без ограничения. Не можем да им подражаваме, защото те бяха надарени със специален дар на разбиране, че всичките им думи са угодни на Б-г. Това беше отбелязано от най-мъдрия от хората, цар Соломон, в книгата на Коелет (глава 8): „Бог е на небето, а вие сте на земята, така че говорете по-малко.“
И когато се случи неприятност и е необходимо да се използва този вид молитва, най-добре е да прочетете повече Теилим( Псалми), тоест вече установени молитви. Това винаги е за добро. И в мислите си поискайте с всички сили да се сбъдне волята на Създателя. Умният ще разбере как да действа внимателно, за да не обиди величието на Твореца и молитвата му несъмнено ще бъде приета.
Но ако човек е поискал много и молбите му не са били изпълнени, той трябва да изтрие от сърцето си неволно възникналата претенция: „Защо не ме чу?!” Затова Талмудът предупреждава (Моед Катан, 18): „Никога не искайте тази конкретна жена да стане ваша съпруга, защото може да се окаже, че тя не е предназначена за вас, а вие се противопоставяте на волята на Небето с молбата си!“
Ето защо, когато се молим на Всевишния да изпълни молбата ни, трябва да помним основните принципи: не може да има претенции към Б-г, защото всичко, което ни се случва, е за наше добро. И въпреки че това изглежда абсолютно ясно, когато четем тези редове, във време на изпитание трябва да бъдем много внимателни. След години молитви, които не са реализирани, ни изглежда, че всичките ни усилия са били напразни. Трябва обаче да избягвате да се обиждате и да не се отчайвате. Нито една молитва не остава без отговор, тя ще се прояви с пълна сила в бъдеще!
Мъдреците обясняват дълбоките разлики между молитвите на Моше и Менаше. Менаше се разкая и се молеше страстно, докато Всемогъщият отвори за него „пукнатина“ за преминаване към Небесния трон. Той каза: „Ако не ми помогнеш, това означава, че не съществуваш!“ Не сме недостойни да го критикуваме, но той ясно разбра, че молитвата му ще бъде изпълнена. Моше безкрайно молеше Създателя да му позволи да влезе в земята на Израел. От молитвата му земята се разтресе и Небесата се разкъсаха. Но в този момент, когато най-накрая му беше отказано, той веднага прие присъдата на Създателя и каза: „Колко прав е Царят на Вселената!“ И това е сигурен пътеводител за всеки, който се моли горещо!
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com